Правителство на крайното време

Страната е претъпкана като стар таван с неща, за които е<br /> <br /> <b>крайно време някой нещо да направи</b><br /> <br /> И наистина онова, което засега Бойко Борисов най-ясно заяви, че ще прави, да довърши магистралите, е нещо, за което хората смятат, че беше крайно време да бъде свършено. Не е обаче само с магистралите. Крайно време е да се уредят субсидиите на млекарите. Крайно време е да се направи смислена икономическа оценка на проекта &quot;Белене&quot;, а не само да се дават периодично по едни (големи) пари, за да се придвижи проектът още една стъпка в неясна посока.<br /> <br /> Крайно време е да се прекара бърз влак до Бургас. Крайно време е да се приеме енергийна стратегия на страната (тя сега продължава уж обществено да се обсъжда, а всъщност просто да се влачи и да не се приема). Крайно време е да се реши какво да се прави с БАН. И е крайно време да се направи нещо. Крайно време е да се махне ВАК. Но е и крайно време да се появи и ясна идея какво да го замести.<br /> <br /> Крайно време е да се спре безразборното изсичане на гори. Крайно време е да се приеме програма за увеличаване на производителността на труда в България, която, ако не се промени, според Световната банка ще остави страната след 40 години точно толкова отдалечена от стандартите на Европейския съюз, колкото е тя и сега. Крайно време е да се подобри националната енергийна ефективност, която е също най-ниска в ЕС и обрича страната на висока енергийна зависимост, икономиката на неконкурентоспособност, хората на високи сметки за отопление и безобразни жилищни условия.<br /> <br /> Крайно време е Министерството на отбраната да престане да се занимава с имоти и строежи и да се занимае с армията. Крайно време е да се изгради система за грижа за изоставените деца, за да не се допуска отново и отново Могилино, случаят, чиято международна публичност отбеляза началото на главоломния спад на международната репутация на България. Крайно време е да се обърне тенденцията на нарастваща езикова и математическа неграмотност сред младите. Да не говорим за боклука на София, който се превърна в емблематична неразбория на страната. И така нататък, и така нататък.<br /> <br /> България наистина е пълна с неща, които е крайно време да се свършат и които досега бяха просто занемарени или напълно изоставени. Вероятно първите шест месеца на това правителство биха могли спокойно да мината под лозунга, залепен на всяко второ дърво в София:<br /> <b><br /> &quot;Кърти, чисти, извозва&quot;</b><br /> <br /> За някои от нещата, за които е крайно време да се свършат, няма да стигне и цял мандат, други могат да се оправят за месец-два, като например достъпа до досиетата, за който Борисов по типичния си начин по време на откриване на спортен комплекс заявил: &quot;Аз съм поставил като задача на парламента разсекретяване на всички досиета, за да може да се отиде и да се чете.&quot;<br /> <br /> Ако правителството на ГЕРБ се захване с цялата несвършена работа и свърши поне половината от нея, то ще мине за горе-долу успешно правителство. Влакове и коли ще тръгнат, ЕС ще престане да ни натяква, че не ставаме за нищо, децата ще започнат да си пишат домашните, вместо да се напиват преди училище. Никой обаче няма да се въодушеви особено от такъв тип управление. Всяка свършена работа ще бъде посрещана със скептично вдигане на рамене и намръщена оценка: &quot;Ами, крайно време беше.&quot;<br /> <br /> Избирателят е конструктивно неблагодарно същество. Неговото одобрение не може да бъде задържано с работа, която е било крайно време да бъде свършена. Той трябва да бъде постоянно изненадван, а неговите очаквания - надхвърляни. Тук e основният риск за относително експертното правителството на ГЕРБ. Експертите знаят какво е редно да се свърши и кое е крайно време да се свърши, но правителство, което разчита на експерти, може лесно да се провали, ако това знание не е свързано<br /> <b><br /> с политическа воля<br /> </b><br /> Това дали знаеш как се строят магистрали и дали можеш да ги построиш няма особено значение, ако знанието ти не е подкрепено изцяло от политическа воля и власт за построяването на въпросните магистрали. Онова, по което избирателят ще оцени правителството, е умението му да върши и работа, която не е крайно време да бъде свършена.<br /> <br /> Например по това дали ще обхване в образованието всички деца от предучилищна възраст; дали ще въведе успешна система за превантивно здравеопазване; или дали ще изгради поне един смислен музей или галерия с международно значение (не като президентския трафопост, превърнат в исторически музей); или дали ще махне всички билбордове от всички пътища; или пък нещо друго, което хората не очакват, че ще се случи или пък което не е крайно време да бъде свършено.<br /> <br /> Засега именно тази решимост, или както някои обичат да я наричат визия, не се забелязва в правителството. Това не значи, че тя няма да се появи, но в момента от правителството на ГЕРБ се очаква да &quot;оправи нещата&quot;, &quot;да спре неразбориите&quot;, да &quot;проговори&quot; с ЕС и други от категорията на &quot;крайно време е&quot;. Дали ще свърши онова, което е крайно време да бъде свършено, е може би най-важният практически въпрос в момента. Дали правителството ще преодолее капана на свършване на недовършеното е може би най-интересният политически въпрос.<br /> <br /> <i>от блога на </i><b>Юлиан Попов<br /> </b><br /> <i>Юлиан Попов е писател и журналист, един от създателите на Нов български университет и негов пръв изпълнителен директор. Директор е на британската благотворителна организация &quot;Friends of Bulgaria&quot;, председател е на управителния съвет на &quot;Българското училище за политика&quot; и на фондация &quot;Елизабет Костова&quot;. Живее в Лондон.</i><br /> <br /> <br />