Всички парламентарно представени партии оставиха горчив вкус от участието си в 45 Народно събрание. Партиите на протеста показаха, че не могат да постигат общи цели. Ако има трети парламентарни избори през тази година, страната ни рискува да изпадне в конституционна криза.

Това заяви за БГНЕС политологът проф. Антоний Тодоров.

„45 Народно събрание ще бъде запомнено с това, че беше много кратко. То показа една неопитност, но най-вече показа, че страната може да се управлява без хегемонията на ГЕРБ, а това е по-важно за наблюдаващата публика“, каза политологът.

Според него партиите на протеста – „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“ – показаха не особено успешен начин да комуникират помежду си и да постигат общо някакви цели.

„Това не остави добри впечатления. Въпреки изявленията на всички останали, че ще подкрепят правителство, предложено от „Има такъв народ“, това не се реализира. Отказът да се направи дори опит за съставянето на кабинет не беше видян добре от обществото“, подчерта проф. Тодоров.

Всички партии оставиха горчив вкус, макар че всички партии показаха желание да променят нещо.

„Демократична България“ с предложението си за закриване на специализираните съдилища, което е много радикално искане. Това че „Има такъв народ“ се отказаха от мажоритарната система, която явно не се приема ентусиазъм от останалите партии, т.е. те бяха принудени да ограничат исканията си.

Партията на Трифонов ще остане с това, че успяха да прокарат някакви промени в Изборния кодекс, макар и много частични и ограничени“, заяви политологът.

„Изправи се! Мутри вън!“ ще бъдат запомнени с Комисията на Мая Манолова за ревизия на управлението на ГЕРБ.

„Може би това ще има по-сериозни последици от всичко останало, защото не вярвам нещата този път да бъдат заметени под килима“, смята проф. Тодоров.

Според него тук не става дума за нов Костинброд, както се опитват да го представят от ГЕРБ.

„Имаме едно твърде сериозно обвинение. Ако то е просто лъжа и измама, ще има съд и там ще се разнищи. Трябва да има сериозно разследване, защото имаше и много други скандали, по които не беше направено сериозно разследване, като например шкафчето, вилата в Барселона и др.

Границата е прекрачена и не могат да бъдат заметени. Но ние все пак сме в България и заключението на разследващите органи може да бъде: няма основания за престъпления“, заяви политологът.

Електоратите на „Има такъв народ“ и „Демократична България“ са много различни. И двете формации са достатъчно разнородни. В „Демократична България“ имаме ДСБ и зелените – партии с различна генеалогия и с различна публика.

Там са събрани икономически либертарианци и зелени, които по душа са леви, защото се противопоставят на това частният интерес да диктува всичко в живота. „Има такъв народ“ е изключително разнородна компания без история. Те нямат дори обща идеология.

„Ако тези две формации не постигнат съгласие, това ще бъде катастрофално за тях“, категоричен е проф. Антоний Тодоров и добави:

„Но за да постигнат съгласие, на първо място е нужно да общуват. Те не общуваха, не разговаряха и не водиха преговори в 45 НС. Ако общуват, могат да постигнат съгласие поне за някаква минимална програма“.

Според него най-лошият вариант е отново всички да проявят същия инат, с който не искаха да общуват и да постигнат съгласие, да „чакат провидението да им донесе удивително мнозинство“.

„Това няма как да се случи. Публиката ще се умори, ще се разочарова от изборите и нищо чудно на едни по-следващи избори да имаме чудовище. Или да се върнем към ГЕРБ, защото при тях имаше поне някаква яснота какво правят“, предупреди политологът.

Той е категоричен, че: „Ако имаме трети парламентарни избори през тази година, те ще се доближат до президентските. Това рискува да създаде конституционна криза. Имаме служебно правителство, което организира президентските избори“.

Проф. Тодоров смята, че всичко зависи от въображението на политиците:

„Ако нямат въображение, за да намерят решение и изход, не е изключено всички да бъдат изритани“, добави той.