Имам една мечта“. С тези думи Мартин Лутър Кинг даде нов тласък на борбата за справедливост и равни човешки права. Олигархът Иво Прокопиев е точният антипод на бореца за права, но и той си има мечта – да си има банка за частна употреба. А докато продължават безуспешните му опити да уреди с лиценз у нас трезора си в Скопие – да ползва държавна за лична употреба Тази негова мечта на няколко пъти промени дневния ред на цялото общество, поставяйки и институциите, и гражданите в позицията на негови заложници.

Банката е държавната ББР, а енергийният олигарх и медиен монополист Иво Прокопиев от години я загражда досущ като един обсаден град, в опит да се докопа до парите й. Битката е по вапцаровски епична и през годините включва различни етапи на „специални операции“. При които се редуват опити на Прокопиев да инсталира свои хора в трезора с използването на цялата му медийна машина срещу всички, които не играят по свирката му.

За да се стигне до май месец 2021г. Тогава мечтата на Прокопиев започна да придобива съвсем реални форми. На власт дойде първият служебен кабинет на Румен Радев, а за икономически министър бе назначено новото любимо прокси на олигарха във властта – Кирил Петков. С което започна и поредната обсада на Българската банка за развитие, стартирала съвсем по харвардски - с юридически гаф. На 11 май 2021 г., ден преди влизането в сила на указа на президента, без да има това законово право, Кирил Петков се представя за вече назначен министър на икономиката и депозира документи в БНБ, с които иска одобрение на нови членове на Надзорния съвет на ББР. В нарушение на нормите, таксата на БНБ е платена от личната му сметка.

По неофициална информация се твърди, че от БНБ съветват устно тогавашния служебен икономически министър и друг любимец на Прокопиев – предложения от Петков за председател на надзора на  трезора Стамен Янев, да изтеглят документите, за да бъде затворена преписката. Защото в противен случай документното престъпление трябва да бъде предадено на прокуратурата. Впрочем БНБ подробно е описала случая в свое прессъобщение от 27 май 2021 г., което все още може да се намери на интернет страницата на централната банка.

В крайна сметка на 14 май Просто Киро (както го наричат любовно депутатките му) сменя Надзорния съвет и така повелята на боса му за овладяване на трезора е изпълнена, като през последвалите месеци в борда има промени, но все с хора, свързани с Прокопиев. През лятото Стамен Янев е назначен отново за шеф на Българската агенция за инвестиции, където както ще стане ясно по-късно е изпълнявал специални заръки на кръга, като остава само член на надзора на ББР. На негово място като председател пък е сложен братът на шефа на сингапурския кампус на университета INSEAD и близък съратник на фамилия Прокопиеви Илиян Михов – Валентин Михов. Бивш мениджър в руските Комерцбанк и Сбербанк в Русия и в Европа и член на надзора на трезора на украинския олигарх Ринат Ахметов – FUIB. Или иначе казано, човек със солидна, все свързана с руските интереси на кръга „Капитал“, биография.

Междувременно, след овладяването на ръководството на ББР, започва второ действие.

На 21 май в интервю за медийния експерт Георги Лозанов се появява самият Прокопиев. Интервюто е публикувано в „Дойче Веле“ (българската секция) и само по себе си е доста странно. Не само заради факта, че медиен експерт интервюира олигарх по бизнес и банкови теми. Интересно е и защото би могло да се определи като публично задаване на дневния ред на новата власт. Подобно на писмото с опорки, които Прокопиев пускаше до журналистите си, и в интервюто разградският бос задава план, който след това Петков и компания следват точка по точка.

Прокопиев чертае сценария за ББР така – трябва да е банка, която да финансира малки и средни предприятия, а не големи. Седмица по-късно Петков гордо обявява пред медиите: „Държавата слага праг от 5 млн. лв. за кредитиране от ББР, защото трезорът трябва да се занимава с финансиране на малкия и среден бизнес в страната“. Опорките обаче не свършват до тук. Прокопиев задава тон за песен и за Плана за възстановяване и развитие – да се смени изцяло като се предвидят пари за батерии, водородни централи и въобще екоенергия. Няколко месеца по-късно планът е сменен от вече назначения за премиер Кирил Петков и в него има пари и за батерии, и за солари и перки и за водородните заводи на Прокопиев. А част от парите за въпросните солари, перки и т.н. ще минават откъде? През ББР, разбира се.

Но... както обичайно се случва при всеки план и този на Прокопиев претърпява промени. Защото по-малко от година, след като тогавашният служебен икономически министър Кирил Петков обявява, че слага въпросния праг, сега - вече бидейки премиер, планира да го премахне. Това свидетелстват източници от изпълнителната власт, според които причината се крие в променени обстоятелства и планове на Прокопиев и на политическото му прокси. Или иначе казано – смяна на фирмите, които приоритетно трябва да се финансират от ББР. От монополизираната от кръга „Капитал“ територия на стартъпите, отговарящи на досегашното условие, на също монополизираната от него сфера на ВЕИ сектора.

Във ВЕИ сектора обаче фирмите, свързани с Прокопиев не отговарят на настоящите критерии да са малки или средни предприятия. А в същото време се нуждаят от ресурс за реализация на грандиозните планове на олигарха, който – по стара своя традиция – планира да ги реализира с чужди - държавни пари. Плановете пък не са един и два и все са мащабни, изискващи много повече от 5 млн. лева кредитиране. Само за последните няколко месеца наяве изскочиха два такива грандиозни проекта. По документи те се водят на създаденото миналата година смесено българо-датско дружество EУРА енерджи, но предвид факта, че половината от компанията се държи от Прокопиевата „Реналфа“, а другата половина – от фирма, дългогодишен партньор на олигарха, фактите показват, че зад тях стои именно каолиновият бос. И двата проекта са във ВЕИ сектора и са все за хибридни централи, които ще произвеждат зелен водород и ток от възстановяеми източници, който ще бъде съхраняван в батерии (виж карето). Или иначе казано проекти, за които в пренаписания от кабинета „Петков“ План за възстановяване и развитие - услужливо – бяха предвидени 2,2 млрд. лева. Едно от условията за използването на тези пари обаче е инвеститорите да намерят и съфинансиране. Пречка, която Прокопиев явно възнамерява да преодолее отново с публични ресурси – чрез кредитиране от ББР. За целта обаче му е наложително да отпадне въпросния праг от 5 млн. лева на фирма, тъй като нужното кредитиране е за в пъти по-големи суми.

Достатъчно е да се припомни само един случай, и то съвсем отскоро, който ясно говори за плановете на разградския олигарх. Българо-датското смесено дружество „ЕУРА енерджи“, зад което стои Иво Прокопиев, към момента вече е обявило плановете си да строи два завода за зелен водород със соларни и ветро-паркове и батерии за съхранение на тока от тях. Единият е в ямболското село Тенево, а плановете на олигарха са другият да е на 2000 дка от територията на бившето военно летище в Равнец. Втората идея обаче предизвика сериозен скандал в управляващата коалиция и към момента е на трупчета след изненадващ отпор, даден от областния управител на Бургас Стойко Танков от квотата на БСП в изпълнителната власт. С отказа си да даде „зелена светлина“ на проекта и оспорването пред съда на продажбата на част от общинското в момента летище на дъщерната фирма на „ЕУРА енерджи“ – „Бургас хайдръджън“ Танков реално сложи прът в схема, планирана от Прокопиев от месеци и прокарвана с помощта на бургаския кмет от ГЕРБ Димитър Николов и от премиера от ПП Кирил Петков.

За целта вторият и ръководения от него кабинет буквално пренаписаха Плана за възстановяване и развитие на страната в частта за енергетиката, пренасочвайки една шеста от предвидените по него пари за проекти във ВЕИ сектора. А първият вкара на 7 април докладна записка в Общинския съвет на Бургас, с който предложи на общинарите да дадат предварително съгласие за продажба на по-голямата част от летището на „Бургас хайдръджън“. Съветниците пък от своя страна почти единодушно й дадоха „зелена светлина“, в резултат на което Равнец без малко да се превърне в поредния публичен актив, прилапан от Прокопиев по схемата на „Дамяница“ и „Каолин“. Без малко, защото неочаквани раздори между коалиционните партньори в изпълнителната власт и в рамките на самата ПП блокираха (засега) плановете на Прокопиев.