Жертвите на лекарските грешки растат с всеки изминал ден.
Това показват и неофициалните статистики (защото никой никога няма да направи официална такава), и купищата писма, които продължават да пристигат в редакцията ни. Днес ще ви запознаем с няколко шокиращи примера за черната страна на “белите престилки”.


Ако сте с направление, елате след два месеца, ако сте за свободен прием - утре

Всеки може да сгреши. На всеки може да се прости. Но кой ще плати?
Писма и мнения на читателите на вестник “Доктор” ни дават основание да потърсим причините за лекарските грешки във взаимоотношението пациент-здравна система-лекар.
За съжаление поне на този етап винаги плаща пациентът - този, който търси помощ; този, който има право, но няма смелост да потърси сметка.

Или не намира смисъл в това

Дали в крайна сметка наша читателка няма право, като казва, че става дума за съзнателно обработване на общественото мнение и за умишлена заблуда. Екипът ни не е склонен да приеме такава крайна констатация, но нямаме право да подминем с безразличие следните думи: “Отговориха ми, че може би лечението се е оказало неуспешно, дори грешно, защото когато трябвало да съкратят 37 лекари, те

съкратили най-добрите. Защо? Защото те можели да си намерят работа след това...

Лично аз съм шокирана от такова обяснение. Или признание, или оправдание. Не. Това е направо нахалство. Нахалство е с пълно безразличие да кажеш на болния: “Ако сте с направление, елате след два месеца, ако сте за свободен прием - утре”. Нахалство е да изпратиш болния при “доктор Хаус”, за да му поставят там диагнозата. Чувството за хумор може и да влияе здравословно, но наглостта на някои медицински “специалисти” не само унижава човешкото ни достойнство - много често такова отношение решава човешки съдби. За съжаление


ВНИМАНИЕ!
.......................

Лекарската професия е творчество, което съчетава наука, изкуство и техника. Тя служи на живота, здравето (психично и физическо) и работоспособността на отделния човек и целия народ. Лекарската професия е свободна. Тя изисква от лекаря човечност, всеотдайност и чувство за отговорност. Лекарят е длъжен да упражнява своята професия по съвест и да отговаря на доверието, което му предоставя тя. Лекарската етика е съвкупност от норми на поведение, които служат изцяло на живота и здравето на индивида и обществото.
Правилата на професионалната лекарска етика са задължителни за всеки лекар.


Майка ми получи полулечение и безчовечно отношение

И още за лекарската етика: “Убива ме чувството за безсилие”, казва поредната нашата читателка. Ето защо:

“Снощи за пореден път установих, че живея в държава, наречена Абсурдистан. Този път обаче ме изби по-скоро на плач, отколкото на смях. Прекалено зле ми подейства ситуацията, прекалено лично го приех и прекалено “малък човек” се почувствах (това за “малкия човек” го каза мама).
Историята е невъзможна за нормална държава и класическа за нашата. Моята майка е диабетичка повече от 20 години, с доста специфичен тип диабет и малко по-специално лечение (знам, че в страната са само няколко такива случая). Вече втора година лечението изисква облъчване на очите през месец-два, тъй като от високата захар се ослепява прогресивно. Всяко облъчване е планово и с направление.

Последното беше тази седмица във вторник, но беше два пъти отлагано точно от техния кабинет през този месец. След като облъчили на мама едното око, сестрата є заявила, че направлението є е изтекло предния ден и за направената дотук процедура тя дължи 40 лева. Без да очаква подобно развитие на нещата, майка ми е имала в себе си 37 лева, оставила си е за пътни до Хисар. Смазана от неудобство и срам, тя е обещала да им донесе останалите 3 лева на следващото идване. Медиците (ако това е думата) ги взели и я пратили да си върви, без да облъчат другото око.
Снощи плачех и се опитвах да облекча смазващото чувство за малоценност, което тя изпитва, обидата, която чувства.

Моята майка е достоен човек и не заслужава да се чувства така. Тя е получила полулечение и безчовечно отношение. Вероятно ако тази лекарка беше положила Хипократова, а не Хипокритова клетва, щеше да потърси вариант, за да не нарани една възрастна жена, която би могла да бъде и нейна майка. Убива ме чувството за безсилие”.


И лабораториите могат да убиват!
Пет различни лаборатории показаха пет различни резултата!!!

“Казвам се Мария Евтимова, на 37 години съм и живея в Свищов. През миналата година претърпях сърдечна операция и ми беше поставена протеза на митралната клапа. Всичко мина успешно и си мислех, че проблемите ми най-после свършват. Но се сблъсках с нещо друго, което досега ми изглеждаше прозаично на фона на всичко, което претърпях. И така. След операцията до края на живота си ще трябва да приемам медикамент, блокиращ съсирването на кръвта ми. Приемът на лекарството става по схема, определена от нивото на т.нар. INR. Няма да изпадам в подробности, само ще кажа, че проблемите ми започнаха, когато се прибрах в Свищов. Приемах все по-високи дози от медикамента, а резултатите от кръвните изследвания показваха обратното. Тогава моят кардиолог се усъмни в такава нелогична реакция и се наложи да пътувам 300 км, за да се изследвам в лаборатория, където работи моя позната. И нещата потръгнаха. Тогава реших, че не може да няма добра лаборатория някъде по-близо до Свищов, и си направих един експеримент.

За един ден дадох кръв в 5 лаборатории в три града - Свищов, Ловеч и Велико Търново. Бях шокирана - огромни разлики в моите резултати и на 5-те места! Казват, че е добре да се изследваш само в една лаборатория, но аз искам сигурни резултати, защото от това зависи животът ми. Ако не приемам оптималната доза, която същите тези резултати трябва да посочат, мен ме очаква запушена клапа или кръвоизлив.

Сега си давам сметка колко много хора сляпо се доверяват на лабораторните резултати. Аз съм млад човек и съм сериозно обезпокоена. Да, аз открих “моята” лаборатория, но чак в Казанлък. Работя, а и редно ли е само за едно кръвно изследване да пътувам всеки път до там?

В интернет намерих толкова институции, чиято дейност е свързана с контрол върху работата на клиничните лаборатории. Четох наредби, изисквания... Не знам дали тези органи подозират как и с каква апаратура се работи на някои места. И дали някой от тях би поел отговорност при фатален изход, “благодарение” на некоректно изследване. Обръщам се към вас с молба за съдействие. Ако трябва, нека се обявят само няколко лаборатории, които да извършват това изследване. Защото става въпрос за животи...

Мария Евтимова
,
Свищов