Тайната завера на насилствено откъснатите от родината си българи е основана преди 85 години
<i>Българската общественост твърде малко знае за западнопокраинската революционна организация &ldquo;ВЪРТОП&rdquo;. Точно преди 80 години, на 6 юни 1929 г., членове на тази организация извършват атентат в Кралство Югославия по жп линията &ldquo;Вранска баня &ndash; Прибой&rdquo;. С действията си организацията влиза в полезрението на западноевропейската преса. <br /> </i><br /> &ldquo;ВЪРТОП&rdquo; е на практика нелегалната организация на бежанците от Западните покрайнини, избягали в България след Ньойския договор. Преди създаването на &ldquo;ВЪРТОП&rdquo; в рамките на Върховния комитет на бежанците от Западните покрайнини действат десетки културно-просветни дружества, защитаващи интересите на бежанците. <br /> <br /> Истинският създател и идеен водач на организациите на бежанците от Западните покрайнини е поетът революционер Емануил Попдимитров. Според историка Методи Петров, който е един от най-добрите познавачи на организацията &ldquo;ВЪРТОП&rdquo;, създаването на организацията може да се отнесе към датата 15&ndash;16 юни 1924 г., когато в София се провежда Първата конференция, свикана от Временния Върховен комитет на бежанците от Западните покрайнини. Някъде по това време е създадена и нелегалната организация &ldquo;ВЪРТОП&rdquo;. <br /> <br /> <span style="color: #993300"><b><i><u>Името на организацията произлиза от името на едноименния планински връх, който се намира в непосредствена близост до Босилеград <br /> </u></i></b></span><br /> Именно на това място по време на Първата световна война българските войски разбиват сръбските войскови части, с което върхът става символ на българската победа в Западните покрайнини. След като е създадена, нелегалната организация &ldquo;ВЪРТОП&rdquo; започва да издава свои печатни издания &ndash; вестниците &ldquo;Западно ехо&rdquo; и &ldquo;Въртоп&rdquo;. От тях, както и от излизащите по това време други бежански вестници, един от които е в. &ldquo;Западни покрайнини&rdquo;, научаваме за жестокия терор, упражняван от сръбските власти в Кралство Югославия върху българското население в Западните покрайнини. От един архивен документ, на който се позовава Методи Петров в своята книга &ldquo;ВЪРТОП&rdquo; (Методи Петров, &ldquo;Въртоп&rdquo;, С., 2003), става ясно, че Емануил Попдимитров на бланка написал някои свои разсъждения за Върховния комитет с дата 27 февруари 1929 г. Според него се налага да се улесни връзката на легалната организация - Върховният комитет на бежанците от Западните покрайнини, с нелегалната организация &ldquo;Въртоп&rdquo;.<br /> <br /> <span style="color: #993300"><u><i><b>В началото на 1929 г. &ldquo;ВЪРТОП&rdquo; има свои стройни структури</b></i></u></span><br /> <br /> Това са Централен комитет, пунктови началници, групи с чети и войводи. Организацията се превръща в кошмар за официален Белград, защото българското население в Западните покрайнини гледа със симпатии на нея. Репресираните българи от Западните покрайнини виждат в лицето на организацията свой закрилник. Много българи от Царибродско, Босилеградско и откъснатите села от Трънско подкрепят дейността на организацията. <br /> <br /> Първите акции на &ldquo;ВЪРТОП&rdquo; се провеждат на територията на Кралство Югославия на 6 юни 1929 г., когато е извършен атентатът между жп гарите Вранска баня и Прибой в Източна Сърбия. Двете адски машини, поставени под жп линията, се взривяват при преминаването на пътнически влак. От написаното във в. &ldquo;Свобода или смърт&rdquo; от 1 юли 1929 г. научаваме, че &ldquo;локомотивът и трите вагона били обърнати&rdquo;. Атентатът край Враня не причинява човешки жертви и разрушения и не е хванат никой от дейците на организацията. Пограничната служба на югославското кралство уведомява Министерството на войната в София, че &ldquo;наблизо до атентата при Вранска баня била намерена една черга и палто от Босилеградско&rdquo; (в. &ldquo;Западни покрайнини&rdquo;, 10 юни 1929 г.). Това дава повод на сръбските власти да арестуват всички майстори дюлгери от Босилеградско във Враня, Сурдулица и Владичин хан.<br /> <br /> <span style="color: #993300"><u><b><i>На 6 и 7 ноември 1929 г. във Вранския съд се гледа делото срещу обвинените българи във връзка с извършения атентат<br /> </i></b></u></span><br /> Велин Китанов от босилеградското село Дукат е осъден на 5 години затвор, &ldquo;защото дал дрехи на петима четници, но не съобщил на полицията нищо за това&rdquo;. Васил Андонов от село Лазарица, Босилеградско, е осъден на 3 години затвор, защото &ldquo;убеждавал своя съселянка да не говори нищо за видените четници&rdquo;. Мирчо Георгиев от село Дукат пък е осъден на 2 години, &ldquo;понеже услужвал на четниците&rdquo; (в. &ldquo;Западни покрайнини&rdquo;, 20 декември 1929 г.). Оправдани са бившият кмет на село Извор Александър Григоров, както и кметът на село Милевци Арсо Дойчинов. От затвора са освободени и двамата босилеградски българи Спасен Станоев и Васил Ангелков.<br /> <br /> След съдебния процес подривните действия на организацията &ldquo;ВЪРТОП&rdquo; продължават. Защото се засилва и терорът върху българското население в Западните покрайнини. През декември 1929 г. и на 1 януари 1930 г. са извършени нови подривни действия на организацията с прекъсване на движението по жп линията Пирот &ndash; Ниш. Действията на &ldquo;ВЪРТОП&rdquo; довеждат до свикване на Пиротската конференция на 6 февруари 1930 г. Официалните представители на правителствата в Белград и София се разбират да бъде създадена комисия за проверка на всеки инцидент по българо-югославската граница. След по-малко от един месец <br /> <br /> <span style="color: #993300"><u><i><b>активисти на &ldquo;ВЪРТОП&rdquo; хвърлят бомба в ресторанта на хотел &ldquo;Национал&rdquo; в Пирот, </b></i></u></span><br /> <br /> без да са дадени човешки жертви. Обяснението е, че репресивните действия спрямо българите в Западните покрайнини от страна на кралския режим в Белград се засилвали. Властите се опитват да асимилират и денационализират българското население, като упражняват и физически терор спрямо него. Затова &ldquo;ВЪРТОП&rdquo; отвръща на терора с терор и на удара с удар. <br /> <br /> На 17 март 1931 г. в столицата Белград активисти на &ldquo;ВЪРТОП&rdquo; предизвикват няколко малки експлозии. Както съобщава белградската телеграфна агенция &ldquo;Авала&rdquo;, в една от експлозиите е ранен майор Рекалович.<br /> <br /> Междувременно сръбската полиция успява да арестува на своя територия някои видни активисти на организацията. Други загиват в престрелки край границата. Така загиват Нацко Илиев и Захари Янакиев. Вторият е осъден на смърт чрез обесване в Белградския затвор &ldquo;Главняча&rdquo;. В схватка със сръбската полиция край Цариброд са убити Асен Николов и Васил Цветков. На смърт са осъдени Любомир Янакиев, Гаврил Иванов и Димитър Гранджов. През 1933 г. се стига и до първите разногласия между членовете на &ldquo;ВЪРТОП&rdquo;. <br /> <br /> След 19-майския преврат от 1934 г. правителството на Кимон Георгиев забранява организацията. Нейната дейност заглъхва. Един от водачите на &ldquo;ВЪРТОП&rdquo;, царибродският преподавател по математика Иван Гьошев, след 9 септември 1944 г. е убит в София. Останалите членове на организацията са обявени за &ldquo;врагове на народа&rdquo;, а някои от тях според спомените на бившия председател на ВМРО Стоян Бояджиев са разстреляни в мина &ldquo;Перник&rdquo;, след като режимът на Йосип Броз Тито отказал да ги съди в Югославия.<br /> <br /> <i>И не само това, още много загадки и неясноти тегнат върху цялата истина, свързана с дейността на западнопокраинската организация &ldquo;ВЪРТОП&rdquo;. По-голяма яснота може да се получи едва когато архивите проговорят. </i>