01 Юли 2009, 13:23
6429 прочита
0 коментара
Тайната завера на насилствено откъснатите от родината си българи е основана преди 85 години
<i>Българската общественост твърде малко знае за западнопокраинската революционна организация “ВЪРТОП”. Точно преди 80 години, на 6 юни 1929 г., членове на тази организация извършват атентат в Кралство Югославия по жп линията “Вранска баня – Прибой”. С действията си организацията влиза в полезрението на западноевропейската преса. <br />
</i><br />
“ВЪРТОП” е на практика нелегалната организация на бежанците от Западните покрайнини, избягали в България след Ньойския договор. Преди създаването на “ВЪРТОП” в рамките на Върховния комитет на бежанците от Западните покрайнини действат десетки културно-просветни дружества, защитаващи интересите на бежанците. <br />
<br />
Истинският създател и идеен водач на организациите на бежанците от Западните покрайнини е поетът революционер Емануил Попдимитров. Според историка Методи Петров, който е един от най-добрите познавачи на организацията “ВЪРТОП”, създаването на организацията може да се отнесе към датата 15–16 юни 1924 г., когато в София се провежда Първата конференция, свикана от Временния Върховен комитет на бежанците от Западните покрайнини. Някъде по това време е създадена и нелегалната организация “ВЪРТОП”. <br />
<br />
<span style="color: #993300"><b><i><u>Името на организацията произлиза от името на едноименния планински връх, който се намира в непосредствена близост до Босилеград <br />
</u></i></b></span><br />
Именно на това място по време на Първата световна война българските войски разбиват сръбските войскови части, с което върхът става символ на българската победа в Западните покрайнини. След като е създадена, нелегалната организация “ВЪРТОП” започва да издава свои печатни издания – вестниците “Западно ехо” и “Въртоп”. От тях, както и от излизащите по това време други бежански вестници, един от които е в. “Западни покрайнини”, научаваме за жестокия терор, упражняван от сръбските власти в Кралство Югославия върху българското население в Западните покрайнини. От един архивен документ, на който се позовава Методи Петров в своята книга “ВЪРТОП” (Методи Петров, “Въртоп”, С., 2003), става ясно, че Емануил Попдимитров на бланка написал някои свои разсъждения за Върховния комитет с дата 27 февруари 1929 г. Според него се налага да се улесни връзката на легалната организация - Върховният комитет на бежанците от Западните покрайнини, с нелегалната организация “Въртоп”.<br />
<br />
<span style="color: #993300"><u><i><b>В началото на 1929 г. “ВЪРТОП” има свои стройни структури</b></i></u></span><br />
<br />
Това са Централен комитет, пунктови началници, групи с чети и войводи. Организацията се превръща в кошмар за официален Белград, защото българското население в Западните покрайнини гледа със симпатии на нея. Репресираните българи от Западните покрайнини виждат в лицето на организацията свой закрилник. Много българи от Царибродско, Босилеградско и откъснатите села от Трънско подкрепят дейността на организацията. <br />
<br />
Първите акции на “ВЪРТОП” се провеждат на територията на Кралство Югославия на 6 юни 1929 г., когато е извършен атентатът между жп гарите Вранска баня и Прибой в Източна Сърбия. Двете адски машини, поставени под жп линията, се взривяват при преминаването на пътнически влак. От написаното във в. “Свобода или смърт” от 1 юли 1929 г. научаваме, че “локомотивът и трите вагона били обърнати”. Атентатът край Враня не причинява човешки жертви и разрушения и не е хванат никой от дейците на организацията. Пограничната служба на югославското кралство уведомява Министерството на войната в София, че “наблизо до атентата при Вранска баня била намерена една черга и палто от Босилеградско” (в. “Западни покрайнини”, 10 юни 1929 г.). Това дава повод на сръбските власти да арестуват всички майстори дюлгери от Босилеградско във Враня, Сурдулица и Владичин хан.<br />
<br />
<span style="color: #993300"><u><b><i>На 6 и 7 ноември 1929 г. във Вранския съд се гледа делото срещу обвинените българи във връзка с извършения атентат<br />
</i></b></u></span><br />
Велин Китанов от босилеградското село Дукат е осъден на 5 години затвор, “защото дал дрехи на петима четници, но не съобщил на полицията нищо за това”. Васил Андонов от село Лазарица, Босилеградско, е осъден на 3 години затвор, защото “убеждавал своя съселянка да не говори нищо за видените четници”. Мирчо Георгиев от село Дукат пък е осъден на 2 години, “понеже услужвал на четниците” (в. “Западни покрайнини”, 20 декември 1929 г.). Оправдани са бившият кмет на село Извор Александър Григоров, както и кметът на село Милевци Арсо Дойчинов. От затвора са освободени и двамата босилеградски българи Спасен Станоев и Васил Ангелков.<br />
<br />
След съдебния процес подривните действия на организацията “ВЪРТОП” продължават. Защото се засилва и терорът върху българското население в Западните покрайнини. През декември 1929 г. и на 1 януари 1930 г. са извършени нови подривни действия на организацията с прекъсване на движението по жп линията Пирот – Ниш. Действията на “ВЪРТОП” довеждат до свикване на Пиротската конференция на 6 февруари 1930 г. Официалните представители на правителствата в Белград и София се разбират да бъде създадена комисия за проверка на всеки инцидент по българо-югославската граница. След по-малко от един месец <br />
<br />
<span style="color: #993300"><u><i><b>активисти на “ВЪРТОП” хвърлят бомба в ресторанта на хотел “Национал” в Пирот, </b></i></u></span><br />
<br />
без да са дадени човешки жертви. Обяснението е, че репресивните действия спрямо българите в Западните покрайнини от страна на кралския режим в Белград се засилвали. Властите се опитват да асимилират и денационализират българското население, като упражняват и физически терор спрямо него. Затова “ВЪРТОП” отвръща на терора с терор и на удара с удар. <br />
<br />
На 17 март 1931 г. в столицата Белград активисти на “ВЪРТОП” предизвикват няколко малки експлозии. Както съобщава белградската телеграфна агенция “Авала”, в една от експлозиите е ранен майор Рекалович.<br />
<br />
Междувременно сръбската полиция успява да арестува на своя територия някои видни активисти на организацията. Други загиват в престрелки край границата. Така загиват Нацко Илиев и Захари Янакиев. Вторият е осъден на смърт чрез обесване в Белградския затвор “Главняча”. В схватка със сръбската полиция край Цариброд са убити Асен Николов и Васил Цветков. На смърт са осъдени Любомир Янакиев, Гаврил Иванов и Димитър Гранджов. През 1933 г. се стига и до първите разногласия между членовете на “ВЪРТОП”. <br />
<br />
След 19-майския преврат от 1934 г. правителството на Кимон Георгиев забранява организацията. Нейната дейност заглъхва. Един от водачите на “ВЪРТОП”, царибродският преподавател по математика Иван Гьошев, след 9 септември 1944 г. е убит в София. Останалите членове на организацията са обявени за “врагове на народа”, а някои от тях според спомените на бившия председател на ВМРО Стоян Бояджиев са разстреляни в мина “Перник”, след като режимът на Йосип Броз Тито отказал да ги съди в Югославия.<br />
<br />
<i>И не само това, още много загадки и неясноти тегнат върху цялата истина, свързана с дейността на западнопокраинската организация “ВЪРТОП”. По-голяма яснота може да се получи едва когато архивите проговорят. </i>
0 Коментара: