В град Жирновск, Волгоградска област, дълги години живял човек, който починал… три века преди своето раждане.Името Евгений Йосифович Гайдучок – създател и многогодишен ръководител на местния исторически музей – е познато едва ли не на всеки жител на Жирновск. Не е чудно – там го смятат за едва ли не най-известната личност на ХХ век.
Неговите знания поразявали със своята дълбочина, а предсказанията, които той понякога наричал спомени, неизменно се сбъдвали &ndash; нападението на фашистка Германия над СССР, изходът от войната, перестройката и&hellip; бъдещото създаване на машина на времето.<br /> <br /> <strong>Общувал с Хърбърт Уелс</strong><br /> <br /> &bdquo;Той беше невероятно талантлив човек &ndash; разказва дъщерята на Евгений Гайдучок &ndash; Светлана Булгакова. &ndash; Приживе никога не ни е разказвал, че е от бъдещето, а и преки доказателства за това няма&hellip; Но в биографията на татко наистина има доста необясними факти.<br /> Например досега не ми е ясно къде простият съветски младеж може да се е запознал със Самуил Маршак, защо няколко пъти с него се е срещал Киров и са обичали да разговарят Юрий Олеша, Булгаков, Бернес. А веднъж (и това е ирония на съдбата!) той дори общува с автора на &bdquo;Машината на времето&ldquo;, легендарния Хърбърт Уелс.&ldquo;&nbsp;<br /> <br /> Светлана често си спомня странни приказки, които ѝ разказвал нейният баща, когато била малка.<br /> <br /> &bdquo;Чувала съм множество невероятни истории за космодруми, междупланетни полети, мъхести същества, за живота на планетата в бъдеще&ldquo;, казва тя.<br /> <br /> Един от разказите тя е запомнила много добре &ndash; това била историята на Урфин Джюс и неговите дървени войници, която тя чула на петгодишна възраст през 1951 година. Но както е известно, продължението на &bdquo;Вълшебникът от Изумрудения град&ldquo; е написано от Александър Волков чак през 1963 г&hellip;<br /> <br /> <strong>Назовал началото на войната и Деня на победата</strong><br /> <br /> Няколко години след смъртта на Гайдучок започнали да се случват невероятни събития. Светлана разказва, че един от неговите съказарменици си спомнил няколко удивителни епизода.<br /> <br /> &bdquo;Той ни разказа, че татко е влязъл в ролята на истински ясновидец. Например няколко дни преди началото на войната съобщил на събралите се за уволнение приятели, че &bdquo;в неделя няма да ни е до това&ldquo;. А след няколко дни, когато един от тях буквално досадил на Гайдучок с въпроси за датата на победата, назовал и това заветно число. След което моментално се лишил от репутацията на пророк: всички били прекалено уверени в нашата мълниеносна победа&ldquo;, разказва Светлана.<br /> <br /> Подобна прозорливост той демонстрирал и като предсказал президентството на Елцин, разпада на СССР, арменско-азербайджанския конфликт, Грузия, Чечения, Югославия&hellip;<br /> <br /> <strong>&bdquo;Аз съм от бъдещето!&ldquo;</strong><br /> <br /> За невероятната съдба на баща си Светлана разбрала три години след неговата смърт, през 1994 година. Историята ѝ била разказана от известния волгоградски изследовател и автор на книга за машина на времето Вадим Чернобров.<br /> <br /> &bdquo;Запознах се с него през 1985 г. &ndash; разказва Чернобров. &ndash; Този човек просто приближи към мен на улица в Москва и след малко заяви: &bdquo;Дойдох тук с машина на времето! &ndash; и се представи: &ndash; Евгений Йсифович. Как според вас трябваше да отвърна на това?!<br /> Тогава непознатият му разказал нещо невероятно: той бил прочел за машината на времето от Чернобров!<br /> &bdquo;Това беше невъзможно, тъй като тогава моята книга за времето не съществуваше дори като чернова &ndash; обяснява изследователят. &ndash; По думите му аз съм бил единственият в Съветския съюз, който е в състояние да му повярва. Как ме е открил в огромната Москва? Загадка&hellip;<br /> <br /> <strong>Машината на времето се повредила</strong><br /> <br /> И ето какво разказал Гайдучок. Като бил съвсем млад, решил да се качи на машина на времето и да се разходи до някоя екзотична страна. Взел си приятелка за компания (в името на прекрасните ѝ очи той се захванал с това) и прекрачили през светове и векове. Но не стигнали далече. В 30-те години на ХХ век машината претърпяла катастрофа.<br /> <br /> Онемелите от ужас младежи разбрали, че повредената машина може да вземе само единия от тях и не е известно дали ще ѝ стигне енергията за полет обратно в XXIII век. Впрочем те нямали особен избор, затова Женя натикал плачещата девойка в машината и като ѝ заръчал да се върне с помощ, я изпратил в бъдещето.<br /> <br /> Но помощ така и не дошла. Малолетният скитник бил осиновен от добри хора, започнал нов живот, който, по собствените му думи, първоначално ненавиждал. И чак когато се качил за първи път на велосипед, разбрал, че и тук има малки радости&hellip;<br /> Просто не го прибрали от миналото<br /> <br /> След войната Евгений Гайдучок се озовал първо в Сталинград, а след това &ndash; в Жирновск, където създал и оглавил историческия музей, чиито уникални експонати идвали да разглеждат дори от чужбина.<br /> <br /> През 70&ndash;80-те години в една от залите на музея висяла дълга &bdquo;Лента на времето&ldquo; &ndash; многометров хартиен свитък със изображения на основните събития в световната история &ndash; от каменния до ХХI век включително!<br /> <br /> Според дъщерята Евгения в музея и до днес се съхраняват вестници от 70-те години на ХХ век. Още когато журналистите на такива сериозни издания като &bdquo;Правда&ldquo;, &bdquo;Комунист&ldquo;, &bdquo;Червена звезда&ldquo; не се притеснявали да наричат Евгений Гайдучок пророк. Например статията с описанието на Жирновск през ХХI век е написана от него през 1980 г. Неговите стихове за мобилната връзка и интернет не се приемали сериозно дори от най-отявлените фантасти.<br /> <br /> Според признания на негови близки приятели понякога той се впускал в разкази как изглежда Земята от Космоса, как се променя възприятието на астронавта, който бразди из просторите на Вселената, как се адаптират извънземните към нашите условия&hellip;<br /> <br /> &bdquo;Фантазьор&ldquo; &ndash; казвали едни. &bdquo;Особняк&ldquo; &ndash; смятали други. &bdquo;Видял е!&ldquo; &ndash; възхищавали се трети. А може би просто си е спомнил? Евгений Гайдучок умира през 1991 година на 76-годишна възраст, или три века преди своето рождение.<br /> <br /> &bdquo;Той знаеше, че така ще стане &ndash; казва Чернобров. &ndash; По собствените му думи надеждата за спасителна група от бъдещето се стопила много бързо. Ставайки част от историята, той си подписал страшна присъда &ndash; никой няма право да взема от миналото човек, от когото в това минало зависи нещо.<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> Източник: Мегавселена бг