Стефане, къде си?

Докато приятелите на Стефан го издирват навсякъде, институциите мълчат. Той е обявен за издирване от органите на реда, но дали се прави нещо повече по въпроса - не става ясно. Факт е, че разследващите не са търсили информация за последните дни на Стефан от хората, с които е общувал в интернет и с които последно се е виждал. Един от тях е Димитър Бочуков - съученик на Маринов от Художествената гимназия.<br /> <br /> Митко се е видял със Стефан няколко часа преди той да напусне работното си място - павилион за вестници на ул.&quot;Царевец&quot;, и да потъне като вдън земя. &quot;Свърза се с мен през един форум за 3D анимации. Той има профил там. Писахме си в чат и той ме притесни, затова отидох да го видя на другия ден. Писа ми, че има нужда от психиатър, че се чувства самотен, че нещата му не вървят. Аз отидох да го видя, а той не вярваше, че съм откликнал. Много се зарадва да ме види. Сподели, че не му се е получило в един конкурс, в който е участвал, тъй като станала някаква техническа грешка. После ми каза, че е изгорил всичките си рисунки, изтрил ги бе и от компютъра си, както и от профила си във въпросния форум, чрез който се свързахме. Подчерта, че започва да се занимава само с пейзаж. Имаше планове в тази посока, така че това ми дава надежда. Дано да е решил да се усамоти на някакво място и да рисува&quot;, обмисляше Димитър, който тази сутрин, заедно с още четирима души тръгна да дири Стефан Маринов.<br /> <br /> Младите хора чертаеха местата, на които Стефчо би отишъл. Още предните дни бяха проверени река Марица, парк Отдих и култура&quot;, тепетата. Следа от Стефан обаче няма. Днес те тръгнаха по училищата, в които художникът е учил - гр. Елин Пелин и Художествената гимназия. Там разлепили плакатите със снимката му, а някои от преподавателите разпознали бившия си възпитаник и също се включили в издирването му. Бяха обходени всички автогари и гари. Бяхме навсякъде. На места се потресохме от начина, по който ни посрещнаха. На гишето на гарата например жената ни се скара, че сме я занимавали с такива работи. На автогарите ни забраниха да залепим листовката с лика на Стефан. Казаха обаче, че не си спомнят да са го виждали, разказа една от най-активните в търсенето на Маринов- Петя. Тя, заедно с другите момчета, отидоха до село Оризари, за да проверят евентуално за следи от приятеля си там.<br /> <br /> Много са неизвестните покрай мистериозното изчезване на младия мъж. Той заключва павилиона за вестници, оставя собственоръчно написана бележка, че повече няма да работи на това място, оставя върху куп вестници портфейла си с всичките си документи, и изчезва. Преди това стриктно подрежда брака от предния ден. Един вид - издава обекта. Това се случва някъде по обяд на 19 юни. Оттогава никой не го е виждал. Не се знае дали Стефан е имал пари в себе си. Според роднините му- едва ли. Възможно е да е спестил нещо, но в никакъв случай няма да е повече от 50-100 лева, тъй като семейството му буквално води борба за оцеляване. В жилището им в Смирненски остава и колелото му, с което иначе той се придвижвал из града. Притеснителното е, че Стефан почти никога не е излизал сам от града и няма никакъв опит в екстремни ситуации. Няколко дни преди да изчезне обаче гледал филм за отшелнически живот, който му направил силно впечатление.<br /> <br /> &quot;Дано да е решил да направи подобна стъпка - да хване гората например, за да рисува. Все ще го открием, ако е така. Притеснява ни само дали разполага със средства, дали има вода и храна. Той е дребно момче, не знаем колко е подготвен физически&quot;, размишлява един от съучениците на Стефан в кварталното школо в гр.&nbsp;Елин Пелин, където той е завършил основното си образование. Не бе много социален, но се опитваше да общува с хората. Идвал е с нас на мачове на &quot;Ботев&quot; например. Но като цяло средата се отнасяше лошо с него. В квартала често го закачаха заради ръста му, проблемите със слуха. Сигурно се е случвало и на други места&quot;, допълва съученикът му. В Художествената всички се държаха нормално с него, но там средата бе друга. Но в ежедневието не знам как е било, вмъква се в разговора Димитър Бочуков.<br /> <br /> Майката на Стефан е у дома и чака вести за детето си. Няма сила и енергия да стори друго. Татко му обикаля с колелото и го търси тук и там. А Веселин Маринов - братът близнак на Стефан, е закотвен на работата си до късно. Труди се сам в павилион за цигари и вестници, също като брат си. Няма как да напусне работното си място, тъй като няма кой да го замести - колежката му скоро напуснала, предстои му ревизия, а работодателят не позволява павилионът да остане заключен през деня.<br />