Инфлацията изпреварва ръста на икономика, което е тревожна тенденция, каза за "Монитор" икономистът Румен Гълъбинов. "Продължи ли тя повече от две тримесечия, тогава вече има риск от стагфлация, а ние вече сме в първия подобен период от време, то и рисковете за страната са големи. При това положение, че икономиката връща по-малко добавена стойност, отколкото инфлацията изяжда", поясни той.

"При стагфлация освен че парите се обезценяват, по-бързо се увеличават и рисковете от нарастване на безработицата, защото
бизнесът е принуден да оптимизира разходите като един от начините е да се съкращават работници и служители.

През ноември ще стане ясно вероятно, че повече са освободените от работа, отколкото новонаетите. Една от причините за намалената бизнес активност са високите цени на тока за бизнеса, а също и увеличаването на другите производствени разходи. Стагфлацията носи също така и намаляване на потребителското търсене.

През лятото имаше ръст и дори преизпълнение на бюджетните приходи. Вероятно в един момент може да се достигне до задържане на търсенето и падане на потреблението, освен ако държавата не налее допълнително помощи и субсидии за домакинствата и фирмите. Понижаване на потреблението би намалило съвсем шансовете от бързо възстановяване на икономиката. Сега прогнозите са за ръст за годината от 0,4% на БВП, което е в рамките на статистическата грешка и може да се върне рецесията от 2020 година“, смята Гълъбинов.

Според него при това положение хората с повече пари и имоти се чудят какво да правят.

По думите му продажбата на имот при високия пазар ще им донесе още средства в наличност, но след това ще търсят алтернативи на инвестирането им в начинание, което да ги увеличи, но не в депозити, защото там лихвите са нулеви или дори отрицателни. „Алтернативата е да се влагат спекулативно пари на борсата или в криптовалути, но затова се изисква добра подготовка, защото рисковете там са големи“, смята икономистът.

Той припомня, че дори и инвестицията в скъпа кола в момента е проблемна и не може да стане бързо, защото производителите не могат да изпълняват поръчките бързо заради пандемията и се чака три или шест месеца. Той смята още, че в условията на продължаваща пандемия пък едва ли хората с пари у нас ще тръгнат да инвестират скоро в нови проекти.

„Все още инвестиционният климат не е много благоприятен. Затова и спасението е да се вземат съответните мерки за привличане на външни инвестиции, което пък ще стимулира и българският бизнес да е по-смел във влагането на пари. Тези мерки са много, като наистина от решаващо значение е да има върховенство на закона. Не по-маловажно е и да има улеснени процедури за инвеститорите, а не те да затъват в джунглата на бюрокрацията“, смята той. Според него големият брой чиновници у нас е хранителна среда за корупция на ниското ниво, която също много тормози инвеститорите.

БНБ очаква до месеци връщане до нивата преди пандемията

Българската народна банка (БНБ) очаква в близките месеци ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) до нивата отпреди пандемията. Това се вижда от прогнозата на институцията, записана в редовния тримесечен "Икономически преглед", цитиран от БТА.

През четвъртото тримесечие на 2021 г. и първото тримесечие на 2022 г. банката очаква външното търсене на стоки и услуги да нарасне значително на годишна база в съответствие с международната конюнктура, както и като ефект от ниската база през съответните периоди на предходната и на текущата година.

Основно допускане на експертите на БНБ при изготвянето на прогнозата, свързано с развитието на пандемията от COVID-19, е, че негативните макроикономически ефекти от противоепидемичните мерки в страните от еврозоната ще са ограничени заради постепенното адаптиране на поведението на икономическите агенти към тях.

През четвъртото тримесечие на 2021 г. и първото тримесечие на 2022 г. БНБ очаква излишъкът по общото салдо на текущата и капиталовата сметка в процент от БВП да се повиши спрямо края на 2020 г. Основно влияние за това ще имат увеличението на излишъка при търговията с "други услуги", при които се прогнозира продължаване на наблюдаваната от началото на годината тенденция, както и очакваните по-високи нетни приходи от услуги, свързани с пътувания.

Предвижданото постепенно възстановяване на инвестиционната активност, положителните перспективи за пазара на жилища и запазващите се ниски нива на лихвените проценти ще благоприятстват растежа на кредитирането за частния сектор, пише в анализа.