Станко Михайлов е познато име в белетристиката и документалното ни кино. Той, съвместно с писателката Диана Димих, е автор на множество книги, между които поредица, посветена на цар Симеон Втори и неговата сестра княгиня Мария Луиза.
За телевизионния му филм пък “Родени за мъжество” се говори, че е бил гледан от 43 милиона зрители. Причината за интереса е проследяването на съдбите на 21 деца на световни личности, обявени за убити или безследно изчезнали през Втората световна война. Режисьор е на над 30 филма, между които и на филм за поета Дамян Дамянов. Близко приятелство го свързва с множество български интелектуалци. Бил е депутат в 39-ото народно събрание.
.....................................................
- Г-н Михайлов, дочух, че правите смели изказвания за новия кабинет и не щадите епитети за бъдещите управляващи...
- А как иначе – пред всеки човек с будна съвест и памет датата 29-и юли постави нови тревожни въпроси за бъдещето на България. Дни преди изборите Бойко Борисов обяви, че няма да допускат в 41-вото народно събрание на отговорни постове хора с агентурно минало. И веднага след това
назначава историка проф. Божидар Димитров, понеже бил “негов проверен приятел”.
Професорът е бил член на БКП-БСП, заемал е ръководни длъжности по време на предишната власт, добивал е научни звания и привилегии и месеци преди изборите напуска “кръвната” си партия и отива в ГЕРБ. За премиера Борисов обаче това явно няма никакво значение. А не е ли това двуличие, нагаждачество, афиширан кариеризъм, морален тепегьозлък, маниакален егоцентризъм плюс гражданско безхаберие от страна на професора?! Неприкрито недоволство сред хората пробуди и изборът на Вежди Рашидов за министър. Той е известен не толкова с високо признаваната му творческа принадлежност, колкото със склонността му към кръчмарски запои, шумни оргии, площаден бабаитлък, неоспоримо самохвалство и направо отблъскващ егоцентризъм. Вземе ли думата, и не млъква. И всичките му словесни октави са все в първо лице. Страхувам се, че скоро ще се превърне в интелектуален ментор. Известни са близките му връзки с Левчев и Стефан Цанев и най-вероятно той ще ги привлече под някакви “регламентирани” форми в министерството. Спомням си една публикация на Явор Дачков, в която той справедливо отбелязва, че Левчев се радва на същата медийна популярност, както и преди 25 години. Човекът, който произнася култовата “любовна” фраза:
“Др. Живков, дори и вие не можете да ми забраните да ви обичам!..”
- Какво ще кажете за цялостния облик на сегашния парламент?
- Отново и за кой ли път в парламента виждаме същите втръснали до всеобща неприязън народни представители като Румен Овчаров, Емилия Масларова, Любен Корнезов, Георги Пирински, Янаки Стоилов, Румен Петков, Асен Гагаузов, Петър Мутафчиев, Андрей Пантев, Стефан Данаилов и мн. други, които са депутати вече по два, три и повече мандата. Янаки Стоилов направо не мръдва оттам още от “детската градина”. Такъв беше доскоро и Иво Атанасов. Такива са и Доган, и Емел Етем, и Лютви Местан, и Юнал Лютви, Четин Казак, Джевдет Чакъров, Христо Бисеров, Йордан Цонев и др.. А да не говорим, че поне половината от изброените са все бивши ченгета и послушници на някогашната номенклатура на БКП. Ама спрете бе, холан! Махнете се за няколко години от трибуната, че на хората им омръзна да слушат сифилистично стържещите ви гласове – да се облекчи малко народът от вас!
- Любопитно е какво е мнението ви за Доган – безспорно най-интересната фигура сред изброените...
- Доган го провъзгласиха за небесен месия и се заловиха за пояса му – не се пускат от него. А той е един думоартикулатор, който борави с едни и същи изрази и заучени фрази. Глупаците приеха хитростните му жонгльорства за умност, талант и интелектуален простор. Глупости на търкалета. Ако не беше толкова досадно риторичен и площадно напудрен, Лютви Местан сто пъти повече струва от лидера си. А такива като Юнал Лютви, Казак, Данчо Йорданов, Бисеров и пр. спокойно могат да бъдат заместени от всеки шмекер, замаскиран като “бизнесмен”.
- Какво ще кажете за елита на синята коалиция?
- Асен Агов, Екатерина Михайлова, Иван Иванов, Лъчезар Тошев, Марио Тагарински – всички до един, и още няколко неизброени са често срещани повсеместно човешки обикновености.
- Не изпитвате ли тогава някаква симпатия към Бойко Борисов на фона на старите “кримки”?
- Тия още отсега подозират избраниците му в незнание, немощ и липса на опит. Аз, въпреки критиките си за избора му на проф. Димитров и Вежди Рашидов, не мисля така. Само дано хората на Борисов не придобият манталитета на “постоянното парламентарно присъствие”. А и дано самият Бойко Борисов не измени на своята благословена от съдбата харизма – да остане човек с хъс, душевна сила и упорство. Нека говори егоцентрично, властно, грубо, надуто и себехвално – нека да е авторитарен, но да не става диктатор.
- Доколкото знам, вие сте бил доста безпощаден и с подобни квалификации за хора от близкия кръг на Симеон Втори. Вярно ли е, че сте го предупреждавал да не доближава прекомерно до себе си хора като Пламен Панайотов, Асен Ошанов, Долорес Арсенова, че даже сте имал забележки и към сестра му Мария Луиза?...
- Вярно е. Измежду обилната ни кореспонденция има едно писмо от 12 юли 2003-та, в което призовавам Симеон да премахне от болярското си обкръжение Пламен Панайотов и разни други хора. Написах му буквално следното: “На този етап приемливи за работа са министър Станков, Меглена Кунева, Бойко Борисов и още няколко други. Слезете ли под тяхното ниво и продължите с такива като Божидар Абрашев, Шулева и министър Атанасов – крахът е неизбежен.
Петканов има крайно надменен нрав,
несръчна комуникативност и тягостна иносказателност. Пределно употребени са Христо Куртев и д-р Димитър Иванов, приятелски поддържан от Паси, Софиянски и Галя Дичева. Гибелна грешка е да доближавате толкова близко до себе си Асен Ошанов. Неговата функция на екскурзовод на сестра ви Мария Луиза е приключена и не трябва да се толерира повече след серията му гафове. Той е болезнено горделив и склонен към непремерени действия. Не е забравено стореното от него с Яков Джераси около имотите на еврейската фондация на “Шипка”, когато забърка в далаверата си даже и сина Ви...” и т.н. Много жестоки истини съм му казвал на Симеон.
- А какво му казахте за Долорес Арсенова – говореше се за “топла” връзка между нея и Симеон Втори...
- Помня думите си и ги цитирам дословно: “Долорес Арсенова не надскача повече от женската си чаровност. Добре е да не интимизирате близост с нея по обществени места, като лифтения воаяж на Витоша и по други места...”
- А за сестра му какво го предупредихте?
- Че “токчетата от чехлите й понякога оставят следи” – прямотата и интонационната огрубеност не я представят в желания образ и обаяние.
- Пропускате, че сте предупредил царя и за Доган...
- Писах на Симеон да бъде бдителен и прозорлив с Доган. Че той е много ловък и “ластичен”, поради което – непредвидим. “Откъдето и да го стискаш, писах, все се изплъзва като сапун”. Оказах се прав.
- Царят отговори ли на писмото ви?
- Не. Това е от малкото писма, на които нямам отговор.
- Г-н Михайлов, знам че се познавате отблизо с много интелектуалци. Някои от тях са искали протекцията ви за тайна среща с царя. Един от тях е бил Радой Ралин...
- Радой беше невероятен мъж. Имаше една стара и болна майка, с малка пенсия. Сам се грижеше за две малки деца – синовете му Кин и Стефан. И това правеше с оскъдните си хонорари от редките му публикации. Филмовия му сценарий за Васил Левски все не го приемаха – отхвърляха го от Киноцентъра. По едно време взе да ходи съвсем изтъркан и дори ми сподели, че се срамува като го поканят на представителни места. Предложих му да отидем до ЦУМ и да му купя костюм. Че като се ядоса тоя ми ти човек, едвам го успокоих: “Как ще ми даваш пари?! Откъде-накъде, аз да не съм!..” Не приемаше обясненията ми, че това е нормално между приятели. Единственото, което ми е поискал, е среща между него и царя през пролетта на 96-а, като имаше намерение да отидат двамата с Борис Димовски. Бяха приети. След време му хрумна идеята за създаването на Национален комитет за въздигане на българската култура, под патронажа на Симеон. Искаше да проведе разговор с него, но тая среща не се състоя. За мой грях се забавих, в което време приятелят и мъдрецът Радой Ралин си отиде от тоя свят... Помня как се разхождахме двамата по улиците и той задиряше млади жени. Веднъж зачерви бузите на една
като й пожела “осем пъти секиш” през нощта.
Ядосах се и му направих забележка, че е срамно да се държим така на нашите години, а той застана сериозно срещу мен и ми рече нещо, което прозвуча като изповед: “Братко, нека всеки си мисли за мен, каквото си ще! Вече пет пари не давам за нищо. Щото виж какво ще ти кажа, Станко – ако не се правех на луд, щях да се побъркам досега!...
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
