Илиян Михов-Баровеца: Карамански шеще да застреля пред очите ми човек на Гриша Ганчев!

Коко Динев ми сервира пачки в тавичка, Васил Илиев ми изсипа в пазвата 2 000 лева за една песен

София, България 08 Юли 2012, 21:32 8647 прочита 0 коментара

Илиян Михов-Баровеца: Карамански шеще да застреля пред очите ми човек на Гриша Ганчев!

Баровеца не отишъл на работа в мутренско заведение, но мутрите сами ходели на крака при него.

Илиян Михов-Баровеца е един от култовите поп фолк изпълнители. Когато пуска най-големия си хит - “Баровец”, той още е военен музикант- свири в гвардейския оркестър, който посреща правителствените делегации. След острия музикален завой, който прави, започва да посреща “мутренските делегации”.

Ето и неговите шокиращи спомени от ония бурни времена: <hr /> - Колко най-много пари е получавал Баровеца за една вечер? - Поканиха ме на един рожден ден, на който беше извикан и готвачът на Арнолд Шварценегер, който беше сърбин. Започнах да пея. Някой ми сложи пари в джоба на сакото, друг дойде – пак ми сложи пари, трети... Аз обаче не усещам джобът да се пълни! Мисля си – някои имат този номер – хванат парите, мушнат си ръката в джоба и пак си ги изтеглят и... парите са им пак в ръката! Изпитвал съм го този номер. Но изведнъж един вика: “Абе, той този джоб май няма дъно, бе, я да го напълним!” Бръкнах – джобът наистина не беше зашит! И парите падаха между хастара и плата на сакото! И като почнаха тия хора: “А-а-а, Баровеца мисли, че не можем да го напълним ли?!” Пълниха, пълниха... Станах като матрьошка С това сако си платих на другия ден гарсониерата! От военните струваше точно 9 хиляди лева. А един път отивам да пея на рождения ден на Коко Динев в “Кошарите” и пред мен една тавичка с... тухли от пачки! Само от уважение за това, че съм отишъл! После си изкарах още толкова, а отделно си имах уговорка за хонорара. Не знам дали бяха от Коко или Жоро Илиев ги беше изпратил... Спомням си, веднъж заведох мои приятели в “Чушките” на Панчарево. Отварям вратата и: “О-о-о, ела тук, бе! Ще изпееш ли една песен?” Васко Илиев и компанията му! Изпях, защо да не изпея – “Есенна балада” на Мирослав Илич. После Васко ме изпрати до вратата, дръпна ми пуловера и ми напъха вътре доста пари. Онази вечер бях с футболиста Кирчо Вангелов, беше капитан на “Левски”. Той ми вика: “Помня те, ти влезе да потърсиш място в едно заведение, ние бяхме там с Васко Илиев, той те накара да изпееш една песен и ти напълни пазвата с 2 000 лв.!” Той го обявил на масата пред всички! През онези години парите бяха шума за някои хора. Не значеха нищо. Те идваха в ресторантите с чували пари. Наддаваха кой повече пари ще даде, да се покаже пред хората. - Някога имал ли си проблем с мутрите? - Винаги съм бил нащрек. Особено, когато се намесеха алкохолът и дрогата... Бяхме на сватба на един от хората на Митко Маймуняка - този дето го взривиха. Свърши веселбата и те ме питат: “Илияне, ще ходиш ли на работа, бе?” “Да.” “Я се обади, запази ресторанта, ще дойдем там да продължим!” Обадих се на собственика и го запазих. Прехвърлихме се там, но те вече пийнали момчетата. И... тогава един иска да пее, а аз го знам, че не може! Той почна да реве като магаре! За да не ми се кара собственикът, минах тайно отзад и му изключих микрофончето. А той размахва ръце и си мисли, че пее! Всички мутри - неговите авери, започнаха да му се смеят! Той се усети, обърна се и видя, че кабелът е прекъснат. Дойде при мен, метна ми кабела на гушата и започна да тегли Добре, че успях да си мушна ръцете отвътре! Някой казал на Маймуняка, той дойде при нас, удари му един шамар и го изгони. Така че Митко ме спаси – онзи, както беше пийнал и дрогиран, направо щеше да ме удуши! Редовно стреляха по оркестъра с халосни патрони. Но веднъж виждам как патроните правят дупки! А барабанистът ми, пийнал вече, вика: “Стреляй, стреляй, да видим дали можеш да ме уцелиш!” Залегнах на пода и се развиках: “Спрете, спрете!” Чак тогава се усетиха, че патроните всъщност са истински! - Ти си се познавал и с Иво Карамански.... - В заведението, в което свирех, идваха момчетата на Карамански. Държаха се доста уважително към мен: “Илиянка, Илиянка!”. Веднъж с тях дойде човек с анцуг и с елече. Те му викат: “Я се запознай с Баровеца!” А непознатият: “И аз съм баровец! Казвам се Иво Карамански!” Оттогава редовно идваха при мен. Той поне можеше да пее! Обаче една вечер беше дошъл Гриша Ганчев и негови приятели. Той е от Ловеч, и аз съм от Ловеч. Отидох при тях за малко да ги видя. Карамански беше в другата част на заведението. След малко колежката идва и вика: “Илияне, Карамански каза да отидеш при него, защото иначе ще те изпрати на олимпиада за инвалиди. Много съм се бил забавил!” Гриша Ганчев ми вика: “Иди, че тоя е луд не се знае как ще реагира!” Същата вечер Кръстника щеше да застреля едно момче от компанията на Ганчев. То тръгна до тоалетната и Карамански го извика. Момчето се върна до мен. Иво седна, натисна му главата в моя скут, опря му пистолета в главата, сложи му микрофона пред устата и вика: “Кажи, кой е най-великият тук, кажи - всички да чуят!” Момчето вика: “Карамански е най-великият!” Започнах да говоря на Иво: ”Моля те, те с Гриша Ганчев са дошли да ме видят! Мои приятели са!” А той: “Приятел ли ти е?! Само защото си приятел на Баровеца, ти прощавам!” И го пусна... Преди 10 години ме срещна това момче и вика: “Ей, помниш ли, бе! Ти ме спаси от Карамански!” - Ти не си искал да се ангажираш плътно с никой от тях, може би затова са ти имали уважението? - Васко /Илиев – б. а/ беше изпратил една вечер да ме вземат да пея в ресторанта на ВИС - “Мираж”. Викам: “Не мога!” А те: “Как не можеш, бе, ставай, шефът ни е пратил!” Трескаво мисля как по елегантен начин да се измъкна. Започвам да им обяснявам: “Вижте какво, момчета, аз съм военен, утре ще ме изпратят на учение и няма да мога да дойда!”. Показвам им военната си книжка, като с пръст закривам “музикант”... Казвам: “Звъннете на Васко!” Той: “Аз не знаех, че си военен! Ми тогава, когато се наложи, ще те викаме!” А той знаеше, че когато ме викне – ходя – на сватби, на рождени дни... Не съм се ангажирал с никой от тях, да! Повечето колежки викаха на “Кошарите” – “Кошмарите” Започваха да пеят от 7-8 вечерта и свършваха на другия ден на обяд! Много хора изкараха там няколко години! Те искаха в “Кошарите”, защото там бяха големите пари, но после трудно можеш да се откъснеш. Румяна, Бог да я прости, ми казваше, че платила 4 000 марки, за да се отърве! Не я пускат! Но Коко /Динев – б. а/ е ценител, Коко е пич! Той може да цени музиката! Остави, че се увличаше, тази си харесал, онази си харесал… А има хора, които бяха собственици на заведения, които почват да ти дават насоки и става страшно. На Лияна й прибраха микрофона в БИАД - не я пускаха! А тя вече искаше да напусне. Ако се хванеш в такова заведение, нямаше право да кажеш кога си тръгваш. Те ще ти кажат кога! И на мен ми счупиха уредбата в ресторант “Симона”. Един ден ми се обажда колегата на обяд и вика: “Счупили са ти уредбата!” Разбрах каква е работата. Собственикът и кварталните мутри счупили уредбата, защото му казали, че ще напускам! Това е единственият човек, с който и до ден-днешен съм скаран! Много ме обиди! Много хора ми се обадиха и искаха да го смачкат. Казах – не! Не искам отмъщение! - Ти си открил Алисия... - Алисия е моя ученичка. Ние сме приятели с майка й и баща й. Баща й все ми викаше: “Абе, трябва да чуеш дъщеря ми!” Един път дойдоха в ресторанта, чух я, започнахме да пеем. Заведох я при професионален фотограф, направих й първите снимки, след това я заведох при Виктор /Касъмов – б. а./ в “АРА”, той си я хареса и… Тя е много умно момиче. Завърши си образованието. Ако трябва да взема страна в историята с Валери Божинов, съм на нейна страна, защото знам тя какъв човек е. А за Валери съм чувал различни неща, но съм чувал и лоши! Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА Още шокиращи интервюта и потресаващи житейски истории, четете в новия брой на "ШОУ" във вторник, 10 май