Милен Керемедчиев е  политик и дипломат. Завършил е УНСС и New Indian School в Кувейт. Бил е зам.-министър на икономиката и на външните работи и координатор на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа, генерален консул на България в Дубай.

Вицепрезидент на консултантската компания „Артон Капитал“.

Той направи анализ на случващото се в Украйна, но и си позволи да коментира изгонването на 70 руски дипломати у нас пред marica.bg. Керемедчиев прогнозира и как би реагирала в крайна сметка Русия на действията ни и изрази мнение относно казуса с РСМ.

- Г-н Керемедчиев, след като се отървахме от руския газ и изгонихме 70 руски дипломати накуп, откъсваме ли се от орбитата на Москва?

- Не бих казал. Ние отдавна имаме сериозна икономическа насоченост към Европа - над 50 процента от износа и около 50 процента от вноса ни е от и за държави от ЕС. Що се касае до зависимостта от газ и нефт, не може да се изтрие за месеци една зависимост, действала в продължение на десетилетия. И ЕС видимо има сериозни затруднения с намирането на газови алтернативи.

При всички положения алтернативи могат да се намерят, но на много по-висока цена.

- След изгонването на 70 дипломати Русия спря издаването на туристически визи за българи. Ще бъде ли затворено посолството на РФ в София?

- Спирането на издаването на туристически визи е нормална дипломатическа реакция, която беше очаквана. При положение, че България има 12 дипломати на територията на Руската федерация, много трудно може да се отговори с реципрочност на намаления състав на руското посолство. Просто спирането на издаването на визи е първа стъпка от реакцията на Москва, която може да бъде вкарана много бързо в действие.

Очаквам и последваща реакция - като втора стъпка, по всяка вероятност, ще бъде закрито и нашето генерално консулство в Санкт Петербург.

- Руският външен министър Сергей Лавров се закани с реципрочни мерки спрямо България. Доколко опъването на двустранните отношения ще е болезнено за страната ни?

- Колкото ще е болезнено за България, толкова ще е и за Русия, която определено има сериозни икономически, политически интереси у нас.

Трябва да се има предвид, че закриването на посолството на Русия в София и закриването на посолството ни в Москва не означава преустановяване на дипломатически отношения, а означава прекратяване на пряката комуникация между външните министерства на двете страни.

Но затваряне на посолствата в двете държави е в ущърб и на България, и на Русия. Заради сериозните си интереси у нас Москва не би си позволила да осъществява комуникация с нашите власти през посолства на други държави.  

Жалко, че направихме акта по най-грубия и нескопосен начин.

Ако гоним руски шпиони за три дни, нямаше необходимост да гоним техническия състав на посолството за три дни, това можеше да стане за месец-два, поетапно.

- Имат ли основание предупрежденията за пробити наши спецслужби, за плащани по 4000 лв. на месец на руски говорители у нас?

- Това е само върхът на айсберга. Само преди година гръмна предишният шпионски скандал, в който бяха замесени служители на Министерството на отбраната, предоставяли класифицирана информация на руски дипломати срещу възнаграждение. При обиските в домовете на заподозрените бяха намерени пакети с пари.

Така че - да, със сигурност руските служби плащат за получаване на информация, но 4000 лв. е наистина много ниска сума за привличане на квалифицирани експерти, които да доставят ценни данни на руските служби. По-скоро тук говорим за елементарна информация, която се заплаща, или за журналисти на свободна практика, които срещу съответно възнаграждение биха правили целенасочени публикации.

 Що се касае до по-сериозните връзки на български бизнесмени и политици с руските служби, те, разбира се, не са свързани с директно заплащане от ръка на ръка или по банков път.

Тук става въпрос за огромни икономически интереси, които имат бизнес структури от България в Русия, отделно политически връзки, които се правят на високо ниво. Така че въпросните 4000 лв. са само върхът на айсберга на наистина една не слаба мрежа, която в момента продължава да се контролира от руските служби.

- Нека влезем в горещата международна тема - в каква фаза навлиза войната в Украйна, след като Русия превзе цялата Луганска област?

- За съжаление, войната явно няма да свърши скоро. Русия преосмисли стратегията си в Украйна. В началото започна много мащабна и разгъната операция - от Киев и северозападната част на Украйна до югоизточната.

Видя се, че това няма да доведе реално до постигане на бърз пробив в отбраната на Украйна. Затова руските сили се концентрираха върху това, което трябваше да направят от началото - върху източната част на Украйна, където имат възможност да отрежат достъпа на Киев до Черно и Азовско море, както и да свържат Крим с Донецк и Луганск. Вижда се, че руските сили вече имат значителен успех в тази кампания. Украинската армия търпи много тежки загуби в личен състав и въоръжение, губи и територии.

Битката в Украйна влиза в много жесток период - боевете се водят за всяка сграда, град по град.  Жертвите и от двете страни ще продължават да са ужасяващи, а разрушенията - масивни.

- Колко все пак ще се проточи тази война?

- Според мен ще продължи и следващата година. САЩ, поне като план за действие, вече са съгласували от май до септември да финансират Украйна за продължаване на войната със 100 млн. долара на ден.

Това са мащабни финансови инжекции, най-вече в сферата на оръжие и боеприпаси. В момента по-скоро се разиграва афганистанският сценарий от конфликта 1979-1989 г., в който талибаните бяха въоръжени с американско оръжие, с което да нанесат максимални щети на съветската армия.

Сега стратегията на САЩ е същата - въоръжава се украинската армия, която да нанесе максимално поражение на руската. Това прави войната далече от финал, ще има още многобройни жертви.

Тъй като на украинците им е нужно време да усвоят доставяната модерна техника, в момента оръжейните доставки са смесени - на руско, тип съветско оръжие, което продължава да идва от източноевропейските държави, включително България, както и на по-модерно оръжие по стандартите на НАТО. В момента украински военни се обучават да го ползват - във Великобритания, в Германия, в Полша.    

-   Ние даваме или не даваме оръжия на Украйна?

- О, разбира се, че даваме, това е ясно и на децата. Правим го от първия ден на войната. Но това се прави през посредници в САЩ, в Полша, в Чехия. Ясно е, че крайният потребител на това оръжие е Украйна, независимо че като първоначално дестинацията е друга, откъдето се пренасочват. Това е абсолютно видимо.

В Комисията по експортен контрол, на която съм бил член преди години като зам.-министър на икономиката, участват и представители на службите на нашето разузнаване. Те докладват кой е крайният получател на изнесеното оръжие. Член на тази комисия е и министърът на икономиката - в момента г-жа Нинова. На всички членове на комисията е ясно къде отива оръжието.

Жалкото е това, че предоставяме оръжие, от което посредниците печелят добри комисиони, но ние не печелим политически дивиденти от този акт. Ние сме в списъка на неприятелските за Русия държави, но не сме и в Топ 20 на държавите, смятани за приятелски от Украйна.

Т.е. всичките ни усилия - и за бежанците, и за подпомагане на военните действия, остават незабелязани и неоценени.

- Успяваме ли обаче да се справим в казуса с еврочленството на Северна Македония? Склонихме да свалим ветото за старт на преговори с ЕС на съседите, но в Скопие се вихрят протести срещу френското предложение, горят се европейски знамена, ругаят българите. Как ще завърши тази сага?

- Слава Богу, проблемът вече не е в полето на България. Натискът, който беше оказан върху страната ни, в момента се прехвърли върху Северна Македония.

В договорната рамка за започване на преговорите за присъединяване към ЕС на Северна Македония и Албания е записано, че Договорът за добросъседство с България и Преспанското споразумение с Гърция са неизменна част на преговорния процес. Т.е. не само договорът с България, но и този с Гърция стават част от задължителните условия, които трябва да покрие РСМ. Оттук нататък на ход са северномакедонските политици - да приемат или не предложението.

Ако те не го приемат, могат да обвиняват само себе си, че сами са спрели страната си от започване на преговори за членство в ЕС. Оттук нататък България не може да бъде обвинявана, че възпира старта на преговорния процес и разширяването към Западните Балкани.

В последния момент взехме правилно решение да прехвърлим на съседите топката в сферата на преговорите за влизане в ЕС.

Много е важно да уточним, че вдигането на ветото не означава, че Северна Македония става член на Евросъюза утре. Преговорният процес, който Скопие и Тирана трябва да минат, е много по-дълъг от този на България с ЕС. Сега ситото е много по-тясно.

Самото стартиране на преговорите, ако македонците подпишат споразумението с ЕС, ще продължи две години. Т.е. едва след 2 години Скопие и Тирана ще започнат  преговорния процес, който ще бъде между 8 и 10 години. В момента гледаме като перспектива 2032-2035 г.  РСМ и Албания да завършат процеса и да бъдат готови за приемане в ЕС.

 - Брюксел ни поряза с милиард по Плана за възстановяване и устойчивост. Можем ли да загубим още пари по плана?

- Разбира се, че можем да загубим, правим всичко възможно да го направим. Политическата нестабилност в страната води до много сериозни изоставания и в приемането на бюджета, и в приемането на Плана за възстановяване.

За съжаление, той беше жизненоважен за икономиката ни. Голяма част от парите вече са и похарчени за определени проекти. Очаквахме те да бъдат възстановени от европейските средства.

В един момент наистина ще се окаже, че ще похарчим пари по определени програми, няма да получим финансиране от Европа и ще трябва да актуализираме бюджетите отново за сметка на държавния. В резултат за пореден път ще има неизпълнение на бюджета и влизане в нов дълг.

- Кое прави историческа срещата на върха на НАТО, която се проведе в началото на юли?

- Най-важното е, че страните - членки на НАТО, категорично обявиха Русия за заплаха за световния мир и сигурност. Досега това беше предимно политика на САЩ, която не беше споделяна от страните - членки на ЕС, които са и членки на НАТО.

Тази доктрина изцяло промени стратегията на НАТО. Много важно е включването на Китай - НАТО го обяви за растяща заплаха и за държава, която трябва да бъде наблюдавана отблизо. Това също е голяма промяна, защото европейските държави имат категорично различна позиция от тази на САЩ относно отношенията им с Китай. Те не смятат, че Пекин е толкова голяма заплаха, виждат го като търговски конкурент, но и партньор. Така че има промяна на политиката на НАТО, която води до много по-сериозно изостряне на конфронтацията с Русия и Китай. От друга страна - тази политика, която водеше още президентът Доналд Тръмп за вдигане на разходите за отбрана, се оказа далновидна. Всички държави, членки на НАТО, вече без никакво колебание вдигат разходите си за отбрана с до 2 процента от БВП. А това, за което се бори Путин в Украйна - да спре разширяването на НАТО по границите си, доведе до обратен резултат. С подписването на споразумението с Финландия и Швеция НАТО ще има 1300 км граница с Руската федерация.

- Подсилването на Източния фланг на НАТО гарантира ли сигурността на България?

- Абсолютно. Президентът Джо Байдън съобщи по време на срещата, че всяка педя и милиметър на страните, членки на НАТО, е неприкосновена територия и ще бъде защитавана от всичките страни, които скоро ще станат 32. Т.е. всяка заплаха от страна на Русия или на друга държава към страна - членка на алианса, ще е заплаха към всички държави членки. Това е потвърждение, че преди 18 години България е взела възможно най-правилното решение да стане член на алианса. Ако не беше това решение, можехме наистина да бъдем в позицията на Украйна.

Крайно време беше да има по-сериозна координация между Силите за бързо реагиране на алианса. След 18 г. членство в НАТО България продължаваше да е зависима не само енергийно, но и военнотехнически от Русия. Продължаваме да купуваме резервни части за нашите самолети, камиони, танкове, които са изцяло по съветски стандарт. Продължаваме да харчим милиони за техника, остаряла с десетилетия.

- На ръба ли сме на нова Студена война и на нова надпревара във въоръжаването? Колко тревожно растат ядрените арсенали?

- Да, надпреварата във въоръжаването вече започна. Тя беше обявена от държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен и от секретаря по отбраната Лойд Остин. Те казаха, че основната задача на САЩ е да използват войната в Украйна, за да дестабилизират Русия политически и най-вече военно. Така че в следващите 10 години тя да не бъде заплаха за държавите в региона. Това е голяма цел, която ще се постигне с бясно превъоръжаване. Ако Русия продължи по същия път, ще се стигне до капсуловане на ръководството й и евентуален корейски сценарий на бъдещата им политика и икономика.