След дълго носене маските започват лекичко да се нащърбват и под тях започва да се вижда нещо по-различно. Ще го виждаме в следващите седмици и месеци в начина на говорене на пленарна зала. Това казва политологът доц. Антоний Гълъбов в интервю за "Труд" за началото на 47-ото Народно събрание.


Отбелязва и коренно различния тон на поведение от предишните два неуспешни парламента. Но това не означава, че в пленарна зала няма достатъчно хора, които могат да преминат в друг стил в момента, в който по някакъв начин се усетят застрашени. Българските граждани изразиха мнението си неучаствайки в изборите, казва още доц. Гълъбов. И напомня, че ниската избирателна активност все още е голям проблем за която и да е власт у нас.

Ето какво още каза той:

- Доц. Гълъбов, има ли вече президентът свое парламентарно мнозинство, какво разчетохте от речите в пленарната зала?
- Следващата седмица ще покаже много ясно дали това Народно събрание има намерение да работи или не. След учредяването на 45-ото Народно събрание ние имахме едни законопроекти за промяна на Изборния кодекс, който предначерта съдбата на събранието.

След свикването на 46-тото Народно събрание повече от месец нямаше постоянни парламентарни комисии. Ако тази седмица не започне работа на комисията по Правилника на парламента и определянето на състава на парламентарните комисии, това увеличава риска отново парламентът да не проработи, докато не бъде постигнато съгласие за правителство.

А това нарушава логиката на парламентарната република. Все пак ми се иска да започна с важното и добро нещо, което се случи - имаме парламент. В република с парламентарно управление това е най-важният факт. Това е първата стъпка към преодоляването на политическата криза, защото Румен Радев ще трябва да се завърне обратно към границите на собствените си правомощия, отвъд които се намира вече осми месец.

Наличието на парламент само по себе си е възможност да бъде потърсена сметка от служебния кабинет и косвено от Румен Радев за състоянието на страната. Второто важно нещо е свързано с готовността у някои от политическите формации, които преговарят, да се опитват да следват някакъв дневен ред, различен от този на Румен Радев спрямо бъдещото мнозинство, предстои да разберем.

Но самият факт, че официално вече беше заявена номинацията за министър на вътрешните работи показва, че влиянието на Радев ще се запази върху бъдещата управляваща коалиция, което влиза в противоречие с духа на българската Конституция. Президентът няма работа в управляващото мнозинство и новото правителство, което ще е редовно избрано. За съжаление, все още тази първа стъпка е твърде крехка.

- Чуваме ведри обещания, включително и от съпредседателите на „Продължаваме промяната“, че правителство ще има и то още тази седмица. На фона на това обаче вие казвате, че е важно да обърнем внимание върху разликата между коалиционното споразумение и програмата за управление. Защо?

- Това са два политически документа. Единият трябва да казва каква е програмата на правителството, с други думи какво си поставя за цел да постигне правителството по тези 18 теми, по които се преговаряше.

- Но Кирил Петков каза пред БНР, че вероятно няма да се подписва коалиционно споразумение с всички партии - тогава?

- Ако това се случи наистина, вече говорим за къснофеодална формула, в която всяка от партиите и коалициите, влизащи във взаимоотношение с предизборната коалиция „Продължаваме промяната“, поема функциите на васал. Това е друг дизайн и е много сериозен проблем. Едновременно с това всеки от тези васали има право да прави каквото си иска в собственото си министерство.

Пак повтарям, това е къснофеодална структура на разделение на властта. Петков обясни, че всяка партия, всеки министър, трябва да си дойде със свой екип и как ще управлява човешкия капитал в министерството си е негово работа, стига да бъдат постигани общите цели. Тук няма коалиционно споразумение, това трябва да стане много ясно. Има управляваща предизборна коалиция, която се договаря по отделно с всеки от партньорите какви постове ще взема и как ще управлява съответните министерства.

- Като казвате публиката, всички бяхме свидетели на този, да го кажем политически театър, с многочасови експертни разговори в мола, изцяло на включени микрофони, излъчвания на живо във фейсбук, но ето един много малък факт: Вестник „Труд“ изнесе информацията, че Никола Минчев ще е председател на парламента още в броя на 26 ноември, на 2 страница. Това не беше говорено никъде пред камерите. А името на Минчев беше изнесено едва късно вечерта в четвъртък на бъдещите коалиционни партньори на ПП. Защо имаме предварително конфигуриране на властта, а в същото време ни говорят за прозрачност?

- Публичността не е прозрачност. Ние можем на витрината на едно пространство да виждаме едно, но това не означава, че знаем какво точно стои зад него. В конкретния случай, освен всичко останало, в първия ден на 47-ото НС имахме точно заради това видима изненада от кандидатурата на председател, а според мен и за пръв път, поне по моите спомени, от ДПС поискаха почивка, за да обсъдят тази кандидатура и да я подкрепят след това.

Явно е, че имаме полуосветени пространства, в които за съжаление не се преговаря как могат да се реализират някакви политически намерения, а как да се разпределят определени зони на влияние. Преговорите, поне в публичния им вариант говорят за разграждане на модела ГЕРБ, затова говорят всички бъдещи коалиционни партньори. Но никой не говори за позитивното преодоляване на този модел, ако има такъв модел.

Едно е управляващото мнозинство да започне да разгражда някакъв модел, както чухме „да се почне на чисто“, но е ясно докъде ще се стигне, а съвсем друго - да се предложи алтернативен начин на управление на общите ни дела.

- Колко полезна ви се струва уж по-новата структура на правителство, например?

- Това е първото сериозно поле за анализ. Видяхме липсата на радикално различно разбиране за структуриране на изпълнителната власт. Имаме повторения на един и същи модел на министерства от началото на демократичните промени до сега. Нямаме различен прочит на изпълнителната власт, както и разбиране за това, че определени министерства трябва да бъдат подтикнати много активно да работят помежду си.

Напротив - възпроизвежда се секторният подход, който имахме и до сега. Промяна няма. Секторното мислене е опасно за съвременното управление, защото то става все по-неефективно и дори излиза на дефицит, не могат да бъдат осигурени всички секторни политики. В същото време секторните политики виждат все по-рядко реално протичащите социални проблеми.

Но тук се появи още един системен проблем - електронното управление, а вече се говори открито, че ще има министерство на електронното управление. А то изглежда ще пренареди и ще прибере, образно казано, всички административни звена, които всъщност се занимават с публичната политика. Рискуваме да бъдем свидетели на подход към чисто хоризонтална политика, каквато е електронното управление. В момента, в който бъдат събрани на едно място всички тези звена, ние ще имаме по същество паралелен Министерски съвет.

- Нещо като правителство-матрьошка, от което излиза друга матрьошка, така ли?

- Точно така. Министерството на електронното управление ще се превърне в дублираща структура на Министерския съвет. Това от управленска гледна точка няма никаква логика, тъй като адаптирането към дигиталната трансформация трябва да е хоризонтален процес, който да насърчи много силна координация между министерствата, а не да създаде още една вертикална секторна структура. Чуваме, че сякаш има идея за министерство за управление на държавните предприятия.

Това на свой ред ще обезмисли напълно ролята на министерството на икономиката, например. С други думи - имаме системен проблем от гледна точка да се преодолее липсата на координация през субординация. Просто пускаме още една сонда, поставяме още една колона в структурата на Министерския съвет и смятаме, че тя ще координира, но това е вертикална структура, която ще води секторна политика.

А електронното управление е във всички сфери на живота и не може да бъде предмет на отделно министерство, дори на отделен вицепремиер. Виждаме същото и по отношение на Зеления пакт, смятайки, че ако поставим един вицепремиер, който да отговаря за него, той ще успее да координира. Но, не - вицепремиерът е пак субординация.

Структурата на правителството не е никаква промяна - точно обратното. То задълбочава едни системни проблеми в българското управление, които не ни позволяват да координираме политиките, а ги държи в отделни сектори, което е дълбоко неефективно. И още нещо се вижда от проведените разговори - дежурната фигура на вицепремиер, с която удовлетворява всеки от участниците в коалицията. Това удовлетворява партийните амбиции, но от управленска гледна точка, приносът на тези вицепремиери за качеството на управлението ще е минимален.

- Лесно експлоатиран бе и поколенческият сблъсък, който видяхме в първия ден на 47-я парламент. Но зад паравана на младите лица, зад новите завеси, не стои ли старата дограма на прозореца?

- Да, прозорецът е същият, защото някои от фамилиите са същите. От много години се занимавам с изследване на генерационните отношения и не виждам толкова генерална смяна на поколенията. Онова, което е важно да разберем, е че поколението Х, което беше ядрото на ИТН се опита да привлече на своя страна поколението Z, но не успя да направи това докрай.

Видяхме, че това поколение Z се премести към следващия, който има шанс да структурира управлението. В същото време имаме генерационен проблем в една много съществена група от хора, които направиха кариера отчасти в частния сектор, по-често в неправителствения сектор, които навлизайки вече в по-зряла възраст към 40-45 г. заявиха много ясно да влязат в управлението. Младите лица, които са отпред, не трябва да ни пречат да виждаме връзките и зависимостите на експертно равнище и на бизнес връзки, а и по отношение на кариера в неправителствения сектор.

- Дневният ред на парламента ще се синхронизира ли с въпросите на българските граждани?

- Ако съдим по това, което каза Асен Василев, че първият законопроект, който искат да внесат е за промяна в устройството и дейността на КПКОНПИ, със сигурност това не е част от българския дневен ред сега. Както и смяната на главния прокурор, която между другото е невъзможна без участие на ГЕРБ-СДС, промяна на конституцията би била невъзможна без гласовете на ГЕРБ-СДС, както и амбицията за закриване или частично преструктуриране на специализираното правосъдие.

Тези теми не отговарят на спешния, непосредствен ред на българското общество. Ние 30 години правим реформи в съдебната власт, но тези реформи доведоха до необходимостта ново преразглеждане на направените. Политическият елит не вижда проблемите, пред които е изправено българското общество. Затова и поставих въпроса защо с две седмици беше забавено свикването на народното събрание. Технически това можеше да стане още в седмицата между двата тура на президентските избори.

Ако наистина политическите дейци споделяха тревоги от дълбоката криза, която бързо трябва да бъде овладяна, нямаше нищо по-естествено от това парламентът да заработи по-бързо, за да могат да бъдaт разгледани много важните въпроси как е управлявана държавата през тези месеци, какво е актуалното състояние на държавата. Но нямаше желание нищо от това да се направи, защото както казах и в началото, това ще принуди новоизбраният президент да се завърне там, където Конституцията му е отредила място. А това очевидно е нежелано действие.

Нашият гост
Доц. д-р Антоний Гълъбов е роден през 1964 г. в София. Завършва социология в СУ “Св. Климент Охридски”. Преподавател в Департамент “Политически науки” в Нов български университет. Консултант на български и международни НПО, работещи в сферата на изборите, човешките права, противодействие на корупцията, етнически и религиозни различия, прозрачност на местната власт.