Предизборната кампания за местните избори започна, но днес е крайният срок, в който се назначават членовете на Секционните избирателни комисии. Защо е важно качественото им обучение и как с ново мобилно приложение ще се гарантира сигурността и бързината при попълването на изборните резултати след затварянето на урните с бюлетини. За всичко това дава отговори проф. Михаил Константинов в интервю за в. "Труд".

– Вицепремиерът Томислав Дончев каза преди ден, че за местните избори ще заработи специален софтуер, който ще следи за грешки в протоколите. Каква ще бъде гаранцията за сигурността му, господин професоре?

– Става въпрос за мобилно приложение, разработено от „Информационно обслужване“ АД съвместно с Централната избирателна комисия. Целта му е да се идентифицират евентуални аритметични грешки, т.е. нарушени числови контроли в секционните протоколи.

Така секционните избирателни комисии (СИК) ще могат коректно да попълнят протоколите си и така да ги предадат в изчислителните центове към общинските избирателни комисии. Иначе крайната проверка на секционните протоколи е в Общинските избирателни комисии (ОИК).

По този начин много ще се улесни работата на Секционните избирателни комисии и се надяваме, че тези грешки, които се правеха до сега, силно да намалеят. Въпросното мобилно приложение ще улесни задачите пред членовете на изборните секции.

– Като казвате мобилно приложение, къде ще бъде инсталирано то – на самите телефони на членовете на комисите или предвиждаде техника?

– Може да бъдат раздадени таблети, върху които да бъде инсталирано. Това е най-простото нещо, за което се сещам. И като се раздадат таблети във всяка секция – ще може да се попълват коректно протоколите, а не да бъдат поправяни след откриване на грешки в тях.

Секциите в България са около 12 000. Другият начин за използването на мобилното приложение е да се сваля на телефон.

– Готово ли е вече въпросното мобилно приложение или още го тествате?

– Тествахме го, включително и в петък и вече е готово. Мобилното приложение се изработва по техниката за такива продукти. Уточнихме само какви трябва да са функционалностите му.

Чрез мобилното приложение трябва да се попълват протоколите на ниво чернова, да се въвеждат данните и то показва дали има аритметична грешка. Това, което иначе би се показало на членовете на Секционната избирателна комисия едва, когато дойдат в Общинската избирателна комисия, вече ще се вижда още на място. Така няма да се налага многократното връщане на протоколите от ОИК в СИК.

Членовете на Секционните избирателни комисии ще имат възможност още на място, в самата секция, да си проверяват въведените данни и аритметичните грешки ще излизат веднага.

А това от своя страна ще спести и време – разбирате, че се спестява поне разкарването на членовете на СИК с протоколите. Техническите грешки ще намалеят много – поне това е целта на разработеното мобилно приложение.

– Какъв човешки ресурс ангажирате за тези избори в „Информационно обслужване“?

– Нашите информатици са около 400 души. Но ние правим и изчислителни центрове във всички 265 общини. В някои общини, като Чавдар, например, имаме 1-2 секции. Но в София говорим за 1400-1500 секции. За там наемаме допълнително хора, обучаваме ги.

На тези избори ще се вкарват повече числа. За сравнение през 2015 година имаше малко над 40 партии, коалиции и тн. А сега са 66. Иначе кандидатите за кметове и кандидатите за общински съветници в големите общини са по-малко от предишните избори. Явно няма много желаещи.

– На много места ще се гласува с 4 броя бюлетини – колко ще се утежни работата по обработването на документите?

– Изборите ще бъдат толкова сложни, колкото и през 2015 година. Протоколите ще съдържат съответно повече числови данни.

– Защо от години сме свидетели на едни нощни чакания с протоколи и чували пред избирателните комисии? Толкова ли е сложно приемането на протоколите, при положение, че те са по образец?

– Защото в много от секционните протоколи – в над половината, има грешки при предаването им в ОИК. Преди 4 години при катастрофата в „Зала Армеец“ в София, СИК бяха връщани средно по 6 пъти, за да си оправят контролите.

А една СИК я връщахме над 40 пъти! Въпрос на слаба подготовка на членовете на СИК и на лекомислено отношение към задълженията им.

– Има ли гаранция, че „Арена Армеец“ няма да се повтори?

– Няма гаранция в нищо, защото стопроцентова сигурност няма никъде. Ние се опитваме да се доближим до една сравнително добра сигурност. Винаги ще има комисии нещо да не са разбрали, нещо да са сбъркали. Но да се надяваме искрено, това, което се случи преди 4 години, да не се повтаря.

– Кое затруднява членовете на комисиите?

– Слабата им подготовка!

– Не е ли смешно да говорим след всеки вот за нея? Помня, че поне няколко пъти точно подготовката на членовете на СИК е била обект на коментари след избори? На какво се дължи това?

– Не е толкова смешно, защото работата в изборните не е толкова сложна, но е специфична. Но като не са обучени тези хора, а ги хвърлят в изборите и да попълват протоколи, те започват правят грешки.

– По груби изчисления обаче говорим за 80 000 души – толкова са ориентировъчно членовете на изборните комисии в цялата страна. Как за един месец може те да преминат успешно обучение?

– Не е необходимо във всяка секция всички членове да могат да попълват протоколите. Една секционна комисия се състои от между 5 и 7 души. Достатъчно е и двама от тях да могат да попълват протоколите след изборния ден.

– Председателят на ЦИК Стефка Стоева имаше амбиция да се въведат обучения на членовете на комисиите по места, дори заговорихме за нещо като професионални комисии – възможно ли е да се случи това?

– СИК трябва да бъдат назначени до 30 септември. Да се надяваме, че след това те ще бъдат обучени. Засега в Изборния кодекс няма предвидени „професионални“ комисии, а членовете им се назначават по предложение на политическите партии, представени в националния и европейския парламенти.

– Можем ли да имаме Изборен кодекс, който да бъде приет с широк консенсус за т.нар. професионални членове на изборните комисии?

– Въпросът е към българските политици. Те трябва да отговорят на него. Работата е, че ние не можем да ги осигурим навсякъде. Но за това, за което говорим, има подобна практика, близка до конкретния пример и тя е в съседна Гърция.

Разбира се, там е въпрос на чест точно местните юристи във всяко населено място и всеки район, да участват в изборния процес. И там масово във всяка секция има поне двама висококвалифицирани хора, които дълги години участват в изборния процес и нещо много важно – имат висок образователен ценз. Ние това не можем да го осигурим в момента. Но може да се премине към нещо подобно.

В крайна сметка, аз съветвам политическите партии да бъдат така добри и да пратят добре подготвени хора в комисиите в отделните населени места. Сега законът ясно казва, че партиите предлагат членовете.

До понеделник (днес, 30 септември, б.р.) трябва да бъдат назначени секционните избирателни комисии. Общинските вече ги назначихме – хубави, лоши – назначени са. Но членовете на секционните комисии трябва да започнат обучение веднага след назначаването им. Общинските избирателни комисии решават как да си извършат обученията по места. Трябва да преценят големината на секциите, броят им и тн.

Едно е да обучаваш като в София 1400 комисии – ясно е, че по една схема ще ги обучаваш. Друго е в по-малка община – там нещата ще се случат по друг начин. Най-важно е към тези обучения да се подхожда отговорно, защото пак казвам – не е толкова сложно, но е важно да се работи прецизно и самата дейност в изборния ден е специфична.

– Кои бяха най-честите грешки, които членовете на избирателните комисии допускаха на европейските избори – носят се буквално градски легенди, че протоколи са били връщани по 48 пъти, вярно ли е това?

– Грешките са в нарушаване на аритметичните контроли в протоколите. Тези грешки извънредно рядко са в гласовете за партиите, защото представителите на партиите в СИК следят като орлици за правилното вписване на гласовете за съответната партия.

Но има, макар и рядко, случаи, когато други партии са били прецаквани. Емблематичният пример с 48 пъти върнатата СИК беше не на европейски избори, които са сравнително прости, а на местните избори в София през 2015 година.

– Ще се съгласите ли, че е логично, че качествени членове на СИК ще има, когато тези хора получават добри възнаграждения, а не се вторачваме дали са изпили 2 води и за изяли 2 сандвича повече?

– С увеличения бюджет за тези избори – с рекордните 70 милиона лева, е предвидено увеличение на възнагражденията на членовете на избирателните комисии. Увеличени са и средствата за охрана от страна на МВР.

А иначе увеличеното заплащане на членовете на избирателните комисии е необходимо, но не достатъчно условие за повишаването на качеството на тяхната работа.

– Един конкретен случай – точно преди началото на предизборната кампания, общинският председател на ГЕРБ в Свищов подаде сигнал срещу независим кандидат, който подал списък с подкрепящи го, но някои от тях били починали.

И човек се пита – каква е гаранцията, че няма да има и подобни „пуснати бюлетини“. Как може да изчистим избирателните списъци от „мъртви души“?

– Гаранция би трябвало да бъде „шареният“ състав на избирателните комисии, съставени от представители на основните политически сили. Разбира се, 100 процентова гаранция няма за каквото и да е. Ето, уж НАСА следи много внимателно за големи астероиди, а наскоро един бая голям профуча край Земята, незабелязан почти до последния момент.

Не че нещо можехме да направим, ако НАСА го беше забелязала по-рано, но все пак. А иначе избирателните списъци се чистят от фантоми (имена в списъците на хора, които не са в страната) чрез активна регистрация. Защо няма такава, питайте депутатите от всички цветове. Не че ще ви отговорят смислено, де.

Нашият гост
Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София.
През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН.
Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г.
Член на Централните избирателни комисии за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г. Почетен гост и лектор в университети в Англия, Германия и Франция. Съветник на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; сътрудник на Международната фондация за избирателни системи; координатор на ЕС за България по електронно гласуване. Преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Автор на 600 научни труда и 40 книги по математика и теория на управлението.
Председател на Съвета на директорите на “Информационно обслужване” АД.