Вежди Рашидов е български скулптор и министър на културата в кабинета на двете правителства на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов. Член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН) от 2004 г. Има десетки изложби.
– Г-н Рашидов, казахте на наследника си – служебния министър на културата Рашко Младенов, че най-хубавото нещо в управлението е надграждането. Какво от свършеното от вас на този пост бихте искали да бъде доразвито и утвърдено?
– Естествено, че най-доброто, което може да се случи, е надграждането. Когато си предавахме поста, ние имахме приятелски разговор на четири очи, където ясно и точно си казахме, че всичко, което бъде направено и свършено, ще остане за българската държава и духовност. Нищо – нито той, нито аз – няма да отнесем по домовете си с колегата. За това, което е направено досега, много е говорено. Хората разбраха, че успяхме да ремонтираме десетина сцени, създаде се ново филмотечно кино, успяхме да ремонтираме десетина училища, археологията във всички тези години работеше усилено. Да, разбира се, че с един министър всичко не може да бъде свършено докрай и именно затова говорим за надграждането като важен етап от развитието. Разбира се, че предстои да се направят още много, много неща. Аз дълбоко се надявам, че тези близо три месеца ще бъдат успешни за министър Рашко Младенов. Защото за това време той може да реализира финала на ремонта на варненското училище по изкуствата, както и да стартира ремонтите на училището в Котел, тъй като и за двете училища имаме спечелени европроекти. Когато казах, че оставям министерството с пари, имах предвид, че по отношение на новия бюджет аз не си позволих да направя разпределението. Първо, от уважение към новия министър и второ – не би било честно да го направя, защото всеки министър има свой почерк на работа. Затова се надявам министър Младенов със своите сътрудници да разпределят средствата така, както подобава и така, както те смятат за разумно. А колкото до опасенията – аз нямам опасения, тъй като Рашко Младенов е известен и талантлив човек, балансиран и, надявам се, че като отговорен човек той ще има успех в служебното правителство.

– Знаехте ли за проблемите на Националната библиотека?
– За проблемите на Националната библиотека за първи път научихме в началото на миналия октомври. Тогава направих инспекция и с директорката се договорихме – дадохме аварийно средства, за да могат да бъдат запушени течовете, а след като зимата приключи и снеговете се стопят, да бъдат отпуснати още около 300 000 лв., за да бъде извършен основен ремонт на покрива и на част от фасадите. Средствата ще бъдат осигурени от бюджета на министерството, от перото за капиталови разходи. Искрено се радвам, че министър Младенов отговорно е поел този ангажимент към Националната библиотека.

– Какъв смисъл влага Бойко Борисов в думите си “Времето на моята толерантност приключи” при представянето на предизборната програма на ГЕРБ?
– Нека не забравяме, че вторият мандат на премиера Борисов беше коренно различен от първия. Основно ГЕРБ заложи на толерантно отношение и балансирано поведение, тъй като изборите наложиха коалиционно управление. През последните години ГЕРБ никога не е провеждала агресивна, популитска и нетолерантна кампания. Всички до един сме били лоялни към институциите и с уважение към всички, с които трябваше да осъществяваме програмата на управлението. Не би било честно да не видим направеното. И това е благодарение на факта, че когато ГЕРБ обещава, това не са само празни думи, а всяко обещание получаваше своята реализация. Затова по време на управлението на ГЕРБ се появи една добра приказка – че за всичко, което говорим като направено, ние можем да го посочим с пръст и въпреки всички трудности в България се направиха много, и то реални неща. А това е промяната, която много хора, изричайки думата, не завършват в какво се състои тя – промяната са новите жилища, новите пътища, новите музеи, новата икономика – всичко онова, което ще направи страната ни по-добра, по-красива и когато говорим за икономика – и по-развита.

Защото ако в държавата няма пари, то няма как да се вдигне стандартът на населението. Колкото до толерантността – ще ви дам пример. За две години три пъти имах удоволствието едни хора да стоят под прозореца на министерството, скандирайки. Позволих си да ги снимам и се оказа, че това са едни и същи хора. Със скъпо платени плакати, с няколко познати, постоянно плюещи, отричащи всичко лица и дузина от така наречените добре платени протестъри. Разбира се, и с ясен адрес. Бих ги посъветвал да върнат Червената къща на Националната галерия, за да бъде отново превърната в къща музей на патриарха на българската скулптура Андрей Николов, който е дарил дома си и ателието си именно за това. Това би било много по-смислен жест. Но нека да бъдем търпеливи, тъй като времето е пред нас и ще имаме възможността да разкажем и други интересни неща. Тогава на хората ще им стане ясно защо съм в черния списък на един кръг от розовобузести хора.

В името на хигиената и уважението към коалиционните ни партньори се налагаше да стискам зъби и да премълчавам много неща. Но за съжаление тези хора нямат спирачки на своята агресия. Това са безполезни, без биография хора, които носят разрушителна сила и с нищо не са допринесли за създаване и развитие в българската държава. Както премиерът Борисов, така и аз приключвам със своята толерантност. Защото раните, които оставят в мълчание, носят своите белези.

Онова, което ме прави щастлив, е, че нито един голям и сериозен български творец не дойде под прозорците и не само това, а получих тяхната подкрепа, за което днес искам да им благодаря. Защото аз винаги съм имал уважение и обич към гилдията си, защото съм се чувствал винаги един от тях и ще продължавам да бъда един от тях.

– Казвали сте, че имате едно лошо качество: “Не ставам за предател. Тръгнал съм с Бойко и няма да го предам.” При положение че излязохте от политиката, по какъв начин ще продължите да работите за ГЕРБ?
– Това е част от моя характер. Нямам по природа навика да предавам добрите си приятели, защото приятелството е едно от най-ценните неща, които човек може да притежава. И не за друго, а защото в приятелството се инвестират много неща като обич, вяра, доверие и изпитания. Именно затова нямам навика да бъда конюнктурен и да нарушавам личния си обет за приятелството. А колкото до Бойко, освен че бяхме стари приятели и познати, то аз работих с един добър диалогичен премиер, или просто казано: с Борисов се работи много леко. Това, дали излизам от политиката, е въпрос на време. А и дори да не съм в активната политика, с каквото мога, ще помагам на ГЕРБ.

– Не са ли твърде популистки обещанията, залегнали в предизборната програма на ГЕРБ – за 650 лв. минимална заплата и 1500 лв. средна. Както и за двойно увеличение на учителските заплати?
– Ние години наред се наживяхме на популистки обещания и тези избори няма да минат без популизъм. Но когато по време на ГЕРБ дефицитът на България намалява, митниците работят все по-добре и когато България се отлепва от тежката финансова криза, изживяна не по нейна вина, то аз нямам съмнение, че това, което ГЕРБ е написала в своята програма, ще бъде реалност, пък и политиката на партия ГЕРБ винаги е била такава – каквото обещае, да бъде реализирано. А колкото до учителските заплати, това е съвсем разбираемо. Защото в България няма безработица, а има недостиг на квалифицирана работна ръка. Именно затова образованието трябва да бъде приоритет и обучението на всички граждани в България да бъде задължително, а не пожелателно. Така както е описано в Закона за образованието.

– Ще успее ли ГЕРБ да върне политическото си лидерство? С кои партии е възможно да направите управленска коалиция, или и вие смятате, че е по-добре да има правителство на малцинството?
– Нека не говорим за ГЕРБ като за нещо, което е в миналото. ГЕРБ продължава да бъде консолидирана, голяма, силна и водеща партия. Онова, което е прекрасно в ГЕРБ, е това, че все повече млади хора има в редиците й и това са хора, които имат образование, ценз, познание, хора, които винаги могат да поемат отговорности и да ги носят с чест. Такава партия има не минало, а бъдеще.
Не е тайна, преди осем години, от малцинствата като че ли бях единствен до премиера Борисов, но днес, без Кърджали, всички общини на смесените райони имат кметове и областни управители на ГЕРБ. Всеки може сам да си отговори на въпроса – дали това не е партията, която за първи път е отворена към всички български граждани? Която си позволи да интегрира, обедини и консолидира цялото ни общество с цялото си многообразие. И това е хубаво.

Това, че след 10 победи е загубена една битка – аз не знам защо обществото се тресе толкова за тази загуба. Или медийно се вживяхме прекалено много в пост, който носи единствено представителни функции и отговорност към външната политика на българската държава. Не виждам нищо лошо президентът да бъде от друга партия, защото това понякога може да се окаже много по-полезно и по-градивно, както ще се случи с партия ГЕРБ – да бъде по-точна, градивна и сплотена, каквато е и в момента. А колкото до правителствата – нека да минат изборите, тогава ще може да се говори по-реално и по-правилно за управлението.

– Защо румънците водят по-успешна борба с корупцията? И в момента показват яростна съпротива и непримиримост. Това може ли да се случи у нас, особено след като заявихте, че сме народ, който сам си изгради платени протестъри и платено гражданско общество?
– Голяма говорилня стана тази тема. Явно липсата на новини ни прави понякога по-истерични, отколкото хората, които създават събитията. Ако добре се вгледаме, в България реално се води борбата срещу корупцията. Само че за това трябва да имаме очи и уши. Защото нека да бъдем откровени – когато главният прокурор не обвинява някой, той самият става виновен за това. Но сме свидетели, че когато той активно започва да обвинява, си казваме – защо той точно сега обвинява? А какво да прави един главен прокурор? Така че трябва да спрем и да оставим институциите да си вършат спокойно работата.

Аз лично смятам, че за първи път имаме активна и дейна прокуратура и главен прокурор, притежаващ професионализъм и характер. Именно затова трябва да бъде оставен на спокойствие да работи. Не е нужно, ако една държава като Румъния има своя форма, тя да бъде шаблон за нас. Всеки народ има своята специфика, нека не ставаме консуматори на имитацията. А колкото до “професионалните протестъри” и “гражданското общество”, то зад тях седят едни пари на едни много “честни” каолинови олигарси. Все пак някои от нас сме живели доста дълго на този свят и помним писателя Васил Цонев, който, обикаляйки София, имаше девиз: “Сефте се лъжем, да не си вярваме.” “И неуморно да се мърсим, другари!” Тези два негови девиза като че ли са много валидни за днес.

Източник: Труд