В разгара на политическата кампания, във фокуса на рубриката „Обещанията” тази седмица са пенсиите и минималната работна заплата. Нели Тодорова събра обещанията на партиите, които според социолозите имат шанс да ни управляват и само след няколко месеца да взимат решения, които касаят всеки един от нас, предава Нова тв. 

У нас от години се обсъжда минималното възнаграждение да се обвърже с определени икономически показатели. Да не зависи от настроението на властта, но само се обсъжда.

Междувременно Евросъюзът реши, че до 2 години най-ниското възнаграждение трябва да се върже към средната заплата и да е поне 50 процента от нея. Повечето от кандидатите за 48-ия парламент са на мнение, че минималната заплата трябва да е процент от средната.  А отговорът на въпроса стигат ли 710 лева за живот се оказва различен, в зависимост от това къде се харчат. 

„Отговорът на Вашия въпрос е един за Видин, друг за София и трети за Бургас. Не съм привърженик за минимална работна заплата, пък особено не съм привърженик тя да е еднаква за цяла България”, казва Георги Ганев от „Демократична България”. Деница Сачева от ГЕРБ-СДС заяви, че те винаги правят точни изчисления, базирани на макроикономически прогнози.

„Затова не споделяме популизма, който в момента цари сред останалите”, допълва тя. Според Искрен Арабаджиев от „Продължаваме Промяната” „когато бизнесът не бъде рекетиран, оставен е да роботи свободен, виждаме в последните 2 години ръст на средната работна заплата с по 13-14 процента”.

Чуват се и предупреждения, че рязкото вдигане на минимума може да изправи на нокти  бизнеса. „Виждам, че всички обещават на богато. Само по себе си да обещаем голямо увеличение на минималната работна заплата би довело до фалити на най-вече малкия бизнес”, твърди Деян Николов от „Възраждане”. 

„Не знам дали българите знаят, но ние вкарваме работна ръка от Молдова, от Украйна и даже от Турция. Та като цяло работната ръка тук не работи масово на минимума”, каза Никола Илиев от „Български възход”. Според Иван Кръстев от „БСП за България” „ние трябва да гарантираме, че най-ниските доходи растат изпреварващо спрямо инфлацията и спрямо ръста на цените, особено в малката потребителска кошница”.

„Има такъв народ” смятат, че трябва не да се хвърлят разни числа в пространство, а прагматични решения, които наистина да доведат до полза на всички нас.

Деляна Славейкова  чисти улиците на Монтана от 14 години. Взима минималната заплата. Пресмята, че увеличението от 650 на 710 лева от април още тогава е било изядено от инфлацията. Категорична е, поне засега, че няма да гласува – не вярва на обещания. „Който и да е на власт, няма да ни оправи.

И да гласувам, и да не гласувам, същото ще си бъде. Като гласувам - какво ще се промени – ще намалят цените на храната, или на горивото, или на какво? Същото ще си бъде”, казва тя. С гласуването обаче може да променим посоката, а после да държим сметка спазват ли се обещанията или не.