Шест години след стрелбата в Лясковец, при която беше убит командосът Емил Шарков в дома на стрелеца Петко Петков още личат следите от куршуми. Напомнят за 14 март 2014 г., когато след специализирана акция барикадиралият се силно въоръжен мъж застреля Шарков, предава Нова тв. 


В момента Петко Петков излежава доживотна присъда в затвора в Ловеч.

Оказва се, че за всичките тези година майка му не е разместила нито един предмет от злополучната акция насам. На стената до банята виси дори надупчен от оръжията халат. Личат и следите от кръв.

Стефанка, която продължава да обитава имота, признава, че се надява отново да види сина си при себе си. Оказва се, че хипотетична възможност той да излезе от затвора има, а в тази насока най-вероятно действа и самият Петко, твърдят запознати с казуса адвокати.

Само преди месец иск от името на Петко Петков е препратен към прокуратурата в Ловеч. В него стрелецът от Лясковец, както стана известен в обществото, настоява психическото му състояние да бъде преразгледано отново. С подобно действие много затворници целят да излязат от килията, поясняват юристи.

„Ако се докаже, че в рамките на изтърпяване на наказанието у него са настъпили такива промени и вещите лица стигнат до извода, че той в момента не може да носи наказателна отговорност, може да се възложи на неговите близки да се погрижат за психическото му здраве”, обясни адвокат Мария Петрова.

Законът казва, че до нова психическа експертиза може да се стигне, ако затворник отключи дадено психическо заболяване след вече влязла в сила присъда. Отказване на искането му, без да бъде преразгледано, би било нарушаване на правата на човека.

„Искам да ми го освободят, той е невинен! Убиха го, много е болен! Да го освободят, да си живеем живота! Аз чакам всеки миг да ме извикат да си го прибера”, сподели майката на Петков Стефанка.

Фасадата на къщата е изрисувана срещу сина й. Много хора всеки ден минават покрай „къщата на ужасите”, както я наричат в квартала. Но никой не подминава, без да си спомни за стрелбата преди повече от шест години.

Стефанка казва, че отношенията й със съседите са лоши, каквито всъщност били от 50 години насам. „Разбиха ми жилището, разбиха бащината ми къща, изнесоха 1 камион работи”, казва възрастната жена.

Оказва се, че, възползвайки се от правата си, Петков се обръща неведнъж към съда. През годините, в които излежава присъдата си, исковете му не престават. С различни негови дела във времето е ангажиран не един служебен защитник.

В началото на тази седмица последният – Венцислав Фотев, влезе в съда от името на Петков. Заведеното дело няма нищо общо с по-горното му искане. Този път личната борба е да получи от държавата обезщетение в размер на 1 млн. лв. за нанесени неимуществени вреди за времето преди съдебния процес за убийството на командоса Шарков.

Решението по делото се чака до месец. А независимо от отговора на съдията, разноски по делото ще има и те ще са за сметка на държавата. Този факт за пореден път разгневи вдовицата на Шарков – Милена.

„Обикновено позицията ми е напълно неутрална към този индивид, влязъл брутално в моя живот, оставил една жена без мъж, едно дете без баща, една майка без син… Но предвид наглостта на ситуацията, реших да коментирам.

Това, което ме фрустрира, е, че един индивид, граничещ със социопат, който е убил български полицай, има права да съди държавата и прокуратурата! А разходите за служебното дело са за сметка на българския данъкоплатец. Това е меко казано нелепо”, категорична е Милена Шаркова.

Но законът казва: никой няма право да отказва дела на вече осъдени престъпници. А адвокатите допълват, че в резултат на това, съдилищата в страната са затрупани с всякакъв вид искания от затворници. Понякога цял отдел хора действали по дори напълно лишени от смисъл искове, признават запознати. И всичко отново е за сметка на държавата и данъкоплатците.

Въпреки че Петко Петков претендира, че търси справедливост, такава все още не е получила вдовицата на Емил Шарков, разбираме от самата нея. Не й е изплатено никакво обезщетение.

Зад стените на затвора в Ловеч осъденият пък не създавал проблеми. Неофициално научихме, че почти не излиза и по цял ден пише до институции.

Ако преди години вещите лица са преценили, че Петков може да носи отговорност за деянията си, то какво ще бъде отредено при нова експертиза, остава загадка.

Защо човек иска да бъде доказано психически нестабилен? Цели ли да използва това, за да излезе от затвора? И дали съдът би го пуснал, при положение че е осъден до живот за убийство? Фактите сочат, че би се случило трудно. Адвокатите казват, че все пак е възможно.

А дали Петко би могъл отново да живее на мястото, на което все още личат следите от куршуми, само вещи лица могат да кажат. Факт е, че самият той не дава да се махнат. Вярвал, че един ден къщата ще се превърне в музей.

Шест години след смъртта на съпруга си, Милена Шаркова опитва да забрави кошмара. Активно работи във фондацията, която основава на името на мъжа си, година след убийството му.

„Фондацията подкрепя децата на загинали полицаи, децата, споделящи съдбата на моето дете. Последните четири години работим по различни направления, съорганизатори сме на детски летни лагери, правим годишни срещи. Създадохме общност на деца на бащи герои. Идеята е, общувайки помежду си, да придобият усещането, че не са жертви”, казва Милена.

Напук на всички, които гледат критично, тя е избрала да продължи да живее. Грижи се за фондацията си, помага на дъщеря си и отново е погледнала към любовта.