По време на акция началник сектор убийства в Главна дирекция "Криминална полиция" Михаил Наумов разчита преди всичко на силата на ръцете си и чак след това на пистолета. Старши лейтенант Михаил Наумов може да пребори мечка с голи ръце.
<em>Както БЛИЦ вече писа, началникът на сектор убийства в Главна дирекция &quot;Криминална полиция&quot; Михаил Наумов е бил набелязан за екзекутиране. Топченгето е бил в списъка на арестуваните в сряда Любо Къдравия, Чамур, Вачето, като в пъклената завера е участвал и Цар Киро. </em><br /> <br /> <u>В тази връзка предлагаме на вниманието на читателите интересен материал на списание &rdquo;Тема&rdquo;, коригиран незначително.</u><br /> <br /> По време на акция&nbsp; началник сектор убийства Главна дирекция &quot;Криминална полиция&quot; Михаил Наумов разчита преди всичко на силата на ръцете си и чак след това на пистолета. Старши лейтенант Михаил Наумов може да пребори мечка с голи ръце. Не смята това за голямо предизвикателство, защото владее самбо, джудо и всякакви други бойни техники. Той е бивш възпитаник на спортното училище &quot;Олимпийски надежди&quot; и e началник на оперативна група в най-младото звено в Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) - сектора &quot;Престъпления по пътищата&quot;, създаден през юли миналата година. Тази комбинация на пръв поглед изглежда странно. Но зад гърба си Мишо, както го знаят колегите му, има над 11 години опит като оперативен работник. <br /> <br /> Кариерата му в МВР започва през 1991 г. По това време той е глава на семейство и трябва да се грижи за съпругата и за сина си с 90 лв. заплата. На девет години Мишо имал мечта - да стане астронавт и да полети в Космоса. На 10 години си пожелал да стане толкова силен, колкото батковците, които тренирали самбо в спортната зала на 43-о училище в София. <br /> <br /> Михаил Наумов се оказва най-последователен и продължава единствен образованието си в Средното спортно училище &quot;Чавдар&quot; на ЦСКА, а след това и в Централното спортно училище &quot;Олимпийски надежди&quot;. През 1986 г. влиза в юношеския национален отбор, след това в младежкия, а после и в мъжкия. <br /> <br /> След 10 ноември приоритетите на държавата се сменят. Стотици спортисти остават на улицата без професия и без алтернатива. Част от тях започват да се занимават с кражби, рекет, трафик на хора и наркотици. Ражда се митът за &quot;борците&quot;. По това време Мишо Наумов вече е от &quot;другата страна на барикадата&quot;.<br /> <br /> &quot;Срещнах мой приятел, който също като мен беше състезател по борба навремето, но реши да завърши Средното милиционерско училище в Пазарджик. Заприказвахме се и той ме посъветва да се ориентирам към някоя по-стабилна професия, тъй като спортът е до време. Послушах го и си подадох документите в Трето районно управление. Не вярвах, че ще ме одобрят. След два месеца - за мое най-голямо учудване, ми се обадиха и ми предложиха работа в група &quot;Охрана на обществения ред&quot;. Така постъпих в системата&quot;, разказва Наумов.<br /> <br /> През 1992 г. става младши районен инспектор, а през 1993 г. - помощник оперативен. Докато Мишо Наумов се придвижва нагоре в кариерата си, Васил Илиев, Пенчо Младенов и още няколко борци основават групировката ВИС, а възпитаникът на ловешкото спортно училище и европейски шампион по борба Стефан Мирославов-Крушата е застрелян. &quot;Не знам защо започнаха да наричат тези хора &quot;борци&quot;. Във ВИС имаше само няколко души, които са се занимавали с този спорт. Образът, който се наложи в общественото мнение за бореца, беше на дебеловрат мъж с ниско чело и къса подстрижка. <br /> <br /> Аз никога не съм изглеждал по този начин&quot;, разграничава се Мишо. През 1996 г. той получава за пръв път отличието &quot;Полицай на годината&quot;. През 1997 г. се премества в сектор &quot;Убийства&quot; към СДВР, а през 1998 г. отива в новосъздадения сектор &quot;Грабежи&quot;. Сред случаите, по които работи, има жесток побой над виетнамска гражданка. Колегите му смятат, че шансовете да се заловят извършителите са минимални. Виетнамката се занимавала с търговия на едро в складовата база &quot;Илиянци&quot;. Една сутрин излиза от блока в жк &quot;Зона Б-5&quot;, където живее с приятеля си, и се запътва към автомобила си. В чантата си носи 20 хил. DM, с които имала намерение да купува стока от Турция. На паркинга е заобиколена от няколко души, които я пребиват жестоко. Жертвата се оказва жилава и се бори с нокти и зъби да спаси чантата си. С обезобразено лице, счупена челюст и строшен нос виетнамката преследва нападателите си до бул. &quot;Ал. Стамболийски&quot;, за да види как се качват в автомобил, който ги чака там. Кръвта се стича в очите й, но тя все пак успява да запомни част от регистрационния номер. Опитва се да го запише на салфетката, която са й подали, за да избърше лицето си. Тогава към нея се приближава добре облечен мъж: &quot;Госпожо, този номер, дето го записахте, не е верен. Аз запомних цифрите и ще ви ги кажа.&quot; След което й дава съвършено друг номер. <br /> <br /> Инстинктът на Мишо Наумов му подсказва, че присъствието на този мъж не е случайно. Оказва се, че това е главатарят на банда, която работела за Иво Карамански. Полицаят се съсредоточава върху частта от номера, който виетнамката е запомнила, и проверява стотина автомобила в София и близо 500 в страната. По метода на изключването накрая остават десет. Единият е собственост на жена в жк &quot;Люлин&quot;, чийто син е регистриран като наркоман. &quot;Поканих го на разговор и след два часа той си призна, че е участвал в побоя над виетнамката. Установи се, че има участия и в друг грабеж, при който жертвата е била заплашена с оръжие. Хванахме се за тази следа. Впоследствие открихме, че групата, чийто шеф е Румен Чеченеца (известен още като &quot;Люлинския бос&quot;), се е специализирала в грабежи над търговци от виетнамски и китайски произход&quot;, разказва Наумов. <br /> <br /> При друг грабеж, който разкрива, бандитите са проучили внимателно навиците на семейство от &quot;Овча купел&quot;. Изчакват мъжа да излезе на работа в 7.30 ч и звънят на вратата. Съпругата му отваря, като си мисли, че е забравил нещо. Нападателите опират нож във врата на майка й, за да признае къде си държат парите. Десет минути на стълбите се води борба, като жената е блъсната от площадката и си чупи крака. Никой от съседите не реагира. При разпитите по-късно се установява, че повечето са си били вкъщи по това време. <br /> <br /> През юли 2003 г. в СДВР е създаден нов сектор &quot;Престъпления по пътищата&quot;. Причината са зачестилите нападения по магистралите. Ст. лейт. Наумов става началник на оперативната група. Годината е много силна за него и колегите му. Мишо Наумов се изявява и на тепиха - на световните полицейски игри в Барселона завоюва бронзов медал в борба класически стил. Отличава се и на световните игри за полицаи в Бретон, Франция. В края на годината получава за втори път отличието &quot;Полицай на годината&quot;, което възприема по-скоро като задължение - към хората, които са му оказали доверие и са го номинирали.<br /> <br /> Покрай него много служители на СДВР са се запалили и по самбото. &quot;Спортът те учи на много неща, които са полезни в живота.<br /> <br /> Възприемам професията си като вид спорт, защото там има няколко основни неща: трябва да си в добра спортна форма и да имаш желание за усъвършенстване. Това ти дава хъс във всяка сфера на живота. Стремя се да се развивам в професията си, за да мога да съм една крачка преди престъпниците. Никога не забравям, че те не стоят на едно място&quot;, споделя ст. лейт. Мишо Наумов.<br /> <br /> Официално работното време на полицая е от 8 до 17.30 ч. Но съпругата му знае, че вечерята се сервира по-късно, защото той почти винаги закъснява. Често се налага да му претопля снощната манджа, тъй като с колегите му са работили цяла нощ. Каквито и ангажименти да има обаче, три пъти седмично ходи на тренировки. &quot;Спортът е залегнал в СДВР, но за съжаление много малко полицаи го практикуват. Повечето колеги се оправдават, че нямат време, но това по-скоро се дължи на липса на желание&quot;, казва Наумов. <br /> <br /> Мишо Наумов не може да си спомни при коя акция е бил най-напрегнат. &quot;Тренирани сме да мислим оптимално бързо. Няма време за емоции какво би могло да се случи. Отрицателната енергия ни връхлита след, а не по време на акцията. Виждал съм колеги, които побеляват буквално за часове след напрегната ситуация. Зависи много и от това кой каква емоция влага в работата си&quot;, казва полицаят-борец.<br />