Довчера домът на писателя Христо Стоянов във Варна беше пълен с картини. Днес стените са голи. Авторът на поне  десет хитови романа подари цялата си богата и скъпа колекция на родния си град Габрово. Как човек се  разделя с нещо, което е събирал с усилия и любов цял живот и което е може би е единственото материално богатство на твореца?! Наш репортер се срещна с Христо Стоянов часове след премиерата на най-новата му книга  „Некролози и други многоточия… по България”.

 
- Г-н Стоянов, дарявате цялата си колекция на Габрово. Трудно ли се взима такова решение?

- Не. Решенията са лесни, отговорите за тях идват по-късно. Първо – аз съм габровец.  Излязох оттам много рано – през 1969 година. Но мекото ми говорене остана.  Така че, още не съм напуснал  родния си град. След десетилетия там ме приеха най-радушно. Изумителни хора има.  Всъщност, дарителството е в характера на  габровци.  Аз съм израсъл срещу „Парахода“, едно от даренията на Пенчо Семов. Това ме е възпитавало. Надявам се, че  пък тази колекция ще възпитава  други габровци. Ако трябва да бъде откровен, идеята е на жена ми, тя е варненка. Милена  предложи и следващата стъпка: цялата ми библиотека от около седем хиляди заглавия един ден да  бъде собственост на габровската библиотека. Голяма част от нея са книги с автографи – Валери Петров, Йордан Вълчев, Любомир Левчев, Константин Павлов… Стотици са...

Цялата изповед на писателя четете на show.blitz.bg. Там разказва за решението си да дари цялата си колекция от картини и книги, как са реагирали наследниците му и къде иска да бъде разпръсната прахта му след смъртта.