Въпреки че вече не е млада и прохождаща актриса с нестихваща страст за театър, името на Аня Пенчева и до днес продължава да се свързва с определението за секссимвол. Превърнало се е в нарицателно за излъчването й. Днес актрисата е все така красива и изпълнена със същата онази нестихваща страст за театър, но отдавна вече не гледа на себе си като на секссимвол.
Един от първите пъти, в които тя прави това признание, е малко след участието си във „ВИП брадър” преди няколко години. И не само тогава, разбира се.

„Аз съм една голяма котка, мога да се милвам, но мога и да драскам”, са думите на Аня отпреди 20 години, към днешна дата актуално е: „Искам да скъсам с образа си на секссимвол!”, откровена е тя. И признава, че днес най-уютно и спокойно се чувства в „любимата ни малка къмпинг-къщурка, където спокойствието и свободата са винаги в изобилие”. Именно там в компанията на съпруга си Ивайло Караньотов Аня преоткрива свободата от къмпингарството.

„Опитах се да я облагородя, но все пак който познава хора от Троян, е наясно, че те се променят до едно ниво, след което няма мърдане”, с усмивка и до днес добавя по тази тема мъжът на сърцето на актрисата.

В началото на връзката им Ивайло Караньотов подарил на Аня книгата „Майсторът и Маргарита”, на която написал:

“На Аня, която си намери майстора”

Малко след това тя наистина припознава в него „своя майстор”. До ден-днешен! Оказва се обаче, че въпреки безкрайното си лично щастие Аня Пенчева

нерядко определя себе си като тъжен човек

„На какво да се смея… на това, което прочетох наскоро – че през последните 50 години в България има 5-6 млн. аборта. Как да се смея? Аз едно време се забавлявах с един наш майстор, който ни строеше къщата й викаше постоянно: Тук да сложа скептичната яма! Сега обаче не ми е забавно. На какво да се смея?”

Друго от поредицата признания, които актрисата си е позволявала да прави през последните няколко години, е за децата й - Петя (Пипи) Дикова от брака й със Сашо Диков, и Ангел - от този с Ивайло.
„Моят път наистина беше дълъг и сега като си помисля – все кариера, кариера, кариера, после имаше семейство и дом, а сега малко деца. Все ми се струва, че всичко си мина ей така, но от тези неща единственото, което е способно да ме трогне, да ме разплаче, това са ми децата. Аз се гордея с тях!


Актрисата преоткри любовта с мъжа си Ивайло Караньотов

Когато се роди Пипи, ние като по-млади със Сашо искахме да я пратим веднага по разпределение при мама и татко, пък ние да сме свободни. Това беше един период, в който на мен ми беше по-лесно да бъда наблюдател, да не участвам в това майчинство... Може би защото мама беше млада и се справяше добре с нещата. След това, когато Пипи малко поотрасна, дойде си в София и в този момент точно се появи първият скандал около мен”, пределно откровена е актрисата. И добавя:

“Набедиха ме за “секссимвол” и тогава нея започнаха да я подиграват

в училище, мама и татко се правеха, че не чуват тази дума, единствено сестра ми каза тогава – „Това е страхотно, ти ще си първата, ще понесеш всички негативи и позитиви, но ти си първата, запомни го това”. Тя и до ден-днешен е като барометър за мен. Но наистина сега вече е лесно, сега всеки е секссимвол, такива ежедневно си създаваме. Преди 20 години съм казала в едно интервю „Мои са греховете и ще си ги изкупя!”, а сега искам само да добавя - колко наивна съм била и объркана, Господи!”

В началото на връзката си с Ивайло Караньотов Аня се е криела

от страх каква ще бъде реакцията на родителите й. Тя е първата в рода, която дръзва да се разведе! „Тя има чувство за виновност. Казал съм й – живей си живота и не се срамувай от това, че обичаш. А в началото на връзката ни тя се срамуваше”, разказва Ивайло. И добавя, че е много, много разочарован от това, на което става свидетел у нас.
„Темата за тъгата е много интересна. Тъй като аз сега пътувам много покрай сина си Ачи, забелязвам, че ние сме най-тъжната страна на света. Смело го заявявам! Прибирайки се тук, минавайки границата, виждам как Ачи става тъжен, защото веднага го натоварват телефонът и проблемите, които го посрещат всеки път в тази държава. Същото важи и за дъщеря ми, която се бори в този живот. Аз предварително много се извинявам на всички политици за това, което мисля за тях, много им се извинявам, но те направиха така, че при тази прекрасна възможност за пълна свобода, която се даде през 90-те години, но която прерасна в свободия, те направиха така, че

България да се превърне в най-нещастната страна

Аз ги обвинявам за това. До такава степен съм разочарован, че се усещам как докато спя, мисля за това. Ако някой политик изобщо ме чуе какво говоря сега, а не ме види, че си мърдам само устата, нека се замисли за това, че благодарение на тяхната простотия, алчност, лакомия и бездарие, защото, общо взето, у нас тези, които нищо не могат, стават политици, докараха децата ни да нямат усмивка, нито перспектива. Аз бях изключително десен човек и сега съм такъв, по времето на комунизма страдах много, броих се дори за дисидент, но тогава имаше някаква стройност в нещата. Знаеше се например, че

като кажеш един виц за Ленин, те прибират

Сега не може, сега всеки ден имаш някакъв страшен проблем – и финансов, и народен, всякакъв. То е достатъчно да чуеш едни новини, за да се стресираш. Достатъчно е да се сблъскаш с прочита на даден вестник... това си е ежедневен, постоянен стрес. Живеем на гадно място в гадна държава, където нищо стойностно не се почита, а се почита със страшна сила простотията, като започнеш от чалгата и свършиш с футбола!”

Подготви Анелия ПОПОВА