Настоящият сезон на ураганите показва колко бурен и разнообразен може да бъде жизненият им цикъл, предаде Асошиейтед прес, позовавайки се на американски експерти. Повечето бури се проследяват с дни. Други обаче изглеждат сякаш са изникнали от нищото. Не липсват и такива, които просто се "мотаят наоколо".
Ураганът Хосе вече премина двуседмичната граница, криволичейки край Източното крайбрежие на САЩ. Лий, обявена за тропическа буря миналата събота, се "мотае наоколо" като тропическа депресия.

Харви се формира, стихна и се възроди отново като голям ураган, изсипвайки рекордно количество валежи над Южен Тексас миналия месец. Ураганът Катя се появи ненадейно в Мексиканския залив, преди да удари крайбрежието на Мексико.

Метеоролозите са наблюдавали с дни "похода" на Харви, Ирма, Хосе, Лий и Мария, започнал край западното крайбрежие на Африка, преди да им дадат имена.

Около четири от пет от т.нар. големи урагани - с ветрове с приблизителна скорост 180 километра в час, започват жизнения си път по сходен начин - като нестабилни вълни край африканското крайбрежие.

Не всички от тези вълни обаче оцеляват в пътешествието на запад. За да "заякнат", са необходими благоприятни ветрове, топла вода и влажен въздух. Някои от тях придобиват сила незабавно. Други набират мощ в Карибите или Мексиканския залив, обяснява Фил Клоцбах, специалист по урагани от университета на щата Колорадо.

Останалите бури обикновено се формират в топлите и нестабилни води на Мексиканския залив, често в началото или в края на ураганния сезон. По време на пика на сезона на ураганите - от средата на август до средата на октомври, Африка е главният генератор на бури.

Дори по-рядко срещаните бури - тези, които се формират в Мексиканския залив, не са изненада за метеоролозите, които наблюдават струпването на облачни формации в дните, преди бедствията да се сдобият с имена. Когато вече назована буря се формира, "от нея няма отърваване" и "продължава, докато не стихне", казва Клоцбах.

Факторите, способни да "убият" ураган, са ветрове на голяма височина, сух въздух, студена вода и суша. Най-сериозният проблем за бедствията са ветровете на височина около три километра, които са в състояние да "обезглавят" урагана. Подобно нещо "преживя" бурята Лий.

Топлата вода с температура 26 градуса Целзий или по-висока е гориво за ураганите. За сметка на това студената вода ги "убива", лишавайки ги от газове.

Когато премине над суша, бурята изчерпва горивото си и може да изчезне. Това се случи с Харви и Ирма.

Бурите, назовани с имена, продължават средно шест дни, но има и изключения. През 1899 подобна природна стихия е "върлувала" 28 дни. Ураганът Джинджър през 1971 г. продължи 27 дни, а ураганът Надин преди пет години - 22 дни.