Когато китайските учени анализирали пробите от почвата, които тяхната лунна сонда донесла от Луната, те осъзнали нещо революционно. Космически апарати на НАСА и Индия са забелязали нещо, което според тях е вода на повърхността на Луната, а китайските учени миналата година откриха вода, уловена в стъклени топчета, разпръснати по Луната.

Но последното откритие, казват учените, е първият път, когато вода в молекулярната ѝ форма, H2O, е намерена във физически проби – и, което е важно, тя е извлечена от част на Луната, където преди това са смятали, че вода в тази форма не може да съществува.

Изследователите внимателно проверили пробите, събрани от китайската сонда Чанъе-5, която кацна на лунната повърхност през 2020 г., и открили „призматичен, подобен на плоча прозрачен кристал“ – приблизително с ширината на човешки косъм – който всъщност е „неизвестен лунен минерал“, наречен ULM-1, според проучването, публикувано на 16 юли в списание Nature Astronomy.

Кристалът ULM-1 (с химическа формула (NH4)MgCl3-6H2O) е съставен от около 41% вода, с частици амоняк, които поддържат молекулите на H2O стабилни въпреки дивите температурни колебания на Луната, според изследването.

Този тип вода може да бъде потенциален „ресурс за обитаване на Луната“, пишат учените в своето изследване.

Откритието е най-новото попълнение в големия стремеж на Китай да се превърне в доминираща космическа сила – с мащабни амбиции като изграждането на изследователска база на Луната. Изследването беше приветствано от развълнувани китайски потребители на социални медии, които посочиха космическата програма като източник на национална гордост.

„Откриването на хидратиран минерал на мястото на кацане на Chang’e-5 е очарователно и ще подобри още повече разбирането ни за реакциите между скалите и парите в лунната кора и на лунната повърхност“, заяви Дейвид А. Кринг, главен учен в Лунния и планетарен институт в Тексас, който не е участвал в изследването.

На Луната може да има три вида вода: водни молекули – съединението, което познаваме като H2O; замръзналата му форма – лед; и молекулярно съединение, наречено хидроксил – близък химически роднина.

Предишни открития предполагат, че вода е съществувала на Луната, когато в древното минало са изригвали вулкани – и че лунната вода е дошла от тези вулкани, което означава, че тя идва от вътрешността на Луната и присъства още от самото начало на съществуването ѝ.

Пробите, извлечени от китайската сонда „Чанъе-5“, идват от средна част на Луната, на 43,1 градуса географска ширина – област, която обикновено не е стабилна за молекулярната вода. В пробите е открит амоний, който действа като стабилизатор за водните молекули. Този механизъм потвърждава и констатациите на НАСА от 2020 г., когато нейният телескоп SOFIA открива следи от вода на лунната повърхност.

Космическите амбиции на Китай

Все по-голям брой държави, включително Съединените щати, наблюдават стратегическите и научните ползи от разширеното изследване на Луната. Китай постигна бърз напредък през последните години, отразявайки „вечната мечта“ на лидера Си Дзинпин да превърне страната в космическа сила.

През 2013 г. Китай стана първата държава, която осъществи роботизирано кацане на Луната от близо четири десетилетия.

След това през 2019 г. стана първата и единствена държава, която кацна на далечната страна на Луната. Три години по-късно Китай завърши най-новата си орбитална космическа станция „Тянгун“. И планира още, като се стреми да приземи астронавти на Луната до 2030 г. и да изгради изследователска база на южния ѝ полюс.

Изтоник: SafeNews