Държавният глава има право на конституционна законодателна инициатива, но дали обсъжданията могат да прераснат в същинска конституционна дискусия, за това аз съм скептичен.

За да се стигне до това, което във високата конституционна теория се нарича „конституционен момент“, който прави възможни дадени промени, следва да са назрели обществените условия и да има широко съгласие на експертно, парламентарно и обществено ниво.

Това каза д-р Борислав Цеков пред БНР в коментар за заявката на президента Румен Радев за започване на дебати за конституционни промени за ролята и мястото на прокуратурата.

Конституционна промяна не може да се направи, само защото някаква малка част от обществото, отделна партия, институция, НПО или група експерти искат и имат свои хрумвания и идеи, подчерта експертът.

Неслучайно се изисква наличие на големи мнозинства – 2/3, 3/4 от депутатите, Велико народно събрание – тъкмо, за да се гарантира, че никое кресливо и радикално малцинство или група граждани, която е излязла на улицата, не може да натрапва на националната общност своето малцинствено разбиране за конституционния модел, добави Цеков.

Дебатите, за които говори г-н Радев – за мястото и ролята на прокуратурата, не са нещо ново и са вече са водени поне два пъти, и то сериозно и широко. Първият път е при приемането на самата Конституция и вторият – по времето на управлението на Иван Костов.

Тогава идеята прокуратурата да излезе от съдебната власт и да се премести в изпълнителната не беше приета и остана в малцинство. Защото това означава поставянето на прокуратурата под пряк политически контрол на премиера и управляващата партия, напомни Борислав Цеков.

Сега няма съществена промяна в преобладаващото експертно мнение по въпроса сред конституционалистите, нито пък сред парламентарните сили и в обществото. Идеята за промяна на мястото на прокуратурата изисква Велико народно събрание, обясни експертът, който е доктор по конституционно право.