Що за държава сме, след като не сме в състояние да извършим дребна спасителна морска операция? Този въпрос в политически контекст зададе писателят Димитър Недков в студиото на Bulgaria ON AIR, препращайки от драмата по заклещения кораб "Вера Су" край Камен бряг към големите партийни игри в предизборната ситуация.

"А как ще спасяваме потъващия "Титаник" на България и кой оркестър ще продължи да свири, докато угаснат светлините?! Явно "Титаник"-ът на България се сблъсква с невероятния айсберг на самото българско безумие", заяви авторът на касовите романи-антиутопия трилогията "Знакът на българина" и "Президентът".

Недков бе категоричен, в българския политически "Титаник" разделението е на две класи - почтени и непочтени. Непочтените са натикани в трюма, а почтените слушат на палубата оркестъра на потъващия кораб.

"В момента на сцената на активния живот се качва поколението, което безскрупулно консумира живота - за мига и на всяка цена. Поколение, ако ще и да е в Харвард и Токио, вече никой не го възпитава за греховността в живота. Да заяви това поколение, че ще се делим на почтени и непочтени... Къде ще дават сертификатите?", продължи с въпросите писателят.

Народ, който си е позволил да се откаже от суверенитета си върху образованието, напълно си заслужава харвардчетата, образно каза Димитър Недков, уточнявайки че "няма нищо против тези деца, те просто се възползват от ситуацията."

Те са продукт на друг тип мислене. Харвард не е институт за благородни девици в бизнеса или в геополитиката, каза Недков и в типичния си наративен стил обясни, че според романите, когато възникне глобална криза, пращат джеймсбондовците в Харвад, за да проверят в коя лаборатория е създаден проблемът.

"Почти фройдистка е битката между трите свръхегота, които решават българската политическа съдба - президентско, премиерско и шоуменско его. Остават две егота на терена, защото танцуващото 7/8 его каза, че не иска властта на всяка цена", обобщи Димитър Недков.

Прогнозата му бе, че парламентарните избори ще бъдат почти същите като предишните. Писателят не е оптимист по отношение на възстановяването на нормалния парламентарен живот, който да роди стабилно правителство. Вижда по-скоро временен вариант.