Средните глобални температури от януари насам са най-високите, измервани някога през първите 9 месеца на годината, с 1,4 градуса по-високи от климата от 1850-1900 г., като се приближават все по-близо от всякога до най-амбициозната граница в Парижкото споразумение (1,5 градуса), предаде Франс прес, като цитира месечния доклад на европейската програма за наблюдение на Земята "Коперник".

"Този екстремен месец" септември "изтласка 2023 г. до съмнителната чест да бъде начело на класацията, на път да се превърне в най-топлата година и да бъде с около 1,4°C по-топла от средните температури в прединдустриалната епоха", заяви Саманта Бърджис, заместник-ръководителка на отдела за климатични промени на "Коперник", в съобщение за медиите.

Тази средна стойност, която вече е с 0,05 градуса по-висока от рекордната 2016 г., може да се повиши още повече през последните три месеца на годината предвид нарастващата сила на "Ел Ниньо". Този цикличен метеорологичен феномен над Тихия океан, който е синоним на допълнително затопляне, обикновено достига своя пик около Коледа.

"Не е сигурно, че през 2023 г. температурата ще достигне 1,5. Но сме съвсем близо", заяви Карло Буонтемпо, директор на програмата.

Достигането на тази символична граница обаче не би означавало, че най-амбициозната граница в Парижкото споразумение е достигната, тъй като споразумението се отнася до изменението на климата за дълъг период от време - десетилетия, а не отделни години.

Експертите по климата, упълномощени от ООН, прогнозират, че повишението от 1,5 градуса ще бъде достигнато между 2030 и 2035 г.

Средната температура на въздуха през септември е била 16,38 градуса, като е отчетена и по-висока от средното влажност в много части от западното крайбрежие на Европа, включително на Пиренейския полуостров, в Северна Великобритания и в Скандинавия.

Антарктическата ледена покривка остава на рекордно ниско равнище за този период от годината.
 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук