„Главният прокурор е безконтролен и безотчетен“; „Няма как да се търси наказателна отговорност на обвинител №1“, „Главният прокурор пряко ръководи работата на всички прокурори, по всички дела, навсякъде в страната“.

Сигурни сме, че многократно сте чували тези мантри и заклинания. Техни автори са политици, НПО-активисти и журналисти, чиято обща цел е превземането на българската прокуратура и поставянето u в услуга на корпоративни и олигархични интереси, пише "Труд".

Кукловодите на тази операция са повече от ясни - това са „бизнесмени“, наричащи себе си предприемачи, издатели и консултанти, а всъщност са горди притежатели на заграбени от български народ милиарди, на които много им пречи държавното обвинение и лично неудобният негов административен ръководител.

Черешката на тортата във войната на задкулисието срещу Иван Гешев и българската прокуратура станаха фамозните идеи на правосъдния министър от отишлия вече в историята (и управлявал само седем месеца) провален кабинет „Петков“. Какво ни предложиха Надежда Йорданова и нейният заместник Емил Дечев, част от върхушката на грантовозависимия и политизиран Съюз на Съдиите в България (ССБ)?

Нищо кой знае колко неочаквано - главният прокурор да бъде разследван от съдии, които ще бъдат подбрани в специален списък. Да оставим настрана противоконституционността на това предложение.

Все пак заминалата си власт отдавна доказа (начело с експремиера Петков), че e готова целенасочено да прегазва Основния закон в Републиката. Нека разгледаме от друг ъгъл безспорно екзотичната идея. Дори ще опитаме да я доразвием с някои предложения.

Като например - защо направо в този „специален“ съдийски списък не се предвижда да бъдат „избирани“ само съдии, които удостоверят, че са си платили членския внос в ССБ. С предимство право да разследват главния прокурор ще се ползват действащи или бивши членове на управляващата върхушка на съдийската организация. И без това отдавна гаулайтерите им зоват обвинител №1 да бъде съден лично от тях.

Все пак от техните среди идва концепцията, че главният прокурор по презумпция е престъпник. Та е много важно старателно да бъде подготвена репресивната машина, която да изхвърли от кабинета в Съдебната палата всеки неудобен за задкулисието и олигархията шеф на обвинителите.

А какви са аргументите за създаване на „Списъка ССБ“?

Те до един са фалшиви, независимо какво ви говорят от ефира на контролирания (по негови самопризнания) от медийния монополист и енергиен олигарх Иво Прокопиев мейнстрийм.

Най-често доводите, които чувате в подкрепа на антиконституционните идеи на Надежда Йорданова и Емил Дечев са свързани с прословутото дело на Европейския съд по правата на човека - „Колеви срещу България“ от 2009 г. В него се посочват три пречки пред ефективното разследване на българския главен прокурор. Само че към днешна дата нито една от тях не съществува. Ето защо:

Първо, системата на прокуратурата вече не е централизирана, прокурорите не са йерархично подчинени и не се отчитат на главния прокурор. Прокуратурата е с единна, но децентрализирана структура. Тоест подчинени на обвинител №1 са административните ръководители, но не и отделните прокурори. Те са подчинени единствено и само на законите, регламентиращи функционирането на съдебната власт.

Второ, главният прокурор вече няма правомощия да дава конкретни указания по всяко разследване. Той има единствено възможност да организира дейността на административните ръководители и да издава писмени инструкции относно дейността на прокуратурата.

Трето, главният прокурор не участва със свои предложения в кариерното израстване, понижение или уволнение на магистратите. Това отдавна е в правомощията изцяло на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.

И още нещо много важно, свързано с делото „Колеви срещу България“. Едва в три от изследваните европейски държави разследването срещу главния прокурор се води от органи извън прокуратурата, каквото е предложението на бившия вече правосъден министър Надежда Йорданова.

Нека се върнем отново на нейния списък и на условията за включване в него. Какво се оказва - че на зададените критерии и условия отговарят, както Емил Дечев, така и Мирослава Тодорова, заедно с ред други видни представители на ССБ. И какво излиза?

Дечев написа закона, сега Дечев ще го изпълнява като част от Софийски градски съд, където може да се върне след краткия си престой в правосъдното министерство - след края на мандата на служебния министър Крум Зарков.

Какви върховни съдии, какви рангове, списъкът е „ССБ“. Там като нищо ще попадне и Калин Калпакчиев, станал известен на широката общественост със скандалното си решение да пусне на свобода убиеца Джок Полфриймън.

Вече е повече от ясно - съдебната реформа на Йорданова и компания има една единствена цел. А тя е, олигархията да си има главен прокурор, да притежава нова бухалка.

Все пак нито политико-икономическите кръгове, участващи в неспирните атаки срещу прокуратурата, нито канторите, обслужващи отдавна имащите проблеми със закона Бобокови, Божков и Прокопиев и Сие, ще мирясат, докато не видят начело на прокуратурата някой, дал първото си интервю за „Капитал“. Това е тяхната съдебна реформа.

Съдебна реформа е и неспирното позоваване на едно дело на ЕСПЧ - по което адвокат бе Йонко Грозев, а съдия Здравка Калайджиева - и двамата свързвани с кръга „Капитал“, а преди седем години дамата предсрочно отстъпила мястото си на кавалера в скандална процедура, проведена в мандата на Христо Иванов като правосъден министър. Като казахме ЕСПЧ, се породиха и още няколко въпроса:

1. Сключвали ли са вече бившите български власти договор с Венецианската комисия, чието мнение у нас приемаме като писано слово Божие и която сега ще трябва да оценява законодателната инициатива на Надежда Йорданова за разследване на обвинител №1?

Защото, ако са сключвали, то това представлява конфликт на интереси. И да, т. нар. „Венецианска комисия“ или Комисия за демокрация чрез право е консултативен орган, чийто решения нямат обвързващ, още по-малко задължителен характер.

2. Българските власти, в лицето на проваления кабинет „Петков-Прокопиев“, ли заложиха в Плана за възстановяване темата за разследването на главния прокурор, с което превърнаха в заложник милиардите за България? И така влязохме в капан - или да приемем противоконституционен закон, или да блокираме парите.

3. Необходима ли е промяна на Конституцията, за да бъде променено законодателството, така че да покрием зададените от самите нас критерии, след което да усвоим европарите?

И сега се оказва, че провалената власт вкара България в „черна дупка“, от която няма излизане. Всичко това в името на поръчаната от олигархията кауза - отстраняване на неудобния главен прокурор. Впрочем - и да се промени Конституцията, те пак няма да са доволни.

Вероятно ще кандисат само на една хипотеза - главният прокурор да се избира в редакцията на „Капитал“ от жури в състав Галя Прокопиева, Йово Николов и Николай Стайков, който само формално е командирован в едно НПО. Едва тогава менторите на сриналото се правителство ще са доволни.

Засега Надежда Йорданова и Емил Дечев изпълниха своята задача. Ще останат в учебниците по история като най-кратко управлявалите ведомството, в което техни предшественици са били Константин Стоилов и Александър Малинов. Кратко, но за това пък „качествено“ - успяха на натворят глупости на килограм, които студентите по право следва да изучват в Юридическия факултет като пример за това, какво не трябва да се прави.

А битката на олигархията за превземане на прокуратурата продължава. Както от страниците на „Капитал“, така и докато се въртят кърпички по скъпарските морски курорти на южната ни съседка.