Кандидат депутатът от ВМРО за 24 МИР в София Ина Радославова е категорична – Време е за действия, а не за приказки. Възрастните хора в България и начина им на живот са унизителни. Нашите майки и бащи са болни, недохранени и унизени! Всичко е плод на истинско безхаберие на държавата 30 години след времето на Тодор Живков.

Колкото и да не  искаме да си признаем, поне преди демокрацията нашите майки и бащи изкарваха гордо и с вдигната глава старините си и дори помагаха на деца и внуци.  Забравихме, че отношението към възрастните хора е и отношението, което имаме към самите себе си като общество. Още от детските приказки сме чели как трябва да се отнасяме към по -  възрастните от нас и че възрастта е мъдрост, от която може да черпим знания, които останаха в небитието на нашата преходна посткултура след 1990 година.

Дойде време не на оправдания, а на действия. Време е майките и бащите ни в България да могат да изкарват старините си достойно и спокойно, заради това, което са допринесли за България, работейки в младините си. Не приемам никакви оправдания!

Някой ще ме опонира, че няма финанси за пенсии, а аз ще попитам нима не харчим милиарди за глупости никому ненужни в държавата? Нима от всички тези ненужни харчове не може да се отдели процент за достойни пенсии и грижа за пенсионерите? Време е да променим съзнанието си.

Задължително е да се създадат програми на национално ниво за здравето на възрастните хора и не като лечение, а като превенция, за да бъдат здрави.Това ще помогне и на здравната ни система. Разбира се това е свързано с желание и воля на политическата ни класа. Трябва да се направят и реформи в правилна посока в системата на здравеопазването. Всичко е свързано само с правилна политика и мъдри решения. Не трябва да забравяме, че ние самите след време ще сме бъдещите български пенсионери, а времето върви бързо. Докато се обърнем, ще сме с внуци и на пенсионна възраст. Искам да попитам коя опция ще изберем  - да бъдем самостоятелни пенсионери в помощ на децата си, или както до сега, поставени в унизително положение в тежест на младите!
Сърцето ме боли, като видя жена или мъж, работили цял живот в България, които молят на улицата за стотинки и дават в замяна цветенце, за да скрият срама си, че стотинките не ги получават даром като просия.

Пак казвам, че задачата ни е да подсигурим финансова независимост, гордо съзнание и спокойно съществуване на нашите майки и бащи. Всички имаме възможност да пътуваме. Наблюдаваме какво е отношението към пенсионерите и хората в неравностойно положение в развитите страни.

Наблюдаваме как щастливо се разхождат, смеят и пазаруват самостоятелно, защото са им създадени всички условия за достойно съществуване. Знаем, че в много държави хората с нетърпение чакат да излязат в пенсия, защото тогава започва живота и забавлението им. С какво сме по - различни от тях?! Време е да запретнем ръкави и да решаваме проблемите. Отмина времето на приказките.