Бившият шеф на Първа частна банка Венцислав Йосифов: Красимир Стойчев работеше с чужди пари

<em>В заключителната част на откровенията си банкерът разкрива нови непознати факти за възхода и падението на банковото дело в началото на българската демокрация. <br /> </em><hr /> <br /> <strong>- Според посветените една от тайните за възхода на банката ви е, че е захранвала с финанси политици от много бои?<br /> </strong>- Истината е, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>подпомагахме доста от партийните централи, <br /> </strong></span><br /> - като не сме гледали вляво, вдясно или центъра. Това, особено в развитието на една демокрацията, е един нормален процес. И до ден днешен се знае, че всички партии по света са подкрепяни от финансовите институции. Примерно под формата на реклама през вестниците или като финансиране на пиар-кампании и т.н. <br /> <br /> <strong>- Твърди се, че мистериозният магически кръг на прословутите 6 млн. долара на скандалния Майкъл Чорни са превъртени през дъщерните фирми на дъщерната ви Агробизнесбанк и са попаднали в ПЧБ, откъдето скоро са изтеглени, с тях е създадена Орсовата банка на кръга &ldquo;Орион&rdquo;, а за цялата афера накрая го отнася ЦКБ? <br /> </strong>- Когато пристигнаха парите, ние не знаехме кой е точно титулярът по тая сметка. После се оказа, че това са парите на Майкъл Чорни. След това как са били изтеглени, дали е имало нареждане да отидат в друга банка, или са теглени по друг начин, нямам спомени. Колкото до Орсовата банка, при нас имаше открита набирателна сметка, по която бяха внесени пари и на базата на наличието им от 10 млн. лв., мисля, им беше издадено удостоверение, след което те получиха лиценз и почнаха да оперират като търговска банка. Колкото до това, дали парите са на Чорни, или на друг, при нас по това време имаше над 800&nbsp;000 сметки на фирми на граждани и не е било възможно да следим движението на парите, нито е било наша работа. Факт е, че, след като <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Йордан Соколов стана адвокат на Чорни, <br /> </strong></span><br /> той спечели съдебно решение, стигна се до някакво споразумение и си получи парите от други банки, не от нас. <br /> <br /> <strong>- Говори се, че проф. Тодор Вълчев е изиграл зловеща роля за лицензионния бум и срива на банковата система като част от световната конспирация срещу България?<br /> </strong>- Не, не го виждам в демоничната роля, която му приписват. Познавам като голям дипломат и рядко фин човек. Проблемът е, че беше по-добър специалист в други области, отколкото в банковата система. Търговското банкиране не беше стихията му. Беше добър макроикономист. Всъщност по това време в БНБ никога не са били единни като управление. Всеки беше срещу всеки и затова и те се докараха до това положение. Интересното е, че по времето на Вълчев, а и на наследника му Любчо Филипов, въпреки че банковата система, а и цялата икономика се срина, БНБ всяка година отчитаха печалба. Националната банка никога не е била на минус. Можете ли да ми го обясните това нещо с нормални думи. Те рефинансираха цялата банкова система, даже и когато бяха по триста процента годишните лихви. Събираха си ги служебно с лихвите и главниците, когато си искаха, защото имаха това право и отчитаха печалби. Цялата банкова система беше на минус, но те не се погрижиха за това. Примерно на банките, които са зле, да разсрочат плащанията, да кажат, абе, ще връщате лихвите догодина или по догодина. Пак щяха да са на печалба, но не, те си ги събираха служебно. Даже имаше нареждане на Виденовия промишлен министър Климент Вучев <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>държавните предприятия да не си връщат кредитите. <br /> </strong></span><br /> Те не връщаха, а националната банка ти харчи сметката и ти ставаш все по на червено и все по на червено. Става въпрос за 80 процента предприятия държавна собственост, които ти си финасирал. Така че това си беше една подготвена система за фалитите. <br /> <br /> <strong>- И какво стана с техните кредити?<br /> </strong>- Изчезнаха, ами да, отписаха ги. След това по някакъв начин ги прихванаха при приватизационните сделки. Използваха като инструмент за намаляване на цените това, че дължат насам-натам. Опрощаваха ги и т.н. Така се получи с &ldquo;Плама&rdquo; - Плевен, военните заводи, които дължаха на ПЧБ над 80 млн. долара, превишаващи дълга на нашата банка към държавата. <br /> <br /> <strong>- Какво прави в момента Валентин Моллов, за когото витаят най-различни слухове?<br /> </strong>- Тук си е. Върти бизнес. Нямам представа конкретно с какво. Живее с новата си съпруга. <br /> <br /> <strong>- Тайна ли е с какво се занимавахте като човек на Научно-техническото разузнаване към Първо главно управление на Държавна сигурност?<br /> </strong>- За ДС? Няма тайни. Цялата система на електрониката, където бях, работеше и беше секретна. Така че работата ми в Научно-техническото разузнаване беше просто професията ми. Просто длъжността ми беше такава. Отговорях за чуждите фирми, за лицензите, за смесените предприятия в чужбина, където имахме участие, а ние имахме доста такова участие. В задълженията ми влизаше и контролът върху инвестициите в чужбина, върху покупките на на лицензионни машини и оборудване. Тогава държавата даваше наистина големи суми за развитието на електрониката и се внасяха лицензи от Япония, от цял свят. Където не можеше, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>се крадеше. Това си беше цяла държавна политика, <br /> </strong></span><strong><br /> </strong>аз съм бил едно малко колелце в цялата машина. За да добиеш някаква по-висока технология, трябваше да се работи по системата на разузнаването. Но както ние работехме по тях, така и те теработеха по нас, като държави, като лагери. Моята работа беше предимно аналитична и контролна. Сложни са нещата да седне сега човек да ги разправя ей-така. Важното е, че имаше резултат. Истината за мен е, че българската електроника беше номер едно в соцлагера. Ние сме изнасяли електроника за три, четири, пет милиарда преводни рубли директно само за Русия, срещу което сме получавали директно петрол, който се продаваше навън.<br /> <br /> <strong>- Като говорим за отдадените на националната кауза кадри на НТР, как така един Красимир Стойчев се появи от нищото и веднага започна да реализира мащабни проекти и да демонстрира завидно благосъстояние?<br /> </strong>- Не, не са били чак толкова мащабни. И не е участвал лично. Напротив. След последната си сделка, след създаването на единия от телекомуникационните оператори накрая се скараха с Майкъл Чорни... Но, да живееше нашироко, имаше такъв момент. Иначе всичко това пак беше чужд капитал, не е било негово лично, или не не е минавало през негови сметки, не. <br /> <br /> <strong>- А чии тогава?<br /> </strong>- Примерно на Майкъл Чорни, на хората, които после спечелиха. Опита се след това да участва и в нов оператор. Така че всичко при него е ноу-хау, което той успешно приложи, това е истината за него. <br /> <br /> <strong>- За &ldquo;изчезналите&rdquo; активи на външнотърговските дружества и изобщо за изпразването на изнесените ни сметки навън се разказват легенди.<br /> </strong>- Значи по плащанията на дълга към чужди банки не вярвам да е останало нещо по сметките. По тия сметки за лихви и главници към 1990-1991-ва нямаше вече нито един долар. Не ми се вярва при стриктния контрол на плащанията, който вървеше по четири-пет линии, някой да е заделил нещо. Щяха да му отрежат главата. Впрочем по времето на Костов създадоха дружеството &ldquo;Консолид Комерс&rdquo;, което обедини активите на външнотърговските дружества с цел оптимизиране на управлението им. Само там може да се разбере къде, какво и как е станало &ndash; информация, сметки, активи и т.н. всичко е било събрано на едно място.<br /> &nbsp;<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ </strong>