Христо Красин: Баш иманярите у нас бяха Милко Балев, Пенчо Кубадински, Димитър Стоянов-Куро и Мирчо Спасов!

<em>Сам не може да обясни влечението си, но му посвещава всичките си студентски ваканции. Издирва иманярски документи и рови култови места. С течение на времето Христо Красин на практика неусетно се превръща в част от елита на иманярската мафия, но не прекрачва опасните граници. </em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Христо, кои бяха големите иманяри на България навремето?</strong><br /> - Може да ви шокирам, но до започване на процеса срещу служба &ldquo;Културно наследство&rdquo;, чийто шеф беше Кръстьо Мутафчиев, това бяха Димитър Стоянов, Милко Балев, Мирчо Спасов и вездесъщата &ldquo;мерудия на всяка манджа&rdquo; Пенчо Кубадински. Те работеха независимо един от друг и си бяха разпределили Стара планина на зони. Хората на Спасов шетаха в района на Троян и Велико Търново. Министърът на вътрешните работи си хареса Петрохан и околностите. Иманярската банда на Кубадински &ldquo;ореше&rdquo; на северозапад от Враца. Иначе и тримата заедно се конкурираха за Странджа Сакар. <br /> <br /> <strong>- Просто не е за вярване, че членове на политбюро са се занимавали с иманярство под носа на Тодор Живков!</strong><br /> - Не е за вярване, но е така. Във връзка с наближаващата 1300-годишнина от основаването на българската държава се създаде работна група, оглавявана от Петър Младенов, Людмила Живкова и Димитър Куров...<br /> <br /> <strong>- С последното име някаква вид закачка с висш държавник ли правите?</strong><br /> - Няма никаква закачка. Това е тогавашният вътрешен министър Димитър Стоянов. Неговата фамилия наистина е Куров. Проучете, разровете се и ще видите, че наистина е така. Имал е далечен прадядо, когото наричали Курчо, и оттам е възникнала автентичната им потомствена фамилия. Доколкото знам, когато Тодор Живков научил за това, тъкмо се хранел. Станало му толкова смешно, че се задавил от смях - троха влязла в кривото му гърло, и добре че охрана реагирала веднага, та <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>едва успяла да го спаси със зверски юмруци по гърба <br /> </strong></span><br /> <strong>- Високопоставените иманяри, за които говорите, едва ли са контактували директно с тези надолу по веригата. Как ставаше номерът?</strong><br /> - Правителствените иманярски групи на практика работеха чрез Живко Попов - полковник от ДС и зам.-министър на външните работи; Александър Фол - заместник на Людмила Живкова в Комитета за култура, и Емил Александров - началник на 14-ти отдел на РИК в Първо главно управление на ДС. И така, създаде се службата &ldquo;Културно наследство&rdquo;. Кръстьо Мутафчиев - също офицер от службите, стана шеф и първоначално се отпуснаха 10 млн. лв. за нуждите на новото формирование. В отделните направления на тази дейност бяха създадени няколко групи, като за издирване на съкровища и работата в тази посока беше назначен Цеко Етрополски. Една от първите му задачи беше да внесе нужния брой металотърсачи. Това стана чрез дипломатическата ни служба във Виена. По онова време най-добри бяха американските армейски металотърсачи, които откриваха злато до 5 метра дълбочина. Но пък производството на &ldquo;Шнайдер&rdquo; беше предпочитано по цял свят и Въло Горанов тайно започна да прави конспиративни доставки от тази фирма за нуждите на иманярските банди на Куров, Кубадински, Спасов и Балев. Апаратурата им наистина се оказа суперефективна и въпросните топиманяри започнаха да вадят &ldquo;продукция&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Каква продукция? </strong><br /> - Всякакви монети и предмети с различна стойност. По организираните &ldquo;черни&rdquo; канали всичко заминаваше за Виена и Лондон, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>а обратно се връщаха дебели пликове с пари за Мирчо Спасов, Куров и другите </strong></span><br /> <br /> <strong>- Все пак всичко това започва под официална шапка - иманярите от политборю не оставяха ли нещо от придобивките си и за България, колкото от кумова срама и за прикритие на далаверата? Доколкото знам, голяма част от изнесените ценности са върнати обратно, по какви канали, вече е отделен въпрос...</strong><br /> - Какво говорите!? Аз съм вътре в нещата с вип-иманярската шайка и твърдя, че на Запад бяха изнесени десетки тонове безценни антики, които се реализираха на тамошните аукциони, а най-ценните директно и безвъзвратно потънаха в частни колекции. Какво се е върнало - не знам, но едва ли е било от най-стойностното. <br /> <br /> <strong>- Кои бяха организаторите на &ldquo;черните&rdquo; канали за износ?</strong><br /> - На първо място Живко Попов в качеството си на зам.-министър на външните работи и офицер от ДС. Помощници му бяха също ДС-служителите Кръстьо Мутафчиев, Въло Горанов, касиерът на службата Кирил Башлиев и др. Самият Живко Попов нямаше лична вина за това, което вършеше. Той просто изпълняваше &ldquo;черни&rdquo; заповеди, него го манипулираха. <br /> <br /> <strong>- Щом сте бил в &ldquo;иманярската мафия&rdquo; по онова време, каква беше веригата, по която изтичаха навън археологическите ценности на България?</strong><br /> - До 1980 г. на ул. &ldquo;Оборище&rdquo;19 имаше един апартамент, в който се съхраняваха първите ценности на служба &ldquo;Културно наследство&rdquo;. След това &ldquo;базата&rdquo; се премести в една къща на ул. &ldquo;Ангел Кънчев&rdquo;4. Мазето на тази къща беше оборудвано с лаборатория, която се занимаваше с оценките и остойностяването на предлаганите антики. Там носехме това, което сме намерили или откупили от други &ldquo;колеги&rdquo;. Главен оценител и представител на &ldquo;археолозите&rdquo; от политбюро беше Юлий Фръков. Имаше и няколко фотографа. Тези хора не си поплюваха, не се пазаряха и плащаха веднага в брой. Ясно защо, нали? <br /> <br /> <strong>- Добре де, в онова време легендата Боян Радев като представител на службите е бдял и охранявал пратките за и извън България? Как е минавала далаверата през неговото зорко око?</strong><br /> - Бай Боян започна да изпълнява някои задачи в службата през 1979 г. Той охраняваше различни пратки вътре в страната и предимно към чужбина. Съпровождаше въпросните &ldquo;служители&rdquo;, когато трябваше да се превозва &ldquo;багаж&rdquo;. Пътуваше основно с Тодор Атанасов, Кольо Начев и Въло Горанов. Честно казано, нямам представа какъв контрол е упражнявал. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>В тази бандитска група го имаха за наивен, добродушен и донякъде глуповат </strong></span><br /> <br /> Да, ама в същото време и аз нямам представа как Боян стана един от най-големите ценители и собственици на антики, графики, акварели и маслена живопис в България...<br /> <br /> <strong>- В началото споменахте, че Странджа Сакар е била спорна зона между кукловодите иманяри. Защо?<br /> </strong>- Там се сътвориха някакви безумия! Правиха проучвания на самата граница с Турция. Бяха попаднали на стари римски рудници. И, представете си, започнаха да правят разкопки с багери и булдозери на Гранични войски! <br /> <br /> <strong>- Какво все пак са търсили?</strong><br /> - Римляните са имали тук, на Балканите, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>7 складове за скъпоценности </strong></span><br /> <br /> Разположени са били във вече изчерпани златни рудници и пещери. Поп Мартин разказва за това как четата на Вълчан войвода отваря една от пещерите и бързо я затваря. Златните отливки са с тонове. Практически такова количество злато би затруднило цяла една държавна организация. Идеята на Вълчан е била съкровището да се изкара тогава, когато България се освободи от турското робство и спокойно може да разполага с богатствата си. <br /> <br /> <strong>- А сега къде е това злато?</strong><br /> - На същото място, където си е било още от римско време...<br /> <br /> <strong>- Странджа Сакар е свързана и с други &ldquo;подвизи&rdquo; на онова управление...</strong><br /> - Тук нещата са различни. Там и до днес в подножието на &ldquo;Мишкова нива&rdquo; има &ldquo;нещо&rdquo;, от което отдавна се интересуват руснаци, техни учени, военни служби на западните държави и други. Веднага след Втората световна война започват да проучват и &ldquo;източват&rdquo; района. Мощни информационни организации събират сведения. Английското военно разузнаване чрез станции за дълбоко проникване във вода и земни маси установяват странни подземни кухини с особени конфигурации. Проявяват интерес еврейски и неофициални групировки. Интересуват се и американци, и кой ли не. Но до &ldquo;нещото&rdquo;, каквото и да е то, никой не успява да се добере. <br /> <br /> <strong>- Да не би да говорите за гробницата на богинята котка Бастет?</strong><br /> - Това са глупостите на племенницата на Ванга - Красимира Стоянова. Историята е по-различна. Имало е една фалшива карта, която руското разузнаване много умело ни подхвърля чрез турските си агенти. Целта на руснаците, знаейки залитанията на Людмила, е била да я подведат и да насочат проучванията ни в грешна посока. Така хем ще я подведат и компрометират, хем ще тласнат изследванията ни в друга посока. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Гробницата на Бастет е чисто руска измислица </strong></span><br /> <br /> Братушките по онова време обаче не знаят, че Людмила Живкова е научила истината за &ldquo;онова&rdquo; в Странджа чак в... Индия. Преди това при честите й посещения в Лондон офицер от МИ-6 й потвърждава, че в стари индуски ръкописи &ldquo;то&rdquo; е описано ясно. Не бива да забравяме, че Индия е стара британска колония...<br /> <br /> <strong>- Всъщност за какво става въпрос? Кое това &ldquo;то&rdquo; или &ldquo;онова&rdquo;?</strong><br /> - Отговорът може да ви се стори доста странен на фона на всеизвестното послание на Людмила Живкова &ldquo;Мислете за мене като за огън&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Какво имате предвид?</strong><br /> - В &ldquo;Нещото&rdquo; Людмила е посветена при едно от посещенията си в Индия. Там я завеждат при нейния &ldquo;небесен гуру&rdquo;, който й отваря една страница от папируса &ldquo;Лахшами&rdquo; и тя започва да го чете, въпреки че никога не е владеела писмеността урду! От този папирус се запознава с остатъка от земното си битие, както и как ще приключи живота си на този етап. <br /> <br /> <strong>- Какво значи на този етап?</strong><br /> - Тогава Людмила научава, че при третото си прераждане отново ще бъде жена и ще поведе света след себе си. Вероятно този прочит на &ldquo;Лахшами&rdquo; е станал след последното й завръщане от Индия, защото именно този й период беше изпълнен с трагично самоусещане. Предполагам, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>не е лесно да знаеш кога и как ще умреш </strong></span><br /> <br /> <strong>- Все пак не става ясно кое е това &ldquo;то&rdquo;, &ldquo;онова&rdquo; или както и да го наречем?</strong><br /> - Кодът е &ldquo;Мислете за мен като за огън&rdquo;. Нашите и западните служби напразно са търсили нещо друго. Разбира се, &ldquo;огънят&rdquo; на &ldquo;посветената&rdquo; Людмила Живкова има съвсем друго измерение от традиционната ни, битова представа за него. Затова и до днес никой не може да лансира ясна и достоверна версия за смъртта й. <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ&nbsp;</strong>