Йордан Памуков е български посланик в най-затворената и енигматична страна – той служи в Северна Корея в продължение на 4 години. България е сред страните, които поддържат дипломатически връзки с Пхенян повече от половин век, а посолството на Северна Корея в София отговаря за 10 държави.


В това няма нищо изненадващо, защото значителна част от политическия партиен елит на Северна Корея е завършил в комунистическа България.

Пред bTV той коментира защо връзките между България и КНДР са толкова важни и къде изчезна лидерът на страната. 

– Защо за Северна Корея връзките с България винаги са били толкова важни?

– Обяснимо е. Ние сме една от първите държави, които са признали Северна Корея веднага след нейното основаване през 48-а година. Една голяма част от техните партийни и държавни ръководители са учили в България.

Мога да дам пример с директора на Дирекция „Европа“ към Министерството на външните работи, господин Ким чон Бук, който е завършил Италианска филология в Софийския университет.

Дори нещо повече, неговата съпруга, примата на корейската опера е завършила Консерваторията в България и е била ученичка на Райна Карнобатлова Добрева. За България той смята, че това е неговата втора родина, защото се е запознал със съпругата си тук.

Почти всички ръководители са минали през България, включително и държавният им глава Ким Йон Ан, който е председател на президиума на Народна демократична Република Корея. Имал съм две срещи с него и на двете срещи той изпадна в едно умиление, връщайки се назад във времето с много приятни чувства, спомени за България.

– Кои от митовете, които години наред сме чели, слушали и гледали по медиите, свързани със Северна Корея са истина и къде ситуацията е значително по-лошо от това, което очаквахте?

– Аз общо взето, когато тръгнах за Северна Корея бях наясно с нещата, които ще видя там. Даже нещо повече, в Севернокорейското посолство в София надълго и нашироко ме запознаха с обстановката в Северна Корея, че севернокорейските граждани живеят с много сериозни дефицити – на продукти от първа необходимост, облекла, електрическа енергия.

Те бяха на режим, може би на 3-4 дни по един ден имаха електрически ток, същия режим важеше и за водата. Дори ние, в дипломатическия квартал, бяхме на режим на ток и на вода, там, където се предполага, че трябва да се грижат за чуждестранните представители, но те нямат ресурса да поддържат това.

– Как се живее в среда, в която храната не достига? С какво се хранят?

– Там има публична система за разпределение на хранителните продукти. Всеки месец, всяко семейство получава своите дажби на куп, в зависимост от броя на членовете на семейството. Те получават около един чувал с ориз, разбира се и други продукти.

Аз позволявах на шофьора ми да използва колата и по този начин тези продукти да бъдат носени по домовете на моите севернокорейски служители. Действително, недостигът на хранителни продукти е очевиден.

– Кажете ми за българката Василка Никифорова и значението й за режима в Пхенян.

– Василка Никифорова е партизанка от бригадата Чавдар. В края на Корейската война, 53-а година, тя, подпомогната от други български специалисти, отива и прави много домове за сираци в Северна Корея.

Една част от сираците са докарани в България. Даже много пъти, когато аз съм посещавал училища или предприятия са ме питали за Василка Никифорова, тоест, тя е широко позната и е канонизирана едва ли не като българската Майка Тереза за корейския народ.

– В момента един от големите въпроси е къде беше изчезнал Ким Чен Ун?

– Ким Чен Ун, аз смятам, че има здравословни проблеми. Навремето неговият баща изчезна от политическия хоризонт за около 20 дни. Оказа се, че германски кардиохирурзи са дошли в Пхенян и с пълното си оборудване са му направили спешна сърдечна операция. След това той се възстанови, зае си функциите.

Предполагам, че нещо подобно се е случило и сега. Разбира се, държави като Северна Корея, те са в тотално информационно затъмнение.

Аз бих си позволил да ви дам един пример. На посещение в Северна Корея по покана на правителството на Пхенян дойде зам.-министър на икономиката на Чешката република. Навремето, през 50-те години, Чехословакия е построила един завод, който произвежда части за тяхната военна промишленост, завод, който е бил вкопан в планина.

Заместник-министърът го водят там, срещат се с директора на този завод и научава от директора, че той не е информиран, че световната социалистическа система не съществува, че Чехословакия вече не е Чехословакия, а разделена на Чехия и Словакия.

Представете си, това става в 2007 г., значи, толкова години след като в Европа нещата са променени, хората в Северна Корея, дори директор на голям завод, не е знаел за това.