Единственият изграден тунел, който свързва Сверена с Южна България е тунелът „Кашана“ в недовършения Златишки проход. Тунелът е завършен на 80%, но проходът така и не е бил ремонтиран повече от 40 години.

Тунел „Кашана“ е прокопан преди повече от 40 години, като дължината му е около 700 метра.

Той е трябвало да се използва с новопроектираната част на Златишкия проход. Причинте проекта да бъде изоставен са били основно 2: от една страна липсата на средства, а от друга проблеми с рудниците, които се намират под трасето, пише socbg.com.

Въпреки, че официално не е отворен и асфалтиран, тунелът се ползва от местните за по-лесно преминаване и избягване на огромните дупки по пътя на билото на прохода…

Тунелното съоръжение е било построено в края на 70-те

и началото на 80-те години на миналия век. Дължината му е около 698 м.

За сравнение, тунелът „Топли дол“ на АМ Хемус е 883 м, „Витиня“ е 970 м, а „Ечемишка“ 775 м. Тунелът „Траянови врата“ на АМ Тракия е с дължина 720 м.

По всяка вероятност габаритът на изоставеното тунелно съоръжение не е подходящ за тежкотоварен трафик, но е напълно достатъчен за леки автомобили до 3,5 тона.

Причината за построяването му е неизвестна, а още по-малко известно е защо е бил изоставен. Никой не знае какъв е бил пълният проект, неизвестна е и собствеността на тунела.

Версиите за неговото построяване варират от това, че е бил построен от местните рудодобивни предприятия, които са търсели по-удобна и бърза връзка със Северна България.

Други теории гласят, че е изграден като

стратегически военновременен обект,

който е трябвало да осигури т. нар. „втори ешелон на защита“, както и да послужи за бързото прехвърляне на тежка военна техника от едната половина на България в другата.

Известно е, че танкове и друга военна техника трудно ще премине през високо планинския проход Троян-Кърнаре, а през всички други възможни проходи в близост, като Витиня, Арабаконак и Гълъбец ще отнеме твърде много време.

Важно е също така, че подобна гъста гориста местност е трудна за откриване от самолети и съответно трудна за бомбардиране.

Независимо от причините за построяването му,

тунелът е изграден и почти 40 години по-късно е

в много добро състояние, като дори има хидроизолация и почти никакви течове във вътрешността.

Вероятно с разумни инвестиции този проход може да бъде довършен и тунелът пуснат в експлоатация. Всъщност Златишкият проход към днешна дата е затворен за движение. Странно, като се има предвид, че това е важен път още от древността.

Необходимо е държавата ни да преосмисли политиката по отношение на пътната инфраструктура, водена до момента.

През последните 40 години са развивани основно връзките и направленията Запад-Изток, като реално е създадено „петолиние“ по това направление – това са АМ „Хемус“ и път I-3 и I-4, АМ „Тракия“ и път I-6 и I-8. В същото време няма нито една удобна и бърза връзка през Стара планина.

„Аз се занимавам активно с темата от може би вече две години и се надявам този проект един ден да го видя реализиран“, коментира пътният експерт Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики.