В Рила започва най-дългото пиене на руйно вино в България
През Кратун месец 90 дни не се изтрезнява
5 бъчви от по 200 литра вино
На всяка от тях се мъдреше калиграфски изписана сентенция. Включително и на руския пролетарски поет Максим Горки: „Пих и се възхитих! Във виното има най-много слънце!” На бъчвата на Луи Пастьор пък пишеше: „С пълно право виното може да се смята за най-пълноценното лекарство”. Възрожденецът Аверкий Попстоянов в 1862 г. прозрял, че „Виното е създадено от Бога за веселие и здраве на человеците.” От собствено име мога да ви кажа, че срещата ни с даскала беше, когато той гонеше 70-те, но край него пърхаше като пеперудка румена рилчанка. От дума на дума стана реч за един празник, който го няма нийде другаде не само в милото ни отечество, ами и по целия свят.
Летописецът на дружество „Пакост” - Румен Тренев
Това е Кратун месец, който трае... 90 дни
Почва с отточване на виното и „свинчекол”. Някъде в средата на ноември. Включва всички зимни празници от църковния календар и тържествено приключва около Трифон Зарезан. „През тия три месеца тук забравяме вкуса на водата”, хвалят се рилчани. Ката ден, от сутрин до здрач, виното се налива в бакърено котле, тежкото мезе се разстила на месал около него, и всеки с кратунка, която побира половин ока, доставя радост на душата и тялото си. Икономии от нищо не се прави. Затова рилчани и рилчанки са червендалести. Ракията се пие в много малки чаши, като напръстници. Че затуй върви лакардията: „Дай да я вържа с конец, да не я глътнеш и зян да стане!” Класическият израз „Късно е чадо, мандалото падна!..” се приписва на монаха от Рилския манастир Корнелий - виден деятел на „Пакост”, засукан женкар, зевзек, пияница и всичко останало, което може да „доближи” един отшелник до Господа. На пръв поглед е абсурд, ама самият Сергей Лазарев в „Диагностика на кармата” описва притча, в която Господ изпраща на земята ангел, за да избере и да му достави свой помощник и ангелът избира най-разпуснатия и тлъст монах, женкар със зачервен от пиене нос. Игуменът е възмутен, но Божият пратеник простичко му обяснява, че именно избраният ще бъде по-близо до Всевишния и няма да мери ръст с него, за разлика от праведника, който ще иска винаги да стои от лявата или дясната страна на Бог. Поп Корнелий е типичен пример на Божи любимец. Имал мъжко достойнство за чудо и приказ, а не като сегашните „меки китки”. Мълвата за мъжката му надареност се предавала от уста на уста като легенда. „Чадо, първо да те изповядам в килията, а тогава всичко останало!” – С тези кротки думи Корнелий вкарвал по-засуканите богомолки в обителта си. Веднъж обаче скромният Божи слуга поканил тъй млада генералша. Генералът, като разбрал за прелюбодейството на половинката си, нападнал с удари монашеската порта. Нашенският Ерос в расо се чудел как да се спасява. Прекръстил се и отронил на глас, но повече на себе си:
“Късно е, чадо, мандалото падна!”
„Заради своя курварлък Корнелий е прогонен от Рилския манастир и прокуден в Дряновския, където се спомина. Автобус с пенсионери от Рила неотдавна бяхме там на преклонение. Дузина наши женици с умиление приседнаха до гроба на дядо Корнелий. Запалиха му свещи, оставиха свежи цветя. Какво да се прави, спомени от буйната младост!..”, разказваше даскалът, бай Румен, и продължи с друг местен герой - пияч и лапач №1 в „Пакост” - поп Коле. Преди 7-8 десетилетия в селото устроили състезание по надпиване между рилчани и самоковци. Поп Коле спечелил убедително надпреварата, като изпива близо двайсет литра вино и изяжда цяло прасенце за мезе. Славата на свещеника се носи надлъж и нашир. На един празник владиката Стефан среща поп Коле и му държи конско: „Отче Никола, има донесение до Светия Синод, сиреч до мене, че прекаляваш със светските съблазни. Надпивал си се, членувал си в някаква дяволска организация, блажил си по време на пости. В нетрезво състояние си опявал мъртвец, а на другия ден си питал близките му: „Как е той?” и „Носете му много здраве от мене!” Кръщавал си в една вода две бебета и си ги разменил. Засрами се, отче, и се покай!” Слушал, слушал поп Коле, после смирено отвърнал: „Хубаво е, когато за човек се дума, Ваше преосвещенство. Лошо е, когато се спре да се говори за него. И за тебе хората приказват, че имаш вземане-даване със студентки, ама аз не им вярвам. И ти не вярвай на сплетните человечески!..” Безспорен фаворит в къркането бил и дядо Теофан, кротичък монах в Светата Рилска обител. Господ му отредил точно 100 години земен път. На младини бил ратай, залюбил се с богаташка мома, но не му било писано да се вземат. Именно нещастната любов предопределила бъдещия му път. Затова решил да избяга от света и човешката му суета. Още преди тайнството, наречено „подстрижение”, чужденец подарил на отшелника малко говорещо папагалче. Теофан научил пернатото всяка заран да го буди с думите:
“Днес пий вино, утре - вода!”
Така ден по ден, месец по месец, година по година – събрали се общо 80 дни, а монахът така и не успял да опита бистрата планинска водица. По две оки вино обръщал ката ден. Като се пресметне в цифри, това прави към 60-80 тона руйна амброзия от манастирските изби! Ама, ей го на! – Доживял до 100! Отишъл си дядо Теофан от тоя свят с розови бузки и с доволна усмивка. Сякаш казвал на изпращащите го преподобни събратя в черно: „Е, аз си свърших работата! Каквото можах, поизпих. От чисто сърце и душа! Оттук насетне Божиите и человеческите дела са във ваши ръце! Оправяйте се, както можете!” В ковчега на столетника, под расото му, събратята му тайничко пъхнали дамаджанка с червено винце. За да не скучае по пътя си към райските селения.
Георги АНДОНОВ, гр. Рила-Рилски манастир
Последвайте ни
0 Коментара: