Дни наред протестърите, принадлежащи към кастата на „умните и красивите“, изливаха своята неприкрита злоба и комплекси срещу протестиращите работни и служители на „Булгартабак“, излезли на улицата да защитят предприятието от преднамерените клевети и лъжи на „Да(й) България“ и „Капитал“.
 Фейсбук групата на умните и красивите наричаха обикновените работници „орки на Саурон“, „стадо“, „салфетки“, „нещастници“, „несретници“, „овце“, „отрепки“... и искаха да им пуснат зарин (б.а. – бойно отровно вещество). След като Христо Иванов осъзна, че агресивността на неговите последователи не буди обществено одобрение, дори напротив, шизофреничният гуру на професионалните грантаджии и протестърите реши да се сближи с работниците, наричайки ги свои „братя и сестри“.

Как обикновените трудови хора станаха „роднини“ със жълтопаветниците на Христо Иванов, които не познават що е то физически труд и живеят благодарение на грантовете на чужди фондации, които се изживяват за носители на единствената истина и не търпят различно мнение, не става ясно. Самият Христо Иванов едва ли също би се съгласил, че трудовите хора могат да му бъдат равни. Та той е представител на елитарната група на многознайковци (които са интелектуалци само в собствените си очи), а те са само прости работници. Когато говориш лицемерно, не можеш да създадеш доверие у хората, поради което и тезата за братята и сестрите прозвуча твърде неестествено и остана да виси неразбрана. С това обаче шизофреничните прояви на протестърския гуру не свършват.

Сега, подобно на един негов предшественик от 30-те години в Германия, също така болезнено флустриран в различно мислещите, вездесъщият Христо Иванов обяви изграждането на нова държава и нова образователна система. Какъв пророк, какъв полет на мисълта само. Да видим как ще изглежда бленуваната Атлантида на Христо Иванов, в която да намери своето истинско амплоа висшата раса на „умните и красивите“. Нова държава без различно мислещи. Какъв обществен рай.

Ето какво вижда в мечтите си Христо Иванов. Един нов ден в новата държава. Досегашното политическо недоразумение „Да(й) България“ сега явно е спечелило парламентарните избори. Навсякъде има плакати на победителите и нито спомен от техните политически опоненти. Държавата е тяхна, на Иванов и шайката грантаджии и протестъри - провокатори. Най-накрая името на партията им („Да(й)“) си намери приложението. Христо Иванов вдигна червената слушалка на прекия телефон – Кой е на другия край на линията. Разбира се, това е Иво Прокопиев – новият министър председател на страната. Как си Иво, ох, олекна ми, че не си подсъдим и че КОМПИ вече не те преследва. Да отидем на едно сутрешно кафе при идеолога на нашата победа другаря Иван Костов. Да отидем. Костов наистина заслужава уважение – само той успя да превърне действащата българска икономика в гробище от неработещи или нарязани за скраб предприятия, и то само за някакви си четири години.
По пътя към своя идеологически баща Иванов заоглежда новия свят през стъклата на бронирания автомобил на УБО. Та нали е главен прокурор – сега ще може да им скъса задниците на онези мислещите различно от него. Как само чакаше този момент. Сега ще се развихри, пред неговата и на Прокопиев фантазия немското Гестапо ще е забавачница за начинаещи. Двамата имат много да си връщат. Христо Иванов се огледа. Навсякъде цари любов, и то неприкрита. Мъже и жени, мъже и мъже, жени и жени, неопределени, транссексуални, лица от „третия пол“ или каквито там има още под слънцето. Пъстра картина, а за капак на площада се издига паметник на ДЕОС и една гола и полегнала на морските скали фигура, досущ като Голата Маха на Гойя – това е доскорошният лидер на политическия им партньор Виктор Лилов. Да, в новата държава свободната любов е победила здравите обществени стереотипи. Няма да мислим за следващите поколения, гледащи невръстно сега тази пасторална и натурална любовна идилия. Какво ли може да се обърка в главите им. Остава само да се надяваме, че ненормалното днес ще е съвсем нормално утре. 

Дали навсякъде сме победили, започна да се съмнява Иванов. Вдигна телефона и се обади на новия министър на образованието. Това бе Емил Джасим. Олекна му. Емил ще ги оправи. След неговата реформа новите поколения българи няма да знаят що е то национална гордост. Симеон Велики и Васил Левски ще са само ехо от миналото. Сега неолибералните ценности ще превземат съзнанието на младите българи. Както казваше Джасим, вие, българите, трябва да свикнете, че сте само един от етносите на тази територия и миналото ви няма значение – или нещо в този безумен смисъл. Същият този Джасим, който обиди публично Апостола на свободата, днес ще реформира образованието. След него и пораженията от атомната бомба ще са за предпочитане пред душевната деградация и непросветеност, която очаква нацията ни.

Иванов погледна към Витоша и Банско, там лифтовете вече ги нямаше, но и туристите също ги нямаше, само горските мишки тичаха необезпокоявани по маркираните за десетки милиони „зелени“ пари пътеки. Да, Зелените са победили. Тома Белев е новият министър на околната среда и водите. Свърши зеленият рекет върху бизнеса, сега държавата официално е тяхна и грантовете отново ще потекат към зеления октопод. А и не само към него – толкова НПО-та създадоха последователите на гуруто Христо Иванов, които трябва да продължат да се хранят от държавните пари. Те са специалисти по „нищоправене“ и безсмислени „реформи“.

И най- важното, в новата държава го няма и Пеевски, няма ги и омразните на Иванов медийни бухалки, които всеки ден го разпъваха на кръст. Няма ги, каква блажена за ухото на гуруто на протестърите тишина. Чува се само техният глас, тяхното мнение, на единствените обществени ментори. Сега те са и пътят, и истината, и животът. Други няма. Не би могъл и да мечтае Иванов за нещо по-хубаво. На вестникарските будки стоят само „Капитал“ и „Дневник“, а в програмите на големите телевизии се канят само анализатори и говорители на кастата на умните и красивите. То и досега в телевизиите бе същото, но сега е някак много по-хубаво. Толкова хубаво, че чак не е за вярване.       

Да, мечтае си Христо Иванов. За новата държава Атлантида, за новия дом на висшата раса на умните и красивите. Преди седемдесет години едни други хора на север от нас също мечтаеха за Атлантида и за доминацията на своята висша раса, но завършиха на бунището на историята.
Това обаче е една друга история....