След осем месеца усилена работа завърши възстановяването на архитектурния паметник „Кръстата казарма” във Видин. Ремонтът е по проект „Възстановяване на сградата на „Кръстата казарма” и изграждане на прилежаща инфраструктура”. Проектът се финансира от Европейския съюз по оперативна програма „Регионално развитие”, съобщи директорката на Регионалния музей Фионера Филипова. Бенефициент бе Министерството на културата. Общата стойност на проекта е 1,5 млн. лв.
Разкрихме две погребения едно под друго на два метра под основите на &bdquo;Кръстата казарма&rdquo; на Осман Пазвантоглу във Видин. Това съобщи археологът Оленка Миланова от Историческия музей във Видин, открила находките.<br /> <br /> Двата обекта са в южното крило на &bdquo;Кръстата казарма&rdquo; и са един над друг, като между тях има пласт със следи от опожаряване, разказа Миланова.<br /> <br /> Намереното в по-горния слой тяло по първоначален анализ е било положено в гробница, смята Миланова. В този слой освен скелета са открити и парчета от графито-керамика и византийска монета. Металдетекторът, с който работят, реагира на метал и в останалата неразкрита част на гроба. Гробът е залепен до вътрешната стена на &bdquo;Кръстата казарма&rdquo; с една тънка мазилка от сантиметър и половин и е на 2,10 м дълбочина, на 75 см от ходовото ниво на вътрешното помещение, обясни Миланова. Археологът смята, че вероятно гробът е на млада жена и е от прабългарската епоха, съдейки по вече извадения и почистен череп. За това те съдят по факта, че зъбите са добре запазени и не са изтрити. Откритите човешки останки бяха изпратени за изследване и точна датировка в НАИМ в София, съобщава &ldquo;Монитор&rdquo;.<br /> <br /> Археолозите проучваха освен погребенията и южния двор на &bdquo;Кръстата казарма&rdquo;, където пък са намерени и керамични фрагменти от римската епоха. Фактите дотук навеждат на това, че &bdquo;Кръстата казарма&rdquo; е била мощен център и на средновековния Бдин.<br /> <br /> При старта на ремонтните дейности първо бяха открити зидове от по-стара постройка, върху която е &bdquo;стъпила&rdquo; сградата във формата на кръст. По време на реставрационните работи на обекта археолозите и строителите се натъкват на многобройни кости &ndash; и човешки, и животински &ndash; в не малък параметър около &bdquo; Кръстата казарма&rdquo;. Това навежда специалистите на мисълта, че тук е бил разположен градски център още преди 1800 г., а защо не и в по-ранни епохи. При извършване на ремонтните дейности Оленка Миланова посочи, че първо е демонтирана желязната решетка към този прозорец и са проучени пластовете, които са в основите на казармата. В единия от дворовете има и кладенец, установили учените.<br /> <br /> &bdquo;Когато се изчисти растителността, се видя, че има допълнителни неща, за които ние не сме знаели. Например &ndash; от южна посока се разкри отвор, врата, от която се е влизало от юг в този османски комплекс. Височината на тази врата е 3 метра. Остава обаче да се разкрие пространството, което е под нея, защото когато е правена реставрацията на оградния зид, това нещо не е било забелязано&rdquo;, обясни Миланова.<br /> <br /> Отдясно на тази врата са открити три надписа с датата, която сочи построяването на оградния зид. От северното крило на тази дълбочина излезе по-стар градеж.<br /> <br />