В историята на България има много преврати. Още от времето на Първата и Втората ни държава са извършвани много преврати срещу владетелите. След Освобождението през 1878 година са извършени поредица от преврати.

Но в тази своеобразна класация задължително трябва да отбележим този човек, който успява да осъществи 3 успешни преврата само за 21 години. Неговото име , разбира се , е Кимон Георгиев. Днес ще разгледаме повече по темата как е осъществил тези 3 преврата, пише poznanieto.bg.

Кой е Кимон Георгиев, човекът преврат през 20 век в България

Кимон Георгиев е роден през 1882 година в Пазарджик. Още от малък се увлича от точните науки, но семейството му е прекалено бедно, за да го издържа в обучението му и се налага да кандидатства във Военното училище в София.

Завършва го успешно и започва военната си кариера продължила между 1902 и 1919 година. По време на Балканската война служи в Родопския отряд на генерал Стилиян Ковачев.

Подкрепя настъплението на българската войска към Солун с цел да избързат преди гръцките войски да са дошли и да окупират града. По време на Втората Балканска война получава чин капитан.

По време на Първата Световна война е активен участник на Солунския фронт. Участва в пленяването на повече от 300 британски войници заради което е повишен в чин майор. Участник е и в известната битка при Черна вода, къдете българските войски удържат силите на Антантата. Бива тежко ранен при боевете, в резултат на което се стига до загубата на едното му око.

Това го води по пътя на чиновническата кариера в Министерство на отбраната. Така постепенно започва да се занимава и с политика.

Първи преврат – 9 юни 1923 година

Първият преврат, в който участва Кимон Георгиев е този от 9-ти юни 1923 година. След завръщането си от Първата световна война, участва във формирането на Военния съюз. Това е организация на запасните военни офицери, които са недоволни от Първата и Втората национални катастрофи и смятат, че те не носят вина за тях, а са виновни политиците, които са поставили страната в подобен тип ситуация.

Разслоението с Александър Стамболийски са забелязва още в първите години на неговото управление. Подписването на Ньойския мирен договор и съставянето само на Земеделско правителство е само началото на едно дълго и сериозно противоречие между страните.

Борбата на Стамболийски е да ограничи и вече по-късно забрани дейността на Военния Съюз. Конфронтация на Стамболийски се засилва и с така наречението демократични партии. По този начин, лидерът на БЗНС си създава много врагове.

Точката на пречупване за преврата са изборите от април 1923 , в които БЗНС печели мнозинство от 52 % от гласуващите. Това води до ответна реакция на обединение на цялата опозиция(без българските комунисти) срещу Стамболийски и се стига до преврата на 9 юни. Като един от водачите на Военния Съюз, Кимон Георгиев е един от основните участници в преврата – дори присъства заедно с другите ръководители и бъдещи министри при учредяването на новия кабинет.

В този преврат, Кимон Георгиев играе съществена роля, но не е водещият при осъществяването. Това ще се промени при следващите му превратаджийски дейности.

Втори преврат – 19 май 1934 година

В началото на 1930-та година Кимон Георгиев постепенно не взема участие в дейността на Демократическия сговор. Става част от новата радикална организация – кръгът Звено и запазва връзките си с Военния съюз. Започва подготовка за участие на Звено в политиката, започва обиколки на страната и дори е редактор на вестника на организацията.

По този начин се утвърждава като една от водещите фигури в структурата.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук