Боклук до боклука. Така изглежда столицата, откъдето и да я погледнеш – все за смет става дума. Извън София е същото. А по-тежкото е, че вече сме свикнали. С боклука и с онези, които го произвеждат – от всякакъв тип и род.
Години наред си затваряме очите, ушите и устата. Заприличали сме малко на трите маймунки от будистката притча. Мизару, която си покрива очите и не вижда злото. Киказару, която се покрива ушите и не го чува. И Ивазару, която си покрива устата и не говори за него. Христоматиен пример.
А злото си битува и царува на воля. Само че за разлика от тях нас отдавна ни направиха на маймуни.
Всички сме наясно със злото, което ни заобикаля, но някои го познават в дълбочина.
Проблемът на София не е само в боклука, а в безхаберието – в дългогодишното изхвърляне на отговорността в контейнерите на обществения интерес. Управленската небрежност, толерирана десетилетия, мирише по-силно и от най-препълнените кофи в центъра на града.
Тук не става дума за елементарни отпадъци, а за разложения морал и за система, затънала до шия в оправдания.
Фирмите за сметосъбиране, разпределени отдавна като мафиотски пъзел, се държат като властелини на пластмасовото царство. Договорите очевидно тежат повече от доблестта. А гражданите пак го играят статисти в предизвестена трагикомедия.
Както винаги, сметките ги плащат обикновените хора.
Свикнахме да живеем в урбанистичен морален срив, в който камионите не идват, докато контейнерите преливат, а тротоарите са осеяни с остатъци от институционална гнилост. Това е не по-малко опасно от наводнение или пожар.
Не, господа управляващи, това не е просто криза с боклука! Това е огледало на начина, по който се управлява държавата от години – на парче!
Капката гражданска търпимост отдавна е преляла. Всички вече са наясно и с безсилието, и с неориентираността ви.
В София кризата е толкова тежка, че вече се въвежда аварийна система за събиране – камионите прехвърлят боклука в централен пункт, а в определени райони се монтират допълнителни контейнери.
Властите уверяват, че решението не е политическо, а "чисто управленско", но по света отдавна знаят, че България все още се бори с нелегални сметища, неусъвършенствана нормативна база и неуспешна европейска интеграция в сферата на отпадъците.
У нас е ясно, че протича консолидация така, както и в бизнеса с екотаксите. Само че тук тя не носи чистота, а икономическо влияние.
София съвсем не е първият град, който се дави в собствената си безотговорност.
През 2007 г. Неапол буквално потъна под тонове отпадъци. Последва оставката на тогавашния премиер Романо Проди. Мафията Камора бе превърнала сметосъбирането в инструмент за власт, а Европейският съд по правата на човека осъди Италия за нарушаване на правото на живот на гражданите.
Всъщност проблемите там започват още през 1980-те и 1990-те, когато регионът Кампания, наричан "Triangle of Death" ("Триъгълникът на смъртта"), е на ръба на екологичен и здравен колапс.
През 1994-та е обявено извънредно положение.
В Манила сметище се срина и погреба над 200 души под планини от боклук.
В Индия цели градове бяха наречени "Garbage Cities", защото боклукът растеше по-бързо от реформите.
Да се върнем на Неапол – той бе осъден. Ние още не сме. Но ако продължим да трупаме бездействие, скоро няма да остане място нито за боклука, нито за оправданията.
А решения има. И то работещи. Но явно друго не достига.
В Брюксел, Любляна и Хонконг действа системата Pay-As-You-Throw (PAYT) – плащаш според количеството отпадъци, които изхвърляш. Резултатът: до 40% по-малко боклук и 70% повече разделно събиране.
Сан Франциско още през 2009 г. въведе закон, задължаващ всички домакинства да сортират отпадъците в три контейнера: рециклируеми, компостируеми и остатъчни. Това доведе до рекордно ниво на рециклиране.
В Берген, Норвегия, използват подземна пневматична система – "вакуумни тунели", които изсмукват отпадъците до централен пункт, елиминирайки нуждата от камиони и намалявайки замърсяването.
Да, скъпо е. Но приложимо – стига да има воля.
Подобни технологии могат да се въвеждат пилотно в определени квартали и после да се разширяват.
Италианският Парма се превърна в пример за "град без боклук", след като въведе видеонаблюдение, RFID контейнери и глоби до 10 000 евро за нерегламентирано изхвърляне.
В Европа и у нас се говори за кръгова икономика, следователно отпадъците са ресурс, а не край. Само че в София отдавна сме изгубили не само рециклируемите материали, а и моралния си компас.
Някога казвахме, че София е "градът, който расте, но не старее", а днес тя е градът, който расте и страда от липса на чист въздух, достойнство и отговорност.
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ
