Миналата седмица тя води първото заседание на Народното събрание. Нейните думи останаха да звучат дълго, след като то приключи. Остана да кънти и смехът й  – смехът на директните изказвания  и тъжният смях на болезнените истини.

На 79 г. Мика Зайкова е най-възрастният депутат в 45-ия парламент. Влезе в него от гражданската квота на „Има такъв народ“. Напомни на колегите си, че се събират в сградата, където пише “Съединението прави силата”.

Тя е икономически анализатор и финансов експерт. От 1994 г. до 2017 г. е била икономически съветник на президента на КТ “Подкрепа”. Защитава правата на работниците пред 13 правителства, а днес напомня в интервю за Kmeta.bg., че трябва да защитим държавата си.


- Г-жо Зайкова, донесохте голям заряд с откриването на  45-ото Народно събрание. Много хора се радваха на изказванията ви заради искреността, непринудеността и директността, които показахте и които често липсват в парламента. Как тези черти се съхраняват във времето?
- Когато човек говори истината и това, което си мисли, никак не е трудно. Не ми се е е случвало през живота, независимо от това дали съм имала началници, които са били авторитарни, аз винаги съм си била това, което съм.

Е, имало е и периоди, в които не съм могла да прогресирам с тази моя откровеност в кариерното си развитие, но предпочетох да бъда искрена и да изказвам това, което мисля. Кариерата може и да почака, както виждате доста дълга стана моята кариера.

- Бяхте ли се подготвили за представянето си в първия работен ден на новия парламент?
- Много хора искаха да ми помогнат – да напишат нещо, но това не бяха моите думи. И тогава казах на колегите – благодарна съм, че искате да ми помогнете, но това не съм аз, не е моят изказ. Горе-долу си скицирах изказването вечерта, преди да тръгна. Когато човек се изказва ад хок, винаги казва истината.

Това, което казах, си го съчиних в момента. Всички останали варианти на речта, отидоха в небитието. Нямам стрес от камери и хора пред себе си. Случвало ми се е да произнасям реч и сред протестиращите. Може би ми е заложено и генетично – майка ми е българка, а баща ми евреин. Евреите са древна нация и имат богата култура на изказ. И двете нации са достатъчно древни – и българската, и еврейската. Българите сме древна нация с древна култура и можем много.

- Уморителни ли са за вас часовете, прекарвани в дебати, изслушвания и нападки – каквито видяхме през миналата седмица?
- Никой не казва, че в средата няма зрънца, от чийто изказ да се срамуваш и аз, честно казано, се срамувах от това, което колегите правиха миналата седмица в парламента.

Но мисля, че не го правят, защото мислят така, а защото така им е наредено – да саботират. Познавам много хора от различните парламентарни групи – в течението на работата, била съм 25-27 г. в синдикатите, и съм имала контакти с тях. Познавам колегите, те не са толкова невъзпитани, те просто изпълняват повелята. Аз съм работохолик и тази работа не ми пречи.

Сега работих събота, неделя и понеделник на моя компютър, а днес (б.р. – във вторник) работих цял ден в парламента. И утре пак съм там, защото сроковете за националния план са много кратки.

Ако не го внесем, няма да получим една стотинка, Европейската комисия иска да види ясно очертани реформи и истински остойностени проекти, които показват ефективност за ползване на ресурс. Никой няма да ни даде 12 млрд. и ние просто да ги пръснем.

- Успяхте ли да изчетете Националния план за възстановяване и устойчивост? Какво мислите за него?
- Разбира се, запознала съм се и с трите му версии. Третият вариант е пълен кошмар. Това са 294 страници, пълни с много обратни изречения, които са по 10-15 листа. За да стигне човек до същността на нещата, трябва да се зарови доста надълбоко. Планът е разделен на 4 стълба (б.р. –  “Справедлива България”, “Иновативна България”, “Зелена България” и “Свързана България”). 

За мен най-важни са иновациите. Техниката и технологиите у нас – говорим за производство, не за цифровизация и дигитализация, са на нивото на средата на 50-те години на XX век. Спешно се нуждаем от реформи, нови техники, технологии и иновации. В първите два варианта на плана на този стълб бяха дадени най-малко пари.

Във втория вариант бяха дали 2 млрд. 431 млн. евро за този стълб. Започнах да търся кое ще породи иновацията. От тези пари само 430 млн. са за научно-технически изследвания и иновации. В третия вариант парите по този стълб са увеличени леко, но парите за иновации са по-малко, отколкото в предходните варианти.

Голямата сума отива за ремонти на училища, детски градини – образованието не се оправя по този начин, саниране и инфраструктура.  България беше на 5-о място по качество на образованието – сега е на 88-о. Днес ми се обадиха учители от Карлово и ми казаха, че в техния град има две гимназии и има забрана на министъра на образованието да има езикови паралелки, а който искал да учи език – да отиде в Пловдив.

- Сама казахте, че сме най-бедната държава в ЕС, с най-ниска минимална заплата. Какво ни държи непрестанно на дъното на класациите?
- Тук се изсипаха милиарди. България влезе в ЕС през 2007 г. От 2004 Европа ни даде т. нар. предприсъединителни фондове, за да можем да се преустроим и присъединим и да не бъдем в това окаяно състояние.

Тогава Николай Василев бе вицепремиер. Той получи за електронно правителство 190 млн. евро. Оттогава се изсипаха милиарди. Да сте видели електронно правителство? Да сте видели улеснение за бизнеса – не да се ходи от гише на гише. Няма и да видите при тази мафия. Всяко гише означава рекет. Не са виновни фирмите, че асфалтът е некачествен, а санирането се руши. Когато ти дадат 100 единици пари, след това искат да им върнат 50 или 70.

Това е гигантско крадене. И какво си мислят, като са натрупали пари в офшорни сметки? Че утре ще си живеят? Най-голямата офшорка е в Швейцария. И когато отидеш ѝ им кашеш, че имаш 400-500 млн. лева, те ще ти поискат произход на парите, за да ти ги изплатят. Как ще го докажат – да ги видя!

- Какво мислите за влизането на премиера в оставка Бойко Борисов в болница, когато в сряда се очакваше да дойде при депутатите, и за проектокабинета, който представи?
- Аз съм вярващ човек и на никого не желая злото. Г-н Борисов сега е решил да се оперира – да е жив и здрав, обаче този смехотворен кабинет, който предложи… всички в туризма са в потрес, защото ще имат особен министър. Да не говорим и за културата. Няма смисъл да го обсъждаме това правителство – или няма да бъде внесено в парламента, или няма да бъде прието.

- Казахте, че се надявате да бъдете добра орисница на новия парламент. За какво го орисахте?
- Толкова сме затънали, а някои хора, за да запазят властта си, мислят, че като изгърмят държавната хазна и оставят без стотинка следващото правителство, което и да е то, ще се върнат на бял кон. Няма да стане. Наистина съм изключително притеснена.

Само за едно тримесечие има дефицит 1 млрд. 650 млн. Ананиев си взе чантичката и просто избяга от залата в парламента. Така или иначе, ще бъде принуден да докладва. Той твърди, че фискалният резерв е 7,9 млрд. лева. Това са парите на Европейския съюз за авансовите плащания. Те не са направили плащания, спрели са на много държавни предприятия заплатите – за да може да има някакви парета във фискателния резерв.

Притеснявам се за Сребърния фонд, който гарантира устойчивостта на държавната пенсионна система. Притеснявам се да не стане „Дянков 2”, който взе резерва на здравната каса и не го върна. Ако се случи същото и със Сребърния фонд, какво правим с пенсиите? Иска да изсипе целия народ пред парламента. Да фалираш държавата, за да бъдеш на власт, е позор!

- Защо подкрепихте партията на Слави Трифонов?
- Защото там има едни млади и умни хора. Сценаристите са изключително възпитани и културни, нямат политически опит, но ще го придобият. Хората, които Слави представи, са амбициозни и можещи, с креативни идеи, аз много ги харесвам и просто искам да им помогна. Не се включвам в никакви комисии, искам само да им помагам и това правя.

Те още нямат опита да говорят пред хора. Времето ми за кариера е минало много отдавна, сега е време да си гледам внуците. Тази школа, през която аз минах в КТ „Подкрепа”, е много полезна и тя ме научи да не се страхувам да казвам истината. Особено когато го ръководеше доктор Тренчев, имахме свободата да говорим абсолютно каквото мислим. Сега нямам иманета и сметки в банките. Аз съм човек на една пенсия. Пенсията ли ще ми вземат? Най-много да си замина в по-добрия свят при мъжа си. Нито смъртта ме плаши, нито истината.

- Ваксинирахте ли се срещу COVID-19?
- Цяла Европа престана да употребява една от ваксините. Мои близки си отидоха след втората доза на „АстраЗенека”. Не мога да простя така безотговорно да се отнасят към здравето на българите.

Това не са ваксини, това е етап на разработването на ваксините. Световният опит  е на гърба на човешкия живот. Това ме притеснява – откъде накъде на моя народ, който е толкова умен и изстрадал, да му изпращат „АстраЗенека”, а те да се ваксинират с „Модерна” и „Пфайзер”. Все още не съм се ваксинирала, но колкото и да не харесвам ваксините, лятото, ако дойдат, ще го направя. Не мога да рискувам здравето на внучката си.

- Как избрахте икономиката за свой път в живота?
Първата ми специалност е в Минно-геоложкия институт – „Обогатяване”. По времето на социализма мъжа ми го разпределиха в Бухово, мен – в „Марица Изток”. Детето ни отиде при свекърва ми в Якоруда. Беше кошмар. Успях да се освободя от разпределение, върнах се в София и започнах да си търся работа. Станах проектант на машини, които събират чакъл и пясък от дъното на реките.

Видяхме обаче, че с тази работа нямаме перспектива. Мъжът ми записа „Централи и подстанции” в МЕИ, а аз реших „Икономика”. И изведнъж ми хареса и сега ми е интересно. Моите приятелки се шегуват, че чета икономически текстове като криминален роман – защото ми е интересно.

- Кой избира името ви Мика и носи ли някакво специално значение?
Сестрата на баща ми се е казвала Мериел и са я наричали Мика. Починала е месеци преди да се родя. Виждала съм я само на снимка. Евреите кръщават децата си с имена на вече починали хора. Има поверие, че ако дойде Ангелът на смъртта и детето е кръстено на жив, той може да се обърка и да вземе младия живот вместо стария.

Аз съм от дълголетен род. Моята прабаба замина за Израел на 105 г. Баща ми живя 94 г. Мои братовчеди са живели в Кибуц – нещо като ТКЗС, на границата на Израел и Арабския свят. Там хората не ползвали пари, а всичко им било платено, всичко е на доброволен принцип.

- Благодаря ви, г-жо Зайкова, за всичко, което споделихте, разказахте и коментирахте.
- Е, аз ви казах толкова много глупости (Смее се).