Ще се промени ли американската политика спрямо Балканите. По тази тема кореспондентката на Дойче веле във Вашингтон Соня Каникова разговаря с Джон Ситилидес, директор на програмата за Югоизточна Европа в научния център „Уилсън”.
Предвиждате ли промяна на американската политика на Балканите при новата администрация на Обама?
„Балканите може да се обърнат и да ухапят Запада по начин, който не можем да предвидим. Добрата новина е, че говорим само за Западните Балкани. Бившите Източни Балкани, България и Румъния, сега са твърдо интегрирани в НАТО и ЕС.

В тези държави има някакво ниво на политическа стабилност, те следват пътя на свободните пазари, демокрацията и – да се надяваме – на върховенството на закона. Но в региона има и сериозни проблеми. Да вземем примера с Босна. Не съм чувал за каквато и да е инициатива, нито на администрацията на Буш, нито засега на Обама, за разрешаване на евентуална политическа криза в Босна. Ако настъпи криза, предполагам, че Западът ще се обедини в действията си. Но в момента няма никакъв план за действие в случай на нов колапс в Босна.”
А какво можем да очакваме по отношение на развитието в Косово?
„Косово, в известен смисъл, се движи към по-голяма независимост. Но няма никакви усилия за помиряване на двете страни в спора – на Косово с неговите претенции за пълно признаване на независимостта му и на Сърбия с нейните съвършено легитимни задръжки. Основен губещ в този спор се оказва Сърбия, тъй като това й пречи да се движи по-динамично към членството в ЕС. До голяма степен това е и въпрос, който трябва да се реши в сръбската политика. До каква степен сърбите ще се примирят с този свършен факт остава въпрос, който още дълго време ще бъде без адекватен отговор. Да се надяваме, че решението няма да се търси чрез насилие.”
В Сърбия изобщо не са доволни от факта, че Хилари Клинтън може да стане държавен секретар, което се дължи на лошите спомени от управлението на Бил Клинтън.
„Много външнополитически експерти от времето на Клинтън ще станат част от администрацията на Обама. Той има нужда от опита им. Най-скорошният държавен опит на демократите е от времето на Клинтън. Това е същият този екип, който даде стартовия сигнал за бомбардировките в Косово и Сърбия – акт, който всъщност е в корена на косовската независимост.
Същевременно прецедентът с Косово е проблематичен не само в тази част на Европа – вижте какво стана с Русия и Грузия. Западът може би направи стратегическа грешка, като упражни натиск за признаване независимостта на Косово, без редица държави начело със Сърбия да са съгласни с това. Сега Русия хвърля Косово в лицето на Запада всеки път, когато прави стъпки като тази в Грузия. Тези проблеми остават сред нерешените.”
Македония не е ли един от тях?
„В спора между Македония и Гърция ставаме свидетели на един от най-новите замразени балкански конфликти. Това, че министър-председателят Никола Груевски отнесе въпроса до съда в Хага, гарантира, че през следващите 3 до 5 години ще имаме правен спор между двете държави. Сега и в Гърция има известно отдръпване от проблема, тъй като двустранните преговори изглеждат безсмислени, щом някой съдия в Хага ще решава въпроса. Най-доброто, което САЩ могат да направят в този конфликт, е да направят няколко крачки назад.
Много хора вярват, че на македонците е била дадена голяма – и несправедлива – поддръжка, че Вашингтон подкрепя македонската позиция срещу Гърция. Може би най-добрият начин да се накарат македонците да влязат в преговори с Гърция е да им се покаже, че САЩ няма да ги подкрепят.
Администрацията на Обама ще има да решава ред стратегически въпроси по цял свят, което ме кара да мисля, че Държавният департамент няма да се задълбочи в помощта за Македония в нейния спор с Гърция. Надявам се, че греша за гръцко-македонския въпрос и че те ще могат да постигнат компромис, който ще е полезен, макар и болезнен.”
Каква ще е политиката в Черноморската зона?
„Черноморската зона продължава да обърква западните анализатори; смятаха я за не много важна, а се оказа точно обратното. Регионът добива все по-голямо значение, тъй като би могъл да се превърне в арена на борбата за надмощие, която се води между Русия и Европа.
Пример за това е Украйна, стратегически важна страна, където проевропейските сили и руските националисти имат равно влияние. Видяхме руския отговор на развитието в Южна Осетия и Абхазия. Проблемите с пиратството може да се появят и в Черно море, като имаме предвид енергийния товар, който преминава от Русия и Грузия към Турция, България, Румъния. В зоната имаме и замразени конфликти – в Украйна, Молдова, Приднестровието.
Мисля, че Черноморската зона ще бъде важно звено в голямата геостратегическа рамка. Събитията в този регион ще принудят Запада да се занимае с него на по-високо ниво и с повече усилия. Здравите партньорства с България и Румъния ще са ключови за общата сигурност. Ние гледаме на тези държави като на партньори. Те са много важни в стратегическо отношение. Разположените на тяхна територия военни бази ще имат ключова роля в случай, че настъпят кризи в Кавказ или Близкия изток. Ние имаме съюзници в Европа, но с България и Румъния имаме здраво военно партньорство.”
Следователно смятате, че военните бази в България и Румъния ще продължат да съществуват?
„Тяхното бъдеще е напълно сигурно. Проблемите в тази част на света няма да отминат бързо. Те дори биха могли да се изострят. Ако това се случи, ще трябва да разчитаме още повече на съюзници като България и Румъния. Не виждам някакво бъдещо разрастване на тези бази, но в този момент имаме стабилно партньорство с общи ценности и цели в района на Черно море. Убеден съм, че ще продължим тези отношения.” /БЛИЦ