Заговори ли се за ориенталския свят и танци у нас, няма как да не се появи и името на Warda (Уарда – в превод – цвете, бел.а.). Тя е един от най-изявените представители на тази култура по нашите географски ширини. Но кой се крие зад този псевдоним, даден от египетски учители в Кайро? Отговорът е Цветина Данова. И ако досега не сте чували за нея, време е да я опознаете по-отблизо. Тя е изпълнител, инструктор и хореограф, както и организатор на арабски танцови събития. Тя се влюбва в Близкия изток още като дете, когато отива в арабски клас в училище и започва да изучава езика. Днес Уарда танцува с цялото си сърце и обръща значително внимание на смисъла на музиката, която подбира. За нея танцът идва от душата и е изписан на всички части от тялото. Тя има уникално сценично присъствие и драма, съчетани с типична египетска техника и силни движения на бедрата. Дори и публиката да не знае превода на думите, тя лесно би разбрала смисъла им, гледайки изпълнението на Уарда. Но повече за самата Цветина и как се е превърнала в Уарда нека разкаже самата тя.
- Защо ориенталски танци, как започна всичко? Пробвала ли си и други стилове?
- От дете имам огромен интерес към Ориента. На 16 г. се преместих в арабския клас в училище и посетих Египет, който според много хора е „майката на ориенталския танц“. Върнах се у нас и започнах да се уча да танцувам. Някои движения ми се отдаваха с лекота, но други много ме затрудняваха. Ориенталските танци в чистия им вид, идващ от Египет, са наистина сложен танц, съставен от много стилове. Често хората спорят и отричат да са трудни, защото ги бъркат с нещо друго и не са виждали истински ориенталски танц, който се развива у нас от сравнително скоро. Не се занимавам с други танцови стилове, тъй като съм отдадена на този, но съм посещавала класове по класически балет, за да подобря стойката и линиите си.



Отвори школа за преподаване на ориенталски танци

- Кой бе най-трудният момент и кога усети, че това е нещото, с което ще се занимаваш занапред? 
- Имала съм и трудни моменти. През 2012 г. с тогавашната ми учителка посетихме сутрешния блок на БНТ, където показахме танци и ни взеха интервю. И двете бяхме в началото и си нямахме идея от класическия ориенталски танц, но не го осъзнавахме. Същия ден попаднахме на фейсбук група на местното общество по ориенталски танци и прочетохме редица упреци. Натъжих се и мислех да се откажа, но реших да се запозная с тях и да им обясня, че обичам арабските танци и култура и не целя да обидя ориенталския танц. Започнах да тренирам усилено и инвестирах всичко, за да пътувам и да се уча от най-добрите в бранша. Сега тази история е в миналото, но благодаря на Бог, че се случи така. Началото е много коварно. Когато видя някой незнаещ, който си е повярвал, както аз тогава, винаги ще му кажа, че не е достатъчно компетентен, дори и да съм „лошото ченге“. Целта ми е да започне да работи усилено, да иска да ми натрие носа и ми докаже на какво е способен. 
Труден за мен също е всеки момент, когато видя отношението на странични хора към този танц, което се дължи на факта, че не го познават. Аз реших да отдам живота си на тези танци, когато започнах истински да ги опознавам. Ето защо нито една трудност не е в състояние да ме откаже.

- Как гледат в България на този тип музика и танц, имала ли си неприлични предложения?
- Отношението у нас към този танц не е завидно добро, но не е и като преди 10 години. С всяка изминала година нещата се подобряват значително, тъй като усилено популяризираме тези танци. Правим фестивали, концерти, спектакли, уроци… В страни като Корея, Япония и Китай има невероятно уважение към арабския танц и огромен брой хора искат да го научат. Вярвам, че и тук колкото повече хора посетят концерт или урок, докосвайки се до египетския танц, започват да осъзнават колко труден, богат и разнообразен е той.
Неприличното предложение е следствие на впечатлението, което оставяш у хората. Преди танцувах активно в заведения в рамките на 3-4 години, но не съм получавала никакви „мръсни оферти“, тъй като не съм оставяла у хората грешното впечатление, че се занимавам със странична дейност, различна от танците. 



- Има ли конкуренция в този бизнес и как се справяш с нея? 
- Разбира се, че навсякъде има конкуренция. При нас - също, но всичко е в рамките на здравословната конкуренция, която те кара да работиш здраво. Никога не се е случвало да си правим мръсни номера, надявам се и да не се стига дотам. Дори си имаме общност – фейсбук-група, която създадох преди година и там масово си обсъждаме бъдещи планове и идеи, обменяме опит. Като цяло танцьорките, които се занимават с египетски танци професионално, в цяла България не са много. 


Носител е на множество медали от целия свят

- Костюмите ви са винаги много ефектни, а удобни ли са? Имаш ли любима дреха/дизайнер? 
- Един костюм може да е много красив, но грам да не е удобен и подходящ за танци. Например не е никак добре да е твърде тежък или пък, докато се движим, да ни се качи до пъпа, да започне да се смъква надолу или да се движи настрани. Професионалните дизайнери на ориенталски костюми си имат тънкости как един костюм да е ултраблестящ и ефектен, но да бъде много лек и издръжлив, да не се мести, повдига и пр. Имам доста костюми на египетския дизайнер Хишам Осман, който е наричан и „Джорджо Армани на ориенталските костюми“. През октомври 2018 г. той ще дойде за втори път в София, на организирания от мен фестивал „Хез Я Уез“, където ще направи и модно ревю. Харесвам също и костюмите на невероятната Иман Заки. Тази година за пръв път успях да си купя от Кайро неин костюм. 



- Кой е твоят идол, човекът, от когото се учиш?
- Има огромен брой учители, които харесвам и от които обичам да се уча, но като преподавател на моя личен топ стои египетската звезда Ранда Камел. От нея лъха едновременно женственост и сила. Техниката й е наистина сложна и е голяма трудност за доста ориенталски танцьорки. Тя работи с огромен брой мускули на тялото и наистина представя египетската техника без добавки и украшения. Същевременно има страхотна харизма и емоция, като танцува всеки стил с различна енергия. Именно тя много ми помогна да разгранича атмосферата на различните стилове и да ги танцувам с различна емоция, тъй като западняците масово танцуваме всички стилове с една и съща енергия. Откакто започнах активно да уча от нея, смятам, че промених цялостно начина си на изразяване в танца, съответно и техниката си. 

- Кое е най-важното нещо в ориенталския танц, без което в никакъв случай не може? 
- Всеки компонент е важен, но все пак едва ли има танц, в който чувството за ритъм у танцьора да не е задължително. Конкретно при нашия танц най-важна е техниката в бедрата и, ако питаш всеки египтянин, ако тя липсва, това не е ориенталски танц. Друг съществен компонент е емоцията. Без ярка и силна емоция ти правиш просто демонстрация на някакви движения, независимо колко са прецизни.

- Пътувала си много по участия и фестивали, кое е пътешествието, което винаги ще помниш? 
- Най-вълнуваща за мен ще си остане първата ми визита в Египет, която не бе обвързана с танците. През 2010 г. направих голям тур на цялата страна с баща ми. Първо бяхме 3 дни в Кайро, след това с нощния влак пътувахме близо 900 километра, за да стигнем до най-южната точка – Асуан. Оттам се качихме на круиз, с който пътувахме 4 дни нагоре по Нил, посещавайки редица уникални места като Луксор, древния град Едфу, храма Ком Омбо и др. Накрая с кола отидохме на Червено море в курорта Хургада, където 2 дни се отдадохме на релакс. Извадихме голям късмет, защото в целия Египет има само двама екскурзоводи, които говорят български, и нашият бе един от тях. Казваше се Ахмед и беше много артистичен, определено спомогна за незабравимото ни изкарване.

Интервю на Цанка ДОНКОВА, БЛИЦ