Аз бях там.. Така един ден ще започне разказът, който ще чуят моите деца, а ако сме живи и здрави, и моите внуци. Аз бях там..

Аз бях част от "синьото" море. Аз бях част от онези близо 40 000, за които тази вечер нямаше нищо друго освен "Левски". Един от онези, които пяха с пълно гърло, онези, които плачеха от щастие, че са част от това събитие.. Събитие, което завинаги ще остане в историята и в сърцето на всеки един от нас.

Защото снощи нямаше значение дали загубите на "Левски" през сезона за 4, 14 или 24. Нямаше значение дали "сините" са паднали от ЦСКА няколко пъти поред.. Това няма значение. Какво значение всъщност може да имат 4 загуби на фона на 100 години славна история? Ето това ще чуят децата и внуците ми - любовта на феновете не зависи от резултата, не зависи от играта.. Любовта на феновете е навсякъде, винаги и завинаги. А снощи, снощи тя бе по-силна отвсякога. 40 000 на трибуните и милиони "сини" сърца из целия свят бяха заедно в любовта си.

Ще им разкажа как краката се подкосяват, когато камбаната отчита последните секунди преди 00:00 часа на 24 май. Ще им разкажа за "сините" момчета от Сектор "Б", които накараха големи мъже да се просълзят, докато гледат невероятната хореография, докато се наслаждават на уникалното светлинно шоу, съчетано с факли и димки... За "сините" момчета с лъвски сърца, които дадоха всичко от себе си за този празник. Които във времето бяха "лумпени", "хулигани", "качулки", но снощи показаха, че са над обидите и направиха така, че цяла "синя" България да им благодари.

"И ето аз ви думам: има ад и мъка - и в мъката любов!", написа Яворов. Това ще им кажа и аз. Защото в мъката се вижда любовта. Защото след цял сезон страдание феновете на "Левски" показаха, че за любовта това няма значение. Любовта е по-силна от всяка загуба, от всеки тежък сезон. Защото 40 000 загърбиха мъката и дадоха път на любовта. Любовта към клуб, който снощи влезе във вечността и в бъдещето.

А бъдещето.. Те ще го видят, че е хубаво и светло. Показа го снощи едно 15-годишно момче - Станислав Иванов. Това дете вдъхна вяра на всички левскари, че бъдещето е пред тях. Това момче вкара брилянтен гол, но по-важното бе, че не спря да тича през цялото време. Не спря да се открива, не спря да търси топката, не спря да се бори - "Нито капка страх, нито крачка назад", както обича да скандира публиката на "Левски". Всички го сочеха, всички се чудеха кое е това дете.. А след мача той вече е любимец на "синя" България.

Ще им разкажа как снощи мъже, жени и деца пееха като един. Ще им разкажа за Гонзо, за Сираков, за Боримиров, за Кайзера, за Пламен Гетов, Илиан Илиев, големия Люпко Петрович и за много други... Ще им разкажа и за "синия" ангел горе на небето - за Гунди. Както моят баща ми е разказвал за него. "Как само спираше топката на гърди и още преди да падне я изстрелваше и нямаше вратар, който да може да я спаси...", още помня разказите на баща ми. Сигурен съм, че снощи песните и фойерверките бяха толкова силни, че са стигнали дори до Гунди.

"Кажи им, че има една страна България, и в тази страна България има един отбор "Левски". Може и да не са чували за него, но в този отбор съм се родил и в този отбор ще умра"... Това бе от Гунди към Милан, но всъщност това бе към всички нас. Всъщност това бе заветът на Георги Аспарухов. Той ни каза как да обичаме "Левски" и какво трябва да правим за него. А заветът му - той се носи от поколение на поколение, от бащата към сина....

Ще им разкажа за първия ми допир с "Левски".. Дори не помня колко малък съм бил. Баща ми ме заведе на мач Сливен - "Левски". Купихме цветя, а след мача ги подарих на Наско Сираков... Беше спомен, който остава завинаги..

Ще им разкажа и за тежките мигове, които снощи бяха забравени и окончателно отпратени в миналото. Но няма любов, която да не се калява в тежко бреме. Ще им разкажа за автоголовете на Везалов и Иво Иванов, за Антверпен, за Иртиш, Сараево и другите. Да, ще им го разкажа, защото трябва да знаят, че любовта към един клуб е по-силна от някакви загуби..

Ще им разкажа, че тази любов към "Левски" ще им носи сълзи, гняв, ярост. Но с тях тя ще става още по-силна. Ще се научат да преодоляват загубите и да бъдат по-силни в следващия двубой, да бъдат повече, да пеят по-високо...

Снощи "Левски" стана на 100 години, но остана млад. И такъв ще бъде завинаги. Ще бъде, защото снощи стадионът бе пълен с невръстни деца, които пяха и скандираха със синьо шалче и боядисани лица. И бяха много, толкова много. И те, те ще пълнят в бъдеще сектора, те ще пеят песните, те ще се радват до лудост и ще плачат от гняв, но те ще бъдат там.. А докато те са там, долу на терена ще бъде и "Левски"!

Юри МАНЧЕВ/БЛИЦ