Нека им благодарим, че ги има и са нашата гордост. Момичета, вие наистина сте една от малкото светлинки в затъващия ни спорт. В ежедневието на все по-засилващата се помия във футбола, на лоши резултати в останалите спортове, на обиди, критики, вулгарни простотии, вие ни давате надежди. Вие - Невяна Владинова, Мария Матева, Сара Стайкова и чаровниците от ансамбъла - Михаела Маевска, Ренета Камберова, Цветелина Стоянова, Цветелина Найденова и Християна Тодорова. Вие оставате за нас ЗЛАТНИТЕ МОМИЧЕТА на България. Изписвам го с големи букви, защото вие сте шампионки. Може да имате сребро и бронз от Щутгарт, но за нас вие сте шампионки. Това не е еуфория и вдигане в облаците, а признание, което трябва да получите.Със сигурност има и такива, от онези, които ги наричат с модерната дума хейтъри. Които ехидно питат: "Абе, какъв е тоя спорт?!", "Да не са станали олимпийски шампионки, та толкова ги вдигате?!" Нека обаче си зададем въпроса, който едва ли се нуждае от отговор. Ние на колко неща сме втори и трети в света. Повтарям - в света. Тези момичета бяха и световни шампионки миналата година, а сега се върнаха с два медала. Публиката в Германия им стана на крака. Рускините, които са доказана класа, дойдоха и първи поздравиха нашите. Това е признание, нали?! А когато те признаят най-добрите, значи си постигнал нещо.
Най-много обичам някой да се изкаже неподготвен по темата за усилията и труда, които полагат гимнастичките. Както и да отрече всичко, което постигат. Нали сме българи и трябва хубаво да оплюем нашия успех, а да се кланяме на чуждия. Да изгоним нашите звезди, на които светът се радва (бърза справка Димитър Бербатов и Матей Казийски), а ние да цъкаме с език как останалите успяват. И ние успяваме. Нашите златни момичета го доказаха.
Далеч съм от мисълта, а и няма да си позволя да правя анализ на играта им. Сигурно има още какво да се желае. Вероятно сме отстъпили позиции при индивидуалистките, след като Силвия Митева допреди няколко години печелеше медали, а сега се радваме на завоювана квота на Невяна Владинова. Редно е обаче да уточним, че Силвето беше наложена и доказана състезателка, докато Неви тепърва навлиза в световния елит. Какво да кажем за Мария Матева. Това че отказа операция, за да играе на Световното, малко ли е?! Колко от нас и вас ще се жертват, за да са от сутрин до вечер в залата. Колко от нас и вас ще жертват семейните празници, защото са някъде на лагер. На Белмекен, на Спортпалас или на друго място. Колко от нас и вас ще жертват и ще пропуснат рождените дни на близките си, защото по това време тренират. В този момент емоцията отново изплува, защото си спомням какво ми каза едно от момичетата. Натъжи се, защото никога не е била на рождения ден на по-малката си сестричка. Не е била на Великден с родителите си. Пропускала е важни събития. Кофти, нали... Ето защо тези деца заслужават признание, заслужават да им се радваме и да благодарим, че ги има.
След лошото представяне в Баку всички в един глас казаха - провал. Да, вероятно е така, представянето беше лошо. Сега обаче резултатите са други. Медалите пак са на гърдите им. Момичетата от ансамбъла играха без да трепнат. От доста време насам играха без капка колебание, с усмивки на лицата, с удоволствие. А напрежението беше огромно, защото останалите чакаха да се провалят. Конкуренцията също беше убийствена. Вече не е като преди, вече не е само Русия. Сега ансамблите на Беларус, Италия, Япония, Азербайджан също са в играта. И чакат да сбъркаме. Този път обаче те не сбъркаха. Благодарим ви, момичета, че ви има и ни радвате.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
