Радост, надежда, песни, хореография, пак радост, драма, сълзи и гняв. Всичко това само за един ден. Един специален ден, който завърши кошмарно. Говорим за „Левски” и 30 май. Датата, която милиони „сини” чакаха с нетърпение, чакаха от 2009 година. А едни 13 000 сърца се лишиха я от заплатите си, я от джобните си, че дори и от пенсиите си.

„Купата е синя” - толкова хубаво звучеше цял ден в Бургас, където имаше едно „море”, което бе по-синьо от истинското. По-синьо от ясното небе над „Лазур”, Северния плаж и Морската градина. По-синьо дори от очите на Апостола. Едно „море”, което се събра от цяла България с една обща любов в сърцето. Една любов, която обаче бе тежко ранена.

Но тази любов не угасна и никога няма да угасне. Затова „Левски” е на 101 години, затова „Левски” го е имало, има го и ще го има.
След юбилея на „Левски” написах „Аз бях там..”, сега пак бих го написал и пак така го чувствам. Тази година „сините” не спечелиха титла, нито купа, но феновете показаха, че клубът е много по-важен от някакви си „тенекии”. Защото само „Левски” може да накара 13 000 души да минат стотици километри от всички краища на България и да бъдат на стадиона.

Само, че има едни други, които трябва да се замислят дали заслужават тази подкрепа и да осъзнаят, че имат привилегията да защитават емблемата. Дали като ръководители, дали като футболисти. Да се замислят дали заслужават сълзите на онези хора по трибуните и пред телевизорите. Защото долу на терена и горе в ложите имаше хора, които нямат място в „Левски”. Няма да ги изброяваме, защото те си знаят. И футболистите, и ръководителите. В „Левски” е време за действия и време за мъже. Защото към момента клубът е жив само защото има такива фенове. Нищо друго не го крепи.

Трябва смяна на собствеността, трябва смяна на стратегията (ако въобще в момента има такава), трябва промяна на мисленето. Друг изход няма за „Левски”.

Искаше ми се да напиша нещо и за мразещите, защото само една загуба на „Левски”, колкото и идиотска да е тя, може да ги зарадва. Да ги накара да публикуват до втръсване една пластмасова синя купа за салата и да мислят, че това е оригинално. Искаше ми се да напиша нещо и за една легенда, която обаче говори само когато трябва да каже нещо лошо. Г-н Сираков, лесно е да риташ падналия на земята, нали?
ЮРИ СЛАВЧЕВ/БЛИЦ