Кой е вярвал, че ЦСКА не само ще се озъби, в добрия смисъл на думата, но ще започне и да хапе, макар само вечния съперник? Засега. Със сигурност не са само Стойчо Младенов, Александър Томов, Александър Тодоров и хората около тях, които всеки ден работят за това клубът да излезе от "командно дишане". Основният двигател за всичко, което се случва, е червената общност. Кой с цяла, кой с половин уста признаваше и признава работата. А от вчера вероятно вярва в "червеното бъдеще". Аз не съм спирал да вярвам, макар и да не съм го показвал или изразявал. Първо, защото имам луд баща с голямо червено сърце. Второ, защото се водя трето поколение с "червено сърце". И не на последно място, защото съм усетил армейския дух на стадиона.

Смятам, че Стойчо Младенов със сигурност е прекарал една от най-спокойните нощи в живота си. Защото срещу вечния съперник винаги е сладко и можеш да си позволиш безтегловност дори за няколко часа след това. За да преспиш спокойно, не за друго, тъй като после предстои много повече работа и е нужна концентрация. За мое огромно съжаление не съм бил част от процеса, в който настоящият треньор на ЦСКА получава прозвището Екзекутора на Ливърпул, поради факта, че не съм роден по това време. Но пък съм гледал много записи на много мачове от създаването. Баща ми също ми е разказвал, бил е на реванша на въпросната среща. Вникнал съм в думите му и мога да кажа, че съм усетил чувството, което е изпитал в тази паметна нощ.

За още едно мое голямо съжаление, не съм бил част от такъв тип големи мачове на ЦСКА. Но сериозен отпечатък в съзнанието ми са оставили срещи на "Армията" като тези с Атлетико (Мадрид) (2:4) и Блекбърн (3:3). И в двата случая бях в сектор "А", с брат ми. Отлично си спомням и миналото лято, когато на хиляди километри от България вярвах, че ЦСКА ще го има. Не само защото ЦСКА е ЦСКА, а защото ЦСКА е необходим. Не откривам минералната вода. "Армейците" и "Левски" са флагманите на българския футбол.

Поздравления за Лудогорец, поздравления и за Литекс. Гриша Ганчев успя да утвърди своя проект. На Кирил Домусчиев и екипа му предстои още много работа, независимо от плодовете, които берат в родното първенство и в Европа. Пътят за "златни букви" в историята е дълъг. Част от този процес са и феновете.

След тази кратка вметка се връщам на Стойчо Младенов. След отпечатъка от споменатите два мача от евротурнирите, вчера в съзнанието ми остана още един - третата поредна победа във вечното дерби. За съжаление качеството на футбола бе ниско и единственото нещо, което бе от значение, е успехът. Сега вече Стойчо Младенов може да се почувства като Тройчо. Тройчо Младенов. Въпреки есенния успех с 3:0. И го чувства така, защото мой приятел ми разказа с емоция как той, с вдигнати три пръста, се е снимал с "червен" фен след края на срещата. И откъде на къде това да е високомерно?

Колкото и да им се иска на доброжелателите, онова Тройчо вече е в миналото. Признавам, и тогава се надявах ЦСКА да победи. Наивен съм за определени каузи и това е една от тях - винаги очаквам успех. Сега прякорът Тройчо е "червен". И за да е още по-сладко, "армейският" клуб разполага както с Тройчо Младенов, така и със СТОйчо или 100йчо Младенов. И когато някой ви попита или си зададете въпроса "Какво е направил Стойчо Младенов за ЦСКА" - замислете се. За да не се стигне до заблуда, да уточня, че не визирам единствено мачовете с "Левски". Давам ви моята гледна точка. Продължавам да вярвам, че ще доживея да видя "червено" страшилище. "Синьо" също, разбира се, защото е необходимо за процеса на изграждане и сверяване на часовниците.

И за да не прекалявам с търпението, бих желал да завърша по следния начин - Когато страстта се превърне в лудост, това е ЦСКА! Колко луди сте вие?
СВЕТОСЛАВ КОСТАДИНОВ/БЛИЦ