На Христо Стоичков навремето му викаха и Кучето. Макар че с този прякор първи се сдобива Георги Денев. Както и да е...

 

Кучето, разбирай Стоичков, лаеше дълго и продължително точно преди една година. Вой, вой, та вой, на който и чакалът ще завиди. Към лаят се присъединиха Христо Порточанов и Пламен Марков. Все доказани и уважавани имена в българския футбол. Тримата тръгнаха да събарят Боби. Началото бе добро. Ама нали знаете поговорката. Не е важно как започваш, а как свършваш... Джафкането продължи месеци наред. Накрая секна.

 

Кучето подви опашка и побягна към Америка. Остави Порточанов сам. Ичо така и не състави силна и мощна опозиция, която да спечели конгреса. Ама и как да я оформи, след като нямаше лице, фигура, готова за битката. Заинати се за легитимността на Изпълкома, продължи като Кучето да джафка и да лае. И дотук!

 

Пламен Марков пък обяви, че мачът на 14 февруари бил предварително уреден. И също развя белия байрак.

 

А после Боби носил вината за всичко...

 

Хубаво, щом смятате, че е така, защо не намерихте сили да го катурнете от трона?! Ами като знаете, че мачът е уреден, къде сте тръгнали тогава. Защо ни надухте ушите с всичките тези тирирамби, след като нямахте концепция, сценарий, организация и проект как да свалите Борислав Михайлов. И най-важното – как да вкарате футбола в правата пътека. Наслушахме се само на атака, на обиди. Порточанов се сърдеше и цупеше, че не бил в Изпълкома.

 

Не чухме обаче как ще го оправите тоя пусти цар Футбол. Как ще му наденете короната и ще го избавите от лошотиите – корупция, уредени мачове и черно тото, за което не спирахте да повтаряте като изтъркана плоча на раздрънкан грамофон. Та тая работа само с джафкане не става. Трябва и да хапеш. И след като не можеш, оставаш самият ти ухапан. И от лай, лай става – бай!