Снощи “Левски” отново се подигра със своите фенове. Така както често го прави в Европа, така както го направи и срещу Славия в последния мач от миналия сезон. “Сините” обаче бяха толкова трагични срещу Иртиш, че и Шекспир не би могъл да ги опише. Всъщност мачът снощи може да бъде описан точно като етапите в творчеството на великия англичанин. Първо беше комедия – цялата игра бе съсредоточена на пасове към Родригес и Рамос, които трябваше да центрират към Силва. Явно тактическата грамотност на треньорчето на “Левски” стига само за толкова…. Няма как да го нарека треньор, защото за месеците, откакто Ники Жадното пое тима, играта не се промени по никакъв начин към добро. Няколко мача на късмет и най-вече благодарение на адреналина и хъса, дошъл от невероятната публика, “сините” стигнаха до успехи над ЦСКА и Лудогорец. После истината лъсна срещу Славия, но това е минало.

Митов имаше достатъчно време да направи отбор, да направи селекция и най-вече да гради свой стил… Ето че успя – тимът има облик и той е трагикомичен.

Но да се върнем към мача и Шекспир. След комедията, която бе забавна най-вече защото се надявахме, че скоро ще падне гол и Иртиш ще бъде смазан, се мина към драмата. Времето течеше, а футболистите на “Левски” ставаха все по-слаби. Вече се усещаше напрежението от поредния провал в Европа.

Гаджев не знаеше защо е на терена, Бру пък не знае въобще какво прави в професионален отбор. Везалов и Пелето приличаха на Бийвъс и Бъдхед, чиято единствена цел е да правят глупости. Нуно Пинто може да бъде оприличен като Спийди Гонзалес – много бягаше и никой не разбра защо. Стефан Велев го разбрахме, че е на терена някъде около 80-ата минута. Пламен Илиев, на който някой лепна прякора Тигъра, приличаше на котенце, което чакаше мачът да свърши. Вратарят изглежда мислеше, че 0:0 с Иртиш у дома е успех, защото чак в 85-ата минута реши да бърза да вкарва топката в игра. Трябва да благодари на казахстанските нападатели, които ако бяха с една идея по-добри, двубоят отиваше към 0:3…

Минаваме и към последния етап от творчеството на Шекспир – трагедии, а после и трагикомедии.

Ясно бе, че ако падне един гол, играчите на Иртиш ще рухнат. И дойде идеалната възможност за това – дузпа в 77-ата минута “сините”. И нова грешка на Митов. Да сложиш цветнокож да бие дузпа в такъв важен и напрегнат момент е непростимо. За всички е ясно, че Базил и другите с неговия цвят на кожата нямат психика за такива моменти. Липсва им хладнокръвие и са лабилни. Но Ники реши, че след като Карвальо може да вкара на Пирин (Гоце Делчев) и Етър, значи може и на Иртиш. Че колко важни гола има Базил миналия сезон???

Накрая бе трагикомедия – играчите на “Левски” не можеха да вържат два паса. Всяка втора топка бе бъркана, допускаха се грешки, каквито и юнаците на Скрита сила не правят (да ме простят момчетата от Мъдрево – едва ли има е приятно да ги сравняват с клоуните в сини екипи). На всичко отгоре за последните 10 минути казахстанците имаха повече голови положения, отколкото “сините” за цял мач.

След снощния резил Ники Жадното, Гладното или не знам какъв си, трябва да направи най-доброто за “Левски” – да се махне веднага. И ако може да вземе със себе си глупаците, които измъчиха милионите си фенове. А глупаците с миши сърца в “Левски” са много…. Очаква за 10-15-и път Гаджев да каже на феновете - "Ако аз съм виновен, веднага се махам" - този филм сме го гледали.

В този отбор трябва да останат само Антонио Вутов, Дъстли Мулдер, Гари Родргиес (макар, че заслужаваше упреци за мача снощи) и Кристовао Рамос, който заслужава похвала за борбеността и хъса, с който игра. Едно голямо браво за младия Вутов, който е единственият светъл лъч за “Левски” и единственият, който не трябва да се срамува след Иртиш.
ЮРИ МАНЧЕВ/БЛИЦ