Мишел Платини е като малките деца. Откраднат ли му играчките, почва да мрънка, да плаче и да не изпълнява заръките. Бразилецът пак е с откраднати играчки. И сега целият му свят е крив. Срещу Локомотив (София) го нямаше никакъв. Цял мач разхождаше фланелката из терена, а уж именно той трябва да е моторът на ЦСКА. Какъв ти мотор, Мишел и за каруца не ставаше. Говоря за този Платини, който видяхме вчера. Иначе Мишел има и друго лице. Далеч по-добро за “червените” и по-опасно за противника. Трябва обаче някой да му върне играчките, да го поглези и нахрани, за да го видим в онази форма, която е мечта за феновете.

 

Далеч по-опасен от Мишел е Костадин Стоянов. Този момък отдавна си е помислил, че е хванал Всевишния за шлифера. И прави в ЦСКА, каквото си поиска. Как е възможно футболист, който цяла година не е помирисал официален мач, да е несменяем титуляр в последните двубои на “червените”?! Ами много ясно, след като е успял да влезе под кожата на босовете и на Милен Радуканов, що да не е в стартовия състав.

 

Проблемът обаче не е в спортно-техническите, а в човешките качества на Костадин. В интригантството... То всъщност интригантството е основната черта на ЦСКА като цяло, което е и най-голямата болка. Заради нея изгоря бая народ – треньори, футболисти и шефове. Фактите показват, че когато на “Армията” властват интригата и далаверата, няма купи, няма и трофеи. Има само самоизяждане на марката ЦСКА. Въпросът е кога най-после те ще изчезнат?