„Титаните” са си титани. А Стойчо, всички легенди на ЦСКА, милионите фенове и ние, тъпите журналя, сме лилипути. Някакви жалки твари, които мучат, квичат и писукат. Колкото и да мучим, колкото и да квичим, колкото и да писукаме, колкото и сълзи да пророним и тонове хартия да изпишем, файда няма, дами и господа, другари и другарки! Това е! Те, с извинение, ни слагат на оная си работа и ни гледат сеира.
 
Та ЦСКА е тяхна собственост. Те са чорбаджиите. И чорбаджиите правят каквото си поискат с чорбарите. Варят ги, печат ги. Правят каквото си поискат с една институция, с една история, с една легенда, наречена ЦСКА. И хич не им пука кой мрънка и кой врънка. Тях нищо не може да ги уплаши. Даже и властта, даже и Бойко, даже и всички депутати на ГЕРБ събрани накуп. Даже и УЕФА, ФИФА, ФАФА и ФУФА. За феновете ЦСКА е любов, за тях е бизнес. А бизнесът е мръсна игра, която не може без жертви.  Жертвите са Любо Пенев, Емил Костадинов, Павел Дочев, Стойчо Младенов, бате Паро, Толята Нанков, а най-голямата е ЦСКА. Ама как тъй, ще кажат някои, ЦСКА хем е жертва, хем е тяхна собственост. Така не се ли жертват и самите те. Не, народе, те са хитри, умни, те са титани. Когато ЦСКА губи, те печелят, а когато ЦСКА печели, те не губят. Те нямат сърце, нямат душа, нямат морал. Нямат и срам. Е, „червени” народе, не разбра ли, че контейнерът с боклук е една бездънна яма, от която няма излизане. Камо ли да има титли и европейски успехи. Тези, които спасиха ЦСКА от фалит, днес го погубиха. И нито Инициативни, нито Революционни комитети ще го избавят от игото. Та освен гореспоменатите даже и Дядо Иван не успя да дойде от Москва.
 
Някъде от тъмния контейнер все пак мержелее някаква малка светлинка, идваща от бъдещето. И на фена не му остава нищо друго да вярва и да се надява, че един ден мракът ще изчезне. Ама кога ще дойде тоя ден, никой не знае. И Господ не знае. Знаят само те – „титаните”, докоснали небесата, откъдето ни гледат и ни се смеят…
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ