„Халифатът” е в своя залез. Разпокъсаната сирийска опозиция е представена в Астана от враждуващи 18 групи, без единно командване и единна политическа идеология, контролираща отделни териториално несвързани земи главно по границата. Сирийската армия прочиства центъра на страната и не след дълго ще дойде ред и на Идлиб. Въпросът е какви по-значими проблеми стоят пред Башар Асад?
Кюрдският въпрос
 

Основен проблем за сирийското правителство в най-близко време ще станат териториите на североизток, контролирани от кюрдите. Там също живее компактно арабско население, подлагано на геноцид и етническо прочистване от кюрдите. Военната победа не означава политическа победа.
 
Както властите в Ирак започнаха да освобождават заграбени от кюрдите не техни земи, същото ще се случи и в Сирия. Още повече, че те не проявяват големи бойни качества и не могат да преодолеят даже слабата съпротива на ИД.
 
Не след дълго кюрдският проблем в Сирия ще бъде решен по доста прост начин: кюрдите или ще признаят суверенитета на сирийското правителство над цялата територия на Сирия или ще последва силово освобождение от сирийската армия на цялата сирийска територия.
 
Проблем с базите на САЩ на сирийска територия
 
Отделен проблем е наличието на сирийска земя на незаконни американски военни бази. Американците искат от руската и от сирийската армия да не провеждат никакви операции в радиус 50 км от своите бази.
 
Такъв род проблеми не винаги могат да бъдат решени с дипломатически и политически методи, понякога за тяхното решаване са нужни силови действия.
 
Първият начин е американците да бъдат лишени от дивиденти от тези бази и след както бъде осъзната липсата на смисъл, сами да се изтеглят.
 
Що се отнася до силовите методи, то Съветският съюз никога не се е колебал да приложи сила. Във Виетнам са свалени над 3000 американски самолета и вертолета, в Сирия и Ливан съветските и сирийските пилоти и системите за ПВО също свалиха американски и израелски самолети. Война обаче между СССР със САЩ и с Израел не започна.
 
Отношение към опозицията

 
Ако започнат мирни преговори по същество, още докато въоръжената „сирийска опозиция” контролира макар и нищожно парче земя, това ще означава възможност от разделяне на Сирия още в хода на мирните преговори.
 
Затова сирийските и руските интереси диктуват отлагане на началото на преговорите до пълното унищожаване на местните сирийски банди, и до изтласкването им извън сирийските земи или пълното им разоръжаване.
 
Целта на руското военно присъствие в региона е възстановяване на държавността и териториалната цялост на Сирия.
 
Изборите в Сирия и участие в тях на бандитите
 
Сегашните процеси в Сирия за умиротворяване са политически опасни, тъй като оставят на местните бандити шанс да запазят живота си или да дойдат на власт по мирен път. Тогава всички усилия на Русия, насочени към запазване на единна и приятелска Сирия, могат да се окажат напразни.
 
Вторият фактор, който може съществено да влоши картината в региона, това е предварителното съгласие на Русия за провеждане на избори в Сирия веднага след войната, докато нанесените рани не са зараснали и преди сегашните сирийски власти още да са започнали да възраждат страната, да строят жилища и да реконструират предприятия.
 
Взаимоотношения с Турция и с Израел
 
Анкара и Тел Авив не са преизпълнени с добри чувства към официален Дамаск. Сирия няма потенциал да противостои нито военно, нито политико-дипломатически на Турция и Израел. И двете страни водиха през последните години свои „малки войни” против Сирия.
 
Водени от различни мотиви, те снабдяваха терористите с оръжие и ги обучаваха, лекуваха техните ранени и после ги връщаха обратно да се бият, водеха всякакво разузнаване на сирийска територия, нанасяха удари по сирийски обекти в интерес на терористите – това са само видимите части от тяхното участие във войната.
 
Турция и Израел нямат мотиви да променят отношението си към Дамаск и Башар Асад е само претекст. Ако има светъл лъч в тази ситуация, то е, че Владимир Путин има определено влияние върху турските и израелските ръководители. Това гарантира, че Москва ще бъде дипломатически гарант на Дамаск. От Башар Асад се иска да не се поддава на провокации и да се изживява като държавник от висок ранг, какъвто наистина не е.
 
РЕДАКЦИЯ БЛИЦ (по публикация в rusvesna.su)