Една от най-популярните на Запад теории на конспирацията разказва, че правителството на САЩ, в тайно споразумение с извънземните, строи заедно с тях под земята бази в цяла Америка и се предполага, че има стотици такива, дори цели градове, свързани с тунели... За тези подземия на инопланетяните се споменава в т.нар „Досие от Дълси“.

В него се твърди, че има скрита съвместна база на извънземни и хора. Смята се, че базата се намира под планината Арчулета, близо до град Дълси, Ню Мексико, САЩ, пише "Труд".

Историята започва през далечната 1979 г., когато известен бизнесмен и специалист по електроника Пол Беневиц от Албакърки, уж прихваща радиокомуникации между извънземна „летяща чиния“ и секретна военна база недалеч от град Дълси.

Това „откритие“ е публикувано и се коментира само в тесни кръгове от уфолози. Но макар случаят да не става много известен, мнозина от хората, които си пъхат носа в него завършват земния си път трагично – един попада в психиатрична болница, друг е застрелян от полицията заради съпротива при арест или е удушен с тел за пиано...

Всичко това е класифицирано като самоубийство. Защо са толкова опасни? Вероятно защото тези хора привличат вниманието към истинската база, с пускови установки на междуконтинентални ядрени ракети.

Фил Шнайдер е един от хората, които имат най-значим принос за „Досието Дълси“. Той е минен инженер, който работи във въпросната военна база, копаейки тунели и твърди, че неговият строителен екип, прокопавайки тунел под планината Арчулета, пробива едно от подземните нива на извънземната база, съществуваща там от незапомнени времена.

Битка с пришълци

Фил твърди, че при появата на ужасно миришещите извънземни, той открива огън с пистолет (дали е обичайно минен инженер да носи пистолет). И убива двама извънземни... Но тогава е ударен от някаква синя вълна, която отряза два от пръстите му и оставя белези от изгаряния по тялото му (той демонстрира всичко това на лекции - явно наистина е попаднал в някакъв сериозен инцидент).

След това пристигат частите на Зелените барети и Делта Форс и също влизат в битка с извънземните, които използват лазерни пушки. От тях хората изгарят живи. По време на тази подземна битка загиват около 60 военни!

Самият Шнайдер едва оцелява, но получава доза радиация, развива рак и още куп болести... Това очевидно е вярно. Но е малко вероятно да е свързано с извънземни, а по-скоро с реални ядрени оръжия, намиращи се там... Изглежда, че е имало някаква авария, неправилно съхранение на ядрени материали...или нещо друго.

Фил Шнайдер, придобива популярност особено сред уфолозите. Според него Америка харчи до една четвърт от бюджета си (т.е. сенчестата му част) за работа по изграждането на подземни градове и тунели.

Към средата на 90-те години този черен бюджет (получен от спонсорирани от правителството доставки на наркотици и нелегална търговия с оръжие) надхвърля трилион долара годишно... Твърди се, че тази сума се появява в „черните програми“ на Пентагона и е свързана с изграждане на подземни военни бази.

Тези по същество подземни градове, са строени от началото на 1940 г., а някои дори по-рано и са свързани с високоскоростни влакове. Само в щата Айдахо има 11 подземни бази, а Фил Шнайдер твърди, че участва в изграждането на 13 от общо 144 такива бази.

Той казва: „В момента Новият световен ред зависи от тези бази... Военната програма „Звездни войни“ зависеше в голяма степен от създаването на тайни оръжия, използващи извънземна технология.“ Шнайдер вярва, че програмата „Звездни войни“ е само маскировка за предотвратяване на евентуална извънземна атака и няма нищо общо със Студената война, която е използвана като информационно прикритие за събиране на пари от данъкоплатците....

Трагичен край

На 17 януари 1996 г. Фил Шнайдер е намерен мъртъв в дома си в Уилсънвил, Орегон. Той е удушен със струна от пиано, увита три пъти около врата му. И въпреки че по тялото има следи от жестоко мъчение, властите бързо обявяват инцидента за самоубийство...

Освен Шнайдер, друг ярък герой в историите за подземните градове на извънземни в Америка е Томас Кастело, служител по сигурността на същата база в Дълси. Именно той започва да събира въпросното „Досие“ и се предполага, че работи дълги години заедно с извънземни от съзвездието Орион (според него). Ето как той описва долните нива на тази адска подземна база:

„Влечугоподобната работническа каста извършва генетични експерименти за междувидово кръстосване. Там хората са използвани като лабораторни животни, държани са в замразено състояние, използвани са като мишени в програми за контрол на ума и дори в генетични експерименти за междувидово размножаване...

Ниво 7 е най-лошото, ред след ред има хиляди хора и части от човешки тела в замразено състояние. Има и склад за хуманоидни ембриони в различни стадии на развитие, които плуват в специални вани. Често срещах хора в клетки, обикновено в променено състояние, но понякога крещяха и викаха за помощ.“

Самият Томас Кастело изчезва безследно, сякаш никога не е съществувал или е „изтрит от реалността“. Има хора, които са го виждали веднъж или два пъти, но няма приятели, познати и роднини.

„Досието Дълси“ на Томас Кастело е публикувано от Майкъл Улф, който се представя за „администратор по извънземните въпроси“ от (несъществуващата, разбира се) Група за специални разследвания на НЛО към Съвета за национална сигурност на САЩ.

В поредица от интервюта с видния уфолог д-р Ричард Бойлан, Улф казва, че „в съответствие с директивите отгоре“ той се занимава с контролирано „изтичане“ на тази информация към цивилната общност.

Според „Досието Дълси“ има и други, които изчезват мистериозно, като физика Боб Лазар, който ремонтира силови установки на извънземни летателни апарати в една от секретните бази.

Актът му за раждане вече не съществува и всичките му училищни и колежански документи и договори с работодатели изчезват - официално той просто престава да съществува... Съобщава се също, че още 11 работници от базата в Дълси внезапно се самоубиват, според официалните протоколи. Вероятно „истината е някъде наблизо“, но достигането до дъното е трудно.