В суровия полярен регион никога не е имало много хора и сред тях е трудно да се намерят самотни и неженени. Да не говорим за това да срещнеш някого според сърцето си. Така че дори само подходящи по възраст момчета и момичета е рядко срещана възможност.

Ето защо жителите на Далечния север сключвали бракове между роднини, чрез размяна на жени, а също и ако зет е работил за бъдещ свекър, както и когато момчето е било осиновявано от семейството на бъдещата съпруга, информират световните издания.

Размяна

Интересно е, че жените са били разменяни дори в случаите на отвличане на булки. Разгневените роднини на булката, след като откриват самоличността на крадеца, са можели да поискат една от роднините му като компенсация.

Човек може да разбере тези хора: те винаги се нуждаят от работници и загубата на помощничка може сериозно да развали и без това трудния им живот, затова е необходима заместничка на откраднатото момиче.

Така постъпвали и в случая, когато бъдещата невеста просто е бягала от суровите родители, които са отказали на любимия ѝ сватба. Но обикновено хората просто се съгласявали помежду си, че ще оженят децата си, когато пораснат.

Например едно семейство може да даде дъщеря си за жена в съседно селище и в замяна да получи булка за сина си оттам.

Жена и елени

Бедният чукча, който не можел да спечели роднините на булката със скъпи подаръци, обикновено бил принуден буквално да работи за бъдещия си тъст, за да докаже, че е достоен за ръката на дъщеря му.

Периодът на тази работа можел да продължи няколко години. Всичко зависи от отношението на потенциалните роднини към момчето.

Обикновено след като се ожени, младият съпруг отвеждал съпругата си на своето място и получавал елени като заплащане за труда си.

Ако младият мъж не планирал да се премести, той можел да бъде осиновен от бъдещия си тъст и тогава се жени за момичето, което харесва, без да работи.

При приятелите всичко е общо

Сред чукчите е бил широко разпространен обичаят на т.нар. групов брак, когато няколко роднини или просто приятели образували нещо като шведско семейство. Народът наричал тези хора мъже "приятели по жена". Те буквално разменяли съпругите си, като се сменяли в брачното ложе.

Възможно е този обичай да се е появил и поради тежките условия на живот в Далечния север, тъй като номадският пастир на северни елени можел да намери подслон и утеха в съседен лагер, ако там живеела приятелят му по жена.

Груповият брак свързвал хората още повече, тъй като родените в него деца се смятат за общи. Те могат да разчитат на подкрепа и внимание от всички членове на разширеното си семейство.

Разбира се, бедните чукчи често търсели подобни връзки с богати роднини или съседи. Освен това груповият брак е бил истинско спасение за бездетните двойки, тъй като безплодието на единия приятел по жена е можело да бъде компенсирано от другия. А раждането на дете винаги е било посрещано от чукчите като радостно събитие, независимо кой е бащата.