Турският президент Реджеп Тайип Ердоган постави ултиматум към Запада. Според него Швеция и Финландия няма да бъдат в НАТО, докато не изпълнят редица турски условия, а по програма максимум и целият Запад.

Случаят най-вероятно ще завърши с компромис, но доста скъп за кандидатите за Северноатлантическия военен блок и техните политически спонсори.

„Огнище на тероризма“ в Северна Европа

Процесът на присъединяване на Швеция и Финландия към НАТО за пореден път показа тъжното състояние на нещата в Алианса. Повечето държави разбират, че тази стъпка не е водена от военна, а от политическа необходимост. И политическа необходимост не на Европа, а на Съединените щати. При всичко това обаче нито една страна от НАТО не се противопостави. Никоя - освен Турция, която блокира влизането.

Тя реагира така, че предизвикаха леко политическо земетресение в Европейския съюз.

На 13 май турският президент Реджеп Тайип Ердоган каза, че Анкара не смята идеята за присъединяване на Финландия и Швеция към НАТО като положителна, а ден по-късно външният министър Мевлют Чавушоглу обясни, че по-голямата част от турските граждани се противопоставят на това, поради това, че и двете страни подкрепят Кюрдската работническа партия (ПКК).

Ден по-късно ръководителят на Европейската народна партия (ЕНП), най-голямата фракция в Европейския парламент, Манфред Вебер заплаши Турция с изолация. „Всеки, който поставя под съмнение сплотеността на НАТО, ще бъде изолиран в общността“, каза той.

А на 16 май шведският външен министър Ан Линде обяви, че шведска делегация ще посети Турция, за да обсъди кандидатурата ѝ за членство в НАТО. Същото намерение беше изразено и във Финландия. Но Реджеп Тайип Ердоган веднага даде решителен отпор на представителите на двете страни.

Той ги посъветва „да не си правят труда“. Турският лидер каза на брифинг, че ако Финландия и Швеция бъдат приети в Северноатлантическия блок, „НАТО няма да бъде организация за сигурност, а ще се превърне в място, където ще има много представители на терористите. Не можем да кажем „да“, нека не се обиждат“, каза той.

Той обясни, че тези страни са отказали да изпълнят молбата на Турция за екстрадиция на заподозрени за участие в терористични организации. „Швеция е огнище на тероризма“, беше гръмкото изявление Реджеп Ердоган. „Те имат терористи от ПКК в парламента. Как да им вярваме?”, попита той.

Той също така посочи, че Турция не може да се съгласи с приемането в НАТО на онези държави, които са наложили санкции срещу нея.

Косата се натъкна на полумесец

Така Реджеп Ердоган демонстрира готовността си да принуди Финландия и Швеция да вземат две важни за Турция решения.

Първо, да се постигне край на подкрепата от страна на скандинавските страни на кюрдското движение, с което Анкара воюва както на турска територия, така и извън нейните граници (в Ирак и Сирия). Европейците симпатизират на кюрдите, в скандинавските страни има много кюрдски бежанци. Според Ердоган, цитиран от 

“Блумбърг”, скандинавските страни "се превърнаха в къщи за гости за терористи" и дори "ги пуснаха в парламента" (има шестима кюрдски депутати в шведския парламент).

Второ, турският президент настоява Финландия и Швеция да премахнат всички ограничения за износа на отбранителни технологии за Турция (наложени именно заради масовите нарушения на човешките права от турските власти и войната им срещу кюрдите в Сирия).

„Възмутително и неприемливо е нашите съюзници и приятели да подкрепят тази терористична организация. И с оглед на нашата борба срещу тази терористична организация бяха наложени ограничения върху доставките на отбранителни продукти, част от които внасяхме от страни, които планират да се присъединят към НАТО.

Поради тази причина мнозинството от турците се противопоставят на влизането на тези страни, които подкрепят ПКК и СНС (Сили за народна самоотбрана в Сирия), и също така ни моли да блокираме този процес“, заяви Чавушоглу.

Освен това под съюзници и приятели той има предвид не само двете държави. „Турция изисква не само оттеглянето на Швеция и Финландия от подкрепата на ПКК, но и оттеглянето на тази подкрепа от други страни, както и премахване на оръжейното ембарго.

Не става дума толкова за шведите и финландците, а за цяла Европа и САЩ “, обяснявадокторът по политология и ръководител на катедра „Близък и постсъветски изток“, на ИМЕМО на РАН Владимир Аватков. Припомняме, че навремето редица американски, канадски и британски компании спряха доставките на компоненти за турския дрон “Байрактар”.

Източен пазарлък по всички правила

Съветникът на Ердоган Ибрахим Калън твърди, че за Анкара исканията ѝ не са някакъв списък с желания, а въпрос на национална сигурност. „Ако шведите и финландците имат опасения за своята сигурност, то ние също имаме свои собствени опасения“, заяви той.

И тук е отговорът. „Трябва да бъдете търпеливи, такива проблеми не се решават за един ден. Нека правим всичко стъпка по стъпка“, на свой ред заяви финландският външен министър Пека Хаавистьо.

Всъщност това е големият въпрос: ще трябва ли Стокхолм и Хелзинки да пожертват позициите си за правата на човека, за да се присъединят към военния блок? Ердоган е известен като политик, който е много труден за натиск. Но дори и за европейските политици има теми, от които е почти невъзможно да се откажат. Или все още е възможно? Освен това те са под натиск от отвъд океана.

Разбира се, не всички в Европа са доволни от това поведение на турския президент. Някои, като Манфред Вебер, споменат по-горе, призовават той да бъде наказан за такава „антинатовска“ позиция. Експерти припомнят, че Турция е твърде зависима от Европа, през 2020 г. на ЕС се падат 33,4% от турския внос и 41,3% от износа.

Но страхуват ли се турците от наказание? По-скоро те са убедени в слабостта на Запада – че е по-лесно за Вашингтон и Брюксел да преговарят с Турция, отколкото предизвикателно да я удрят, допълнително засилвайки антизападните настроения в турското общество.

Така според едно от допитванията през март 48,3% от турците смятат, че САЩ и НАТО са виновни преди всичко за сегашната ситуация в Украйна, а само 33,7% обвиняват Русия. Още по-лошо, 51,7% от населението смята САЩ (съюзник в Северноатлантическия алианс) за основната заплаха за страната си, а само 19,4% смятат за такъв Русия.

Освен това е от основно значение за тях да продължат да настояват за своето. „Турция се опитва да се възползва от факта, че може да отправя искания към Запада и Изтока, като ги изнудва.

И в това отношение за Анкара би било много по-опасно да загуби тази позиция, отколкото да има проблеми с ЕС“, смята Владимир Аватков. Всъщност мястото на Турция (и лично на Ердоган) в бъдещия световен ред, който ще се формира на основата на украинския конфликт, по същество зависи от тази позиция.

„Промяната на независимата линия за Република Турция ще бъде равносилна на краха на надеждите за нов справедлив свят – „светът е повече от пет“ членове на Съвета за сигурност, както казва Ердоган. Това ще бъде равносилно на смърт за концепцията за Турция като център. А това означава, че това ще бъде краят на ерата на Ердоган.

В навечерието на стогодишнината на републиката и изборите, които ще се проведат през 2023 г., това се разбира добре в Анкара“, продължава Владимир Аватков.

„Президентът на Република Турция майсторски се възползва от хаоса около своите граници и превръща хаоса в стълба, осъзнавайки, че е необходимо да се грабне колкото се може повече добро от стария свят. Наистина, в новия такива хитрувания няма да успеят”, допълва експертът.

Затова кове скандинавско желязо, докато е горещо.

И най-вероятно скандинавското на желязо ще поддаде, поне частично - в края на краищата то (или по-скоро местните елити) е много по-меко и по-податливо на внушенията от Ердоган.

Същият Стокхолм, разбира се, няма да пипне кюрдските депутати, но най-вероятно ще спре да подкрепя кюрдските правозащитници. Ще постихнат с критиките към „нарушенията на правата на човека“, извършени от турските власти, а също така вероятно ще престанат да действат като „къща за гости“ за кюрдски организации.

Разбира се, Западът ще се опита да намери виновните за своите отстъпки. И няма съмнение, че Русия ще бъде назначена на тази роля. Вече се говори, че позицията на Ердоган се обяснява с неговия „сговор с Путин“. Видите ли, “Ердоган действа като официалния представител на Кремъл Дмитрий Песков и каза, че би било грешка да се допускат Швеция и Финландия в НАТО“, пише шведският “Експресен”.

Разбира се, Русия е бенефициент от суматохата, която Турция предизвика – но е малко вероятно тя да е участвала в процеса на планиране. Първо, защото Ердоган защитава интересите си, действа в своя полза.

Второ, експертите са съгласни, че Турция ще премахне ветото си, след като получи отстъпки от Запада. Много по-изгодно е просто да стоим встрани и да наблюдаваме как протичащите от само себе си процеси, без руско участие, разрушават останките от „атлантическото единство“.